Минералните бани - изгубеният потенциал на Софийска област
В София-област има пет минерални бани, само че едвам две от тях са налични за външни гости, а съвсем всички са в плачевно положение Приемливи условия има само в баните в Долна Баня, които се стопанисват от общината Баните в Белчин пък имат частен притежател, който от години дава обещание инвестиция в комплекса, който все още постепенно се унищожава
Ползите от минералните бани са известни от епохи. В България те се употребяват интензивно в началото от римляните, а по-късно в османския интервал се възраждат и нови бани се появяват из цялата страна. В други страни по света концепцията за публични бани е известна през днешния ден, колкото е била и в предишното - хамамите са необятно публикувани в цяла Турция и български туристи постоянно пътуват до Одрин за пазар и бърза баня, а в Япония визитата на социална баня е цялостен обред, който след къпане включва и едночасова отмора.
В България обаче баните от османско време са преобладаващо или в руини, или в окаяно положение, заместени от хотели и частни комплекси с минерални басейни, насочени повече към СПА туризъм, в сравнение с водолечение. Софийска област не е изключение - в радиус 70 км от столицата има няколко минерални извора и обособени минерални бани, само че преобладаващи са неприятните условия, неналичието на поддръжка, а тук-там визитата е даже невероятно.
Реклама Частните " Белчински минерални бани "
Банята в град Белчин е една от дребното в България, които са частна благосъстоятелност. Построена е през 1958 година с държавни средства от Софийския областен национален съвет, само че стига в ръцете на частен вложител.
През 2008 година обвързваният с Бедо Доганян " Синергон " купува комплекс и сдружението " Белчински минерални бани " от " Лакпром ", която също е дъщерно сдружение на " Синергон холдинг ". Проследяването на собствеността по-рано и по какъв начин изобщо става частен парцелът с баните е мъчно заради неналичието на кадастрална система в община Самоков.
Публичен е достъпът до чешмите в изоставения двор Фотограф: Надежда Чипева
Парцела под комплекса " Синергон " придобива осем години след първичната договорка, като продавач е община Самоков, а цената - 135 хиляди лева Това не е единствената благосъстоятелност на холдинга в региона на Белчин - " Синергон холдинг " посредством дъщерната си " Енерджи Делта " е притежател и на " Спортно-развлекателен парк Белчин бани " с повърхност 18 декара, който включва и минерален басейн.
Комплексът " Белчински минерални бани " е построен на метри от каптаж за минерална вода и съставлява двуетажна постройка, предопределена за балнеолечебница, с РЗП 680 кв.м, съпроводена от обособена сграда, която е ванно поделение. В парка към него има чешма за публично прилагане и изоставена постройка, някогашен ресторант от годините, в които баните са били държавна благосъстоятелност.
Реклама
Въпреки частния вложител по обекта промени и усъвършенствания няма. На уеб страницата на сдружението написа следното: " Предвиждат се обилни вложения за реорганизация и преобразяване на комплекс " Белчински минерални бани " ЕООД в съвременен балнеоложки център. " От 2008 година насам обаче не е имало подобен, нито даже козметичен ремонт по обекта.
" В Белчин хората имат достъп до баните, само че ги намират в застрашителен тип и условия ", споделя в коментар за " Капитал " арх. Надя Иванова, ръководител на Българската асоциация за термално завещание, която следи положението и поддръжката на минерални бани в цялата страна.
" Сградата няма отбрана от закона и само социална реакция би могла да я избави при решение за срутване или други дейности от страна на притежателя ", изяснява Иванова, която в последното следствие на Асоциацията за термално завещание през март 2023 година се свързва с Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) и задава въпрос по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) по отношение на статута на постройката.
Получава отговор, който гласи: " постройката на Минералната баня в кк Белчински минерални бани, общ. Самоков, Софийска област, не има статут на единична недвижима културна полезност ", както и че виновен за поддръжката е частният притежател, а не общината.
Ползите от минералните бани са известни от епохи. В България те се употребяват интензивно в началото от римляните, а по-късно в османския интервал се възраждат и нови бани се появяват из цялата страна. В други страни по света концепцията за публични бани е известна през днешния ден, колкото е била и в предишното - хамамите са необятно публикувани в цяла Турция и български туристи постоянно пътуват до Одрин за пазар и бърза баня, а в Япония визитата на социална баня е цялостен обред, който след къпане включва и едночасова отмора.
В България обаче баните от османско време са преобладаващо или в руини, или в окаяно положение, заместени от хотели и частни комплекси с минерални басейни, насочени повече към СПА туризъм, в сравнение с водолечение. Софийска област не е изключение - в радиус 70 км от столицата има няколко минерални извора и обособени минерални бани, само че преобладаващи са неприятните условия, неналичието на поддръжка, а тук-там визитата е даже невероятно.
Реклама Частните " Белчински минерални бани "
Банята в град Белчин е една от дребното в България, които са частна благосъстоятелност. Построена е през 1958 година с държавни средства от Софийския областен национален съвет, само че стига в ръцете на частен вложител.
През 2008 година обвързваният с Бедо Доганян " Синергон " купува комплекс и сдружението " Белчински минерални бани " от " Лакпром ", която също е дъщерно сдружение на " Синергон холдинг ". Проследяването на собствеността по-рано и по какъв начин изобщо става частен парцелът с баните е мъчно заради неналичието на кадастрална система в община Самоков.
Публичен е достъпът до чешмите в изоставения двор Фотограф: Надежда Чипева
Парцела под комплекса " Синергон " придобива осем години след първичната договорка, като продавач е община Самоков, а цената - 135 хиляди лева Това не е единствената благосъстоятелност на холдинга в региона на Белчин - " Синергон холдинг " посредством дъщерната си " Енерджи Делта " е притежател и на " Спортно-развлекателен парк Белчин бани " с повърхност 18 декара, който включва и минерален басейн.
Комплексът " Белчински минерални бани " е построен на метри от каптаж за минерална вода и съставлява двуетажна постройка, предопределена за балнеолечебница, с РЗП 680 кв.м, съпроводена от обособена сграда, която е ванно поделение. В парка към него има чешма за публично прилагане и изоставена постройка, някогашен ресторант от годините, в които баните са били държавна благосъстоятелност.
Реклама
Въпреки частния вложител по обекта промени и усъвършенствания няма. На уеб страницата на сдружението написа следното: " Предвиждат се обилни вложения за реорганизация и преобразяване на комплекс " Белчински минерални бани " ЕООД в съвременен балнеоложки център. " От 2008 година насам обаче не е имало подобен, нито даже козметичен ремонт по обекта.
" В Белчин хората имат достъп до баните, само че ги намират в застрашителен тип и условия ", споделя в коментар за " Капитал " арх. Надя Иванова, ръководител на Българската асоциация за термално завещание, която следи положението и поддръжката на минерални бани в цялата страна.
" Сградата няма отбрана от закона и само социална реакция би могла да я избави при решение за срутване или други дейности от страна на притежателя ", изяснява Иванова, която в последното следствие на Асоциацията за термално завещание през март 2023 година се свързва с Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) и задава въпрос по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) по отношение на статута на постройката.
Получава отговор, който гласи: " постройката на Минералната баня в кк Белчински минерални бани, общ. Самоков, Софийска област, не има статут на единична недвижима културна полезност ", както и че виновен за поддръжката е частният притежател, а не общината.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ