Какво точно се определя като военно престъпление и кой може да търси отговорност
В идващите месеци е несъмнено, че човечеството ще се запознае и ще прегледа всички типове военни закононарушения, които могат да се случат на един фронт. Странно е по какъв начин можем да приказваме за война и закони, освен това с закононарушения, само че една войска не е просто орда от убийци, които стрелят безсистемно – войната има своя нравственос, закони и права. Тя се води по избрани способи и нормално не би трябвало да въвлича цивилни лица, не е разрешено те да се употребяват за операция, щит или метод за продобиване на обещано стълкновение. Практиката демонстрира, че в действителност армията се пробва да открие всички налични благоприятни условия за победа, като от време на време е подготвена да наруши всички посочени права, само че да се завърне с успеха.
Нещо още по-важно в този случай е, че когато войната завърши, самостоятелни институции са натоварени със задачата да изследват една борба и да потвърдят дали са осъществени такива закононарушения или не. До този миг най-често се изпращат швейцарски учени, запазвайки един от най-дългия боен неутралитет, могат умерено да потвърдят или най-малко да ревизират едно обвиняване. В историята можем да открием редица военни закононарушения, а съдейки по развиването и най-често обикновената човешка природа, няма по какъв начин да не открием и още един факт – подготвени сме да забравим човешката еволюция, цената на войната и с това да се подчиним на всички бесове, употребявайки оправданието, че идеята е вярна.
В историята ще открием задоволително случаи, които могат да потвърдят, че цивилизацията въобще не работи. Ранно военно закононарушение, за първи път се появява някъде през 1474 година с господин Питър декор Хагенбач. Той съумява да се изправи пред трибунала на Свещената Римска империя. Неговото обвиняване е, че не е съумял да проконтролира своите бойци като рицар, въпреки и същият да е санкционирал мнозина и също по този начин да е умъртвил още няколко други, въпреки всичко обаче е наказан на гибел. Първите появи на разсъдък измежду човечеството, изключително откакто излиза наяве, че не е рационално да има единствено сеч и убийства, без никакъв надзор, стартират да се демонстрират при конвенциите в Хага от 1899 до 1907.
Там за първи път се слагат и главните правила на войната, в които въпреки всичко се показва и някакво отношение и религия към хората. Първата спогодба показва, че би трябвало да има отношение и право на помощ при хора, които са заболели и ранени на бойното поле. На идната спогодба се приема същия закон за моряците, а третата е ориентирана напълно към отношението към военнопленници. Четвъртата спогодба показва и обрисува връзките към цивилни, изискваща отбраната им по време на война. Добавени са и три протакала, които показват спомагателни детайлности към защита на жертвите в интернационалните въоръжени спорове, защита на жертви при местни въоръжени спорове и приемане на емблемите и нашивките сред военни и цивилни фрагменти. Веднъж откакто са сложени първите правила, човечеството ще продължи да търси малки врати.
Не инцидентно и Първата Световна война публично ще забрани използването на отровни газове и друго химическо оръжие, което не дава никакъв късмет за защита. Втората Световна война идва със своя боен арбитражен съд в Нюрмберг, където се съмняваме, че човек има потребност даже да си показа какви са били главните тематики на диалог. По същото време се прави и още един боен арбитражен съд – този в Токио. Нека не забравяме, че по време на Втората Световна война, Япония е страната, която показва нечувани изтезания над мъже, дами и деца. Провеждани са човешки опити, употребявано е химическо оръжие, самата японска войска е разполагала с цялостен кортеж от дами, които извършват функционалността на забавление.
През 2002 година Хага публично показва главните и най-чести практики, които попадат в категорията на военно закононарушение и закононарушение против човечеството. Военният съд публично счита, че следните закононарушения се считат за военни:
1. Осъзнато осъществяване на ликвидиране, причиняване на болежка, водеща до тежко пострадване върху човешко тяло или генерално – здравето на съперника.
2. Мъчения и нечовешко отношение.
3. Незаконно заличаване на благосъстоятелност и оскверняването ѝ.
4. Принуждаването на военнопленник да извършва същите функционалности във вражеската империя.
5. Лишаването на военнопленник от правото на почтен съд.
6. Незаконно депортиране или пласиране на друга войска.
7. Взимането на заложници.
8. Директна офанзива на цивилни.
9. Директна офанзива върху филантропични служащи и миротворци на ОН.
10. Убиването на предали се бойци.
11. Злоупотреба с флага за предаване или помирение.
12. Настаняване в окупирана територия.
13. Депортиране и прогонване на жителите на окупирана територия.
14. Използването на отрова като оръжие.
15. Използването на цивилни за щит.
16. Използването на деца бойци.
17. Стрелбата по военни лекари и хирурзи, носещи своите отличителни знаци.
За локалните въоръжени спорове също се показва:
1. Убийство, свирепост и деградиращо отношение и мъчения.
2. Директна офанзива против цивилни, филантропични служащи и миротворци на ОН.
За интернационалните спорове:
1. Взимането на заложници.
2. Извършването на екзекуция.
3. Разграбване.
4. Изнасилване, полово иго, насилствена проституция и наложително зачеване.
И тъкмо тук можем да открием, че съдът може и постанова наказания, само че единствено, когато едно от посочените закононарушения е част от проект и е заложено за осъществяване от генерали и други военни водачи. През последните години ще открием, че има задоволително наказани лица, които по един или различен метод са съумели да завоюват вниманието на Хага. Не би трябвало да забравяме, че България също участва по няколко мотива като наранена от военни закононарушения. За задачата можем да си спомним клането в Батак, осъществено от Османската империя през 1876 година Броят на жертвите е нечиста сделка като тук приказваме за сред 1200 и 7000.
През идващите две години Османската империя ще продължи да се демонстрира, избивайки цивилни – опожаряването на Стара Загора и избиването на повече от 18 000 български жители. Освен това в града има изнасилвания, подигравка и избивания от османски бойци. През 1878 година български и съветски бойци правят също закононарушения, откакто убиват повече от 2000 души към Харманли. Британците имат своите петна по короната, откакто повеждат Втората Бурска война и основават концентрационни лагери, обричайки повече от 26 000 дами и деца на гибел.
Нека не забравяме, че по време на Първата Световна война, напрежението доближава до такава големина, че имаме закононарушения като „ Изнасилването на Белгия “ – за прогонването на партизани от разнообразни територии, немските бойци през 1914 година употребяват най-различни способи, в това число убийства и изнасилвания и други. Австро-унгарците не пропущат да екзекутират хванати сърби, като и до през днешния ден носят кръста за убийството на повече от 850 хиляди души – към 1/4 от популацията им преди войната. По същото време Турция прави по този начин наречения арменски геноцид, откакто преди този момент – към 20 години по-рано, са избити повече от 250 хиляди арменци и още към 50 хиляди деца остават сираци.
В края на Първата Световна война, турците ще се постараят да унищожат към 1.5 милиона души. И до през днешния ден отхвърлят да го признаят и не одобряват действието си за осъществено военно закононарушение, както и такова против човечеството. Турците са виновни за азарския геноцид и гръцкия геноцид, които също имат своя импакт върху броя жертви през Първата Световна война. Макар и Руската федерация сполучливо да крие осъществения геноцид в Уркут, оживелите стартират да приказват и най-сетне през 2016 година излиза наяве, че Кюргизстан са избити повече от 500 000 централноазиатски турци. Не би трябвало да се изненадваме, че съвсем всяка една война може да приказва за закононарушения. Корейската война е тъкмо подобен образец, изключително откакто открием, че няма страна, която да не ги прави.
Войниците на Северна Корея освен убиват, само че и не се интересуват тъкмо по кого стрелят. Междувременно и до през днешния ден се счита, че Съединени американски щати употребяват биологично оръжие против тях и дълго време след излизането от войната, Северна Корея желае следствие и е подготвена да потвърди тъкмо това. Същото важи за Камбоджа, Виетнам, Алжир и още доста други. Единственото, което остава и е рационално да попитаме в тъкмо такива моменти е: в случай че има закони и наказания, каквито бяха ориентирани даже към Слободан Милошевич като един от направилите геноцид по време на Косовската война, за какво не престават да се случват? Историята не може да ни подскаже, само че чувството, че скоро още веднъж Хага ще търси и потвърждава виновността на разнообразни враждуващи армии и фракции, не може да се заличи толкоз елементарно.
