В средата на август гръцки и турски кораб се сблъскаха

В средата на август гръцки и турски транспортен съд се сблъскаха в Източното Средиземноморие, което увеличи напрежението в един от най-интензивните морски съревнования, които районът е виждал през последните 20 години, написа списание Foreign policy, представено от "Фокус ".

Кризата стартира няколко дни преди този момент, когато турски транспортен съд стартира сондажи в търсене на естествени запаси край остров Кастелорцо – води, които Атина смята за свое морско пространство.

И повече от всеки път това напрежение рискува да се трансформира в многонационален спор. В жест на поддръжка за Гърция против Турция, Франция изпрати военни кораби в противоречивите води, като даде обещание, че това е единствено началото.

Египет и Израел, които организират постоянно двустранни военни маневри, също демонстрираха своята взаимност с Атина. Трябва да се има поради и обстоятелството, че Египет и Франция към този момент се намират в положение на спор с Турция на територията на Либия, което кара някои наблюдаващи да се опасяват, че следващо увеличение на напрежението ще докара до рискова рецесия в района.

Как се стигна дотук?
В продължение на десетилетия, Средиземноморието представляваше възел от проблематични граници, засягащи най-много казуса към о. Кипър. Но в последните пет години залежите на природен газ по крайбрежията, трансфораха Източното Средиземноморие в основна стратегическа сцена, където се засичат ползите и на по-големи играчи. Италия и Франция играят значима роля в това отношение, което слага обтегнатите връзки сред Европейски Съюз и Турция в още по-лошо положение

Промяната пристигна най-много откакто през 2015 година италианският сондажен транспортен съд на компанията Ени откри големи находища на природен газ в египетски териториални води (находището Зохр). Ени, който е движещата мощ и зад сондажите към Кипър, стартира да създава проект за съчетание на кипърските, египетските и израелските находища за основаване на опция за газохранилище, което ще доставя Европа с течен газ на много добра цена.

И въпреки стопански да е съвършена концепция, геополитически тя срещна проблеми. Тъй като това оставя никаква роля за Турция и плануваната от нея газова тръба към Европа, което е част от проекта Турция да стане газов хъб в района.

През 2018 година френският енергиен колос „ Тотал “, който е и третата по величина европейска компания що се отнася до приходи, удари наново Турция, като подписа договорка с Ени за присъединяване във всички сондажи, планувани и осъществявани към Кипър, което от своя страна вкара Франция в играта. По същото време Република Кипър се съгласи да доставя газ в египетски заводи, където той ще бъде втечняван. Малко по-късно Израел се съгласи на същата договорка.

Турция изрече своето неодобрение като стартира серия интервенции от вида на „ въоръжената дипломация “, пращайки свои сондажни кораби към Кипър, всеки от който с отговарящ боен конвой. Правейки това, Турция разгласи че пази правата на турските киприоти и на приета единствено от Анкара севернокипърска република.

С всеки турски ход обаче обединението Кипър-Египет-Израел-Гърция получаваше от ден на ден поддръжка от Италия и Франция, както и Съединени американски щати, всяка от които страни има големи вложения в създаването на средиземноморския газ. За Турция, поддръжката на нейните натовски съюзнични на тази група съставлява изменничество.

Ролята на Либия
В опит да се снабди с повече легални лостове, Турция подписа през ноември 2019 година демаркационно съглашение с либийско държавно управление на националното единение в Триполи. Споразумението беше съпроводено и от военно съдействие, съгласно което Турция ще помогне на Триполи в бойните дейности против Халифа Хафтар, който се пробва да сплоти страната под своята власт и е подкрепян от Франция и Египет. Това включи Анкара в либийската революция.

Имайки поддръжката на демаркационното съглашение, Анкара се намира на по-добри юридически позиции от преди, заради което изпрати своя транспортен съд „ Орук автобус “, акомпаниран от пет военни кораба, към противоречивите води към остров Кастелорцо.

Какво следва?

Има мощни стремежи на доста европейски страни да спрат последващата ескалация на напрежението в района. Макар да поддържат Гърция, нито Египет нито Израел могат да си разрешат да бъдат въвлечени във боен спор с Турция в Източното Средиземноморие.

Европейски Съюз поддържа Гърция и Кипър, само че страните в блока са разграничени по въпроса по какъв начин да се оправят с рецесията. Гърция, Кипър и Франция пазят строги ограничения против Анкара, до момента в който Италия, Малта и Испания са срещу (и трите страни имат сходни на турските ползи в региона).

Германия, която сега ръководи съвета на Европейски Съюз, може да счупи това тъждество. Макар Берлин нормално да избира френската политика в Средиземно море, въпреки всичко желае да държи Анкара покрай Европейски Съюз, въпреки Турция да играе по ръба на бръснача. Ако турската страна направи една неверна крачка, и Европейски Съюз и Съединени американски щати ще застанат твърдо на гръцка страна.

Тънката линия, която Анкара не може да премине, е о. Крит, където има огромни находища на петрол и газ. Макар да е приета за гръцка територия, картата на Турция и Либия, вкарва тази територия към Либия. Ако Турция изпрати собствен транспортен съд там, това ще бъде последната капка. Но за в този момент, Анкара не го прави.