Историята на Римската Империя
В идващите редове ще се запознаете с историята на една от най-великите сили, заемаща своето значимо място в света, основала промени, които въздействат върху съзнанието ни и до през днешния ден. Древната Римска империя може да бъде образец за една целокупност, която толкоз доста хора съумяват да запазят извънредно дълго време след безчет борби, кръвопролития, победи и провали.
Дала своя огромен принос и за тогавашния свят, и за актуалния, Римската империя остава вечно в историята, която за благополучие всеки един от нас е чувал. Предлагаме ви да си припомните тази велика история, събрала в себе си смели владетели, неразумни управници, почтени римски жители, дейностите на доста от които водят до развиване, рационализиране и значими промени в целия свят.
Историците нагледно разделят историята на Римската империя на три елементи: доимператорски интервал, интервал на Августите до рецесията през 3-ти век и интервалът от ръководството на император Диоклециан до нейния край.
Империята носи името на своя основен град, който от своя страна бил кръстен на създателя си Ромул. Границите й обхващали Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Основана е през 753 година пр.н.е., а крахът й настава през 476 година от н.е. През тези епохи тя претърпява редица промени във всяка област, в това число и във формата на ръководство, която се трансформира от монархия, през република, та чак до автократична империя.
Римското общество също търпи развиване, като се усъвършенства в областта на военното дело, правото, езика, изкуството и архитектурата, технологиите. Това е принос за целия Запад. Легендата споделя, че главният град в империята (Roma) е учреден от братята близнаци полубогове Ромул и Рем. Тяхната майка била прелъстена от господ Марс, поради което и братята били с възвишен генезис. Точно поради него, когато на престола застават недоброжелатели, близнаците биват прокудени от града и по повеля на тогавашния цар трябвало да бъдат убити. Някои споделят, че ги е избавила и отгледала вълчица, съгласно други – елементарна жена на пастир. Независимо от спасителката им, те порастват и си връщат трона.
Когато основават града си, Ромул убива Рем поради спор за ръководството му, ето за какво се счита, че Рим е кръстен само на него.
За година на определяне на Римската империя се счита 509 година пр.н.е. Безспорно, една от главните фигури в историята на империята е Юлий Цезар. Той се появява дружно още двама мъже – Помпей и Крас, формирайки скрито съглашение за надзор над републиката. Това довело до война, в която Цезар бил победител, а след това – провъзгласен на Римски деспот. По-късно, обаче, той е погубен от съперници на неговото ръководство. Именно един от тях станал идващия държател на античен Рим – Октавиан Август.
Неговото ръководство бележи историята с някои обилни достижения. Заслугата за основаването на длъжността император е негова. Той измисля и заплащането на службата на бойците при съответния държател. Август събира преторианската армия, която занапред стартира да издига и смъква владетели в идващите години. През неговото ръководство се откриват граници на империята, които остават такива с дребни изключения, през идните 400 години.
След гибелта му се открива Юлиево-Клавдиева династия (заради бракове сред Юлий и Клавдий), която бива прекратена след гибелта на последния римски император от нея – Нерон. Макар че през ръководството на този клан имало и владетели, които не взели властта насериозно, а даже в противен случай – царували измежду разхищения, кръвопролития и принуждение, империята съумяла да стане по-стабилна и да укрепи границите си.
Втората династия, която идва на власт е Флавиевата, при която поредно ръководят Веспасиан и двамата му синове Тит и Домициан. При ръководството й са разширени границите на страната, нормализирано е финансовото й положение и се потискат заформящите се протести в провинциите.
Династията на Антониите или както са известни – Петимата положителни императори. Точно при Римската империя доближава своя връх във всяко едно отношение – териториално, икономическо и културно. Владетелите били обичани от народа, управлявали рационално и разширили границите на владенията си.
Последвалата Династия на Северите била представлявана от няколко не толкоз движимости в ръководството владетели. Последствията от това довели до рецесия в страната. За благополучие, тя била прекъсната, с помощта на Диоклециан, който я разделя на източна и западна Римска империя.
По-късно, император Константин I, който е и първият християнски римски държател, основава Византия и я афишира за столица на империята, а самата нея кръщава на себе си - Константинопол. Християнството бива оповестено за равноправна вяра. Империята била вечно разграничена на Източна (Византийска империя) и Западна. Последната търпи редица опити за завладяване и обсаждане, гнет и непознати нашественици. През 476 година немски боец съумява да се отърве от последния император на Западната Римската империя. Краят на Източната Римска империя настава през 1453 година, когато бива завладяна от Османската империя.
За краха на тази велика мощ съществуват разнообразни теории, появили се във времето.
Най-разпространената от тях е обвързвана с нахлулите немски нашественици. За известно време римляните успявали да ги удържат, само че по-късно градът паднал.
Според друга доктрина, с изключение на извън, градът бил с отслабени позиции и от вътрешната страна, поради стопански проблеми, свързани с финансовата рецесия и празната хазна, която била разпиляна за потребностите на императора. Заради дефицита на работна ръка, владетелите третирали всички жители като плебеи. Когато, обаче, загубите станали повече от успехите и нямало нации, които да завладеят, управниците останали и без трудещи се плебеи, което нанесло спомагателен удар върху стопанската система.
Твърде отдалечените територии също били спънка за постоянното положение на империята, защото такава голяма повърхност се ръководи мъчно без съгласуваност. Комуникацията сред толкоз отдалечени елементи, обаче, била съвсем невъзможна. Освен това, ресурсите за укрепването на всички граници на империята недостигали.
Легализирането на християнството също се счита за една от аргументите за краха на империята, защото присъединяване на папата и останалите съществени религиозни персони в допълнение усложнили ръководството.
Пробойната в римските войски – те били непобедими, мощни и смели, само че в един миг, когато империята почнала да търпи загуби, императорите се принудили да наемат задгранични бойци, с цел да запазят целостта и силата на армията си. Те се насочили към германците, които също били отлични бойци, само че за разлика от римляните, те не зачитали владетелите, което довело до намаляване на позициите им.
Нека забележим няколко забавни и по-малко известни обстоятелството за историята на Римската империя, за които може би не знаете:
В Древен Рим единствено най-заможните хора носели виолетов цвят – считало се, че всички багри от сиво-черната и жълто-кафявата гама са симптом на беднотия, до момента в който аленото, зеленото и лилавото – за цветовете на аристокрацията.
Традицията, обвързвана с първата целувка сред младоженците откакто биват бракувани, води началото си от Рим. Тогава, обаче, сватбата била самият контракт сред мъжа и дамата, а целувката има роля на щемпел.
Популярните гладиаторски игри може да завършат без гибел – традицията повелявала изгубилият, само че представилият се почтено да не почине, щом хората започнели да размахват кърпички за благосклонност. Ако императорът решил да се съгласи с тази тяхна молба, той трябвало да прибере палеца в дланта си.
Минното дело води началото си от римляните. Те решили да копаят в планината, като първичната им концепция била обвързвана със основаването на галерии и тунели.
Да си римлянин се възприемало по-скоро като купа – трябвало или да се родиш подобен или да придобиеш нужните права, с цел да се считаш за подобен. Достатъчно било да правиш всичко за ползите на града и да живееш съгласно неговите обичаи и порядки.
