В скръбта ни се крият най-различни видове лицемерие - ФРАНСОА ДЬО ЛАРОШФУКО
В скръбта ни се крият всякакви типове двуличие.
В едни случаи, под претекст, че оплакваме загубата на скъпо лице, ние оплакваме самите нас; жалим за положителното мнение, което то е имало за нас; оплакваме намаляването на нашите приходи, на нашето наслаждение, на уважението, което ни е оказвано.
Така на мъртвите се оказва чест, като проливаме сълзи, които се отнасят единствено за живите.
Това аз назовавам един тип двуличие затова, че при сходна горест човек лъже самичък себе си.
Има обаче различен тип двуличие, което не е така почтено, тъй като заблуждава обществото: това е тъгата на тези хора, които ламтят за славата на красива и безсмъртна тъга.
След като времето, което заличава всичко, е прекратило у тях фактически изпитваната горест, те не престават да постоянстват в сълзите си, в жалбите си, във въздишките си.
Усвоили ролята на опечалени, те желаят да бъдат безапелационни посредством всички свои каузи, че тяхната тъга ще свърши единствено с живота им.
Тази жалка и досадна суетност се среща нормално при честолюбивите дами.
Понеже техният пол им затваря всички пътища към славата, те се домогват да станат популярни, като демонстрират, че скърбят безутешно.
Има и различен тип сълзи, които изтичат от дребни извори и пресекват елементарно.
Някои плачат, с цел да си завоюват име, че имат нежна душа; плачат, с цел да бъдат съжалявани; плачат, с цел да оплакват и тях; плачат най-накрая, с цел да отбягнат срама, че не плачат.
Херцог Франсоа дьо Ларошфуко е един от огромните майстори в региона на художествената прозаичност.
Неговите „ Максими “ представляват къси афоризми от няколко реда.
Ларошфуко е сатирик-изобличител – философията му е философия на отрицанието и неверието. Навсякъде той вижда нарцисизъм, незнание, тъпотия, двуличие.
Дьо Ларошфуко е бил несклоняем съперник на абсолютизма и се е борил против Ришельо и Мазарини .
