Митове и факти за въглищата на България
В шума към митингите на миньорите и енергетиците, в договарянията сред синдикатите и властта, в обществените мрежи и изобщо в цялото общество се чуха всевъзможни изказвания за въглищните мини и ТЕЦ-овете, които постоянно си противоречаха едно на друго.
Едни настояват, че без силата от въглища ще стоим на мрачно, а други - че няма да има никакъв проблем. На едно място се приказва за 50 и даже 100 хиляди заети в бранша, на друго за 10-15 хиляди. Токът от централите ту е на ниска цена, ту толкоз безценен, че няма кой да го купи. Самите те сякаш могат да работят, а се слагат претенции за държавна помощ. Дори не се чу безапелационен отговор на въпроса ще затварят ли или не мощности.
За да внесем изясненост и подредим обстоятелствата, предлагаме структурирани отговори на едни от най-дискутираните въпроси по тематиката:
Реклама Кога е решено да се лимитират въглищата
Реално това е станало с гласуването на пакета за Зелената договорка на Европейски Съюз преди повече от пет години
Още през 2017-2018 година в Европа стартира да се води дебатът за по-ускорена декарбонизация на енергетиката, заложена изрично в Парижкото съглашение от 2015 година, под което се е подписала и България. В резултат на дълги договаряния в края на 2019 година Европейски Съюз одобри пакетът от закони, станал прочут като " Зелената договорка ". България, показана тогава от кабинета на ГЕРБ и Бойко Борисов, също е подкрепила тази промяна.
С други думи, като Националния проект за енергетиката и климата да вземем за пример.
Освен това още на 30 септември 2020 година беше подписано Споразумение за даване на консултантски услуги сред Министерството на енергетиката и Световната банка за техническа помощ при подготовката на териториални проекти за обективен преход, което по-късно беше утвърдено и от Народното събрание. Отделно сред Европейската комисия и " ПрайсуотърхаусКупърс България " беше подписан различен контракт за консултантски услуги за подготовка на териториални проекти.
Реклама
После промените залегнаха и в Плана за възобновяване и бяха добре известни на всички. Сега просто пристигна крайният период за тях. И казусът е, че през миналите години не беше направено нищо по тематиката.
Има ли прикрито затваряне на централи посредством ограничение на CO2 излъчванията
По-скоро не, тъй като и в този момент излъчванията понижават, без да има проекти и тактики за това.
В териториалните проекти не участва референтната 2026 година, станала известна от Плана за възобновяване с условието за 40% спад на CO2 излъчванията от енергетиката. Вместо това е записано, че " с възходящата роля на производството на електрическа сила от нискоемисионни източници в прехода се чака 80% понижение на излъчванията на CO2 в енергийния бранш до 2030 година спрямо 1990 година и над 90% понижение на излъчванията на CO2 в енергийния бранш от 2035 година нататък ". Това се пояснява от доста хора като безусловно затваряне на въглищата към 2030 година тъй като те би трябвало да работят с 80% по-малко. Реално обаче няма нищо сходно, защото базовата година е 1990. А тогава енергетиката на страната е била извънредно мощно замърсяваща.
Данните на Европейската организация по околна среда за изхвърлените в атмосферата въглеродни излъчвания от другите браншове на стопанската система демонстрират, че през 1990 година българската енергетика е генерирала 39 млн. тона CO2. В годините по-късно има спад и към 2021 година (след спешната 2020, когато бяха реализирани рекордно ниски нива) понижението на CO2 излъчванията от енергетиката е 39%. През 2023 година се чака да бъде създадена по-малко електрическа енергия от въглища (за деветмесечието на годината има спад с 22% по отношение на същия интервал на 2021 г.), което ще докара до общо понижение на квотите CO2 по отношение на 1990 година с 56.5%. С други думи, огромна част от задачата към този момент е изпълнена и през идващите 6 години остава да се понижат още към 9 млн. тона CO2, което е равно на 7.5 млн. мВтч електрическа енергия от въглища.
Едни настояват, че без силата от въглища ще стоим на мрачно, а други - че няма да има никакъв проблем. На едно място се приказва за 50 и даже 100 хиляди заети в бранша, на друго за 10-15 хиляди. Токът от централите ту е на ниска цена, ту толкоз безценен, че няма кой да го купи. Самите те сякаш могат да работят, а се слагат претенции за държавна помощ. Дори не се чу безапелационен отговор на въпроса ще затварят ли или не мощности.
За да внесем изясненост и подредим обстоятелствата, предлагаме структурирани отговори на едни от най-дискутираните въпроси по тематиката:
Реклама Кога е решено да се лимитират въглищата
Реално това е станало с гласуването на пакета за Зелената договорка на Европейски Съюз преди повече от пет години
Още през 2017-2018 година в Европа стартира да се води дебатът за по-ускорена декарбонизация на енергетиката, заложена изрично в Парижкото съглашение от 2015 година, под което се е подписала и България. В резултат на дълги договаряния в края на 2019 година Европейски Съюз одобри пакетът от закони, станал прочут като " Зелената договорка ". България, показана тогава от кабинета на ГЕРБ и Бойко Борисов, също е подкрепила тази промяна.
С други думи, като Националния проект за енергетиката и климата да вземем за пример.
Освен това още на 30 септември 2020 година беше подписано Споразумение за даване на консултантски услуги сред Министерството на енергетиката и Световната банка за техническа помощ при подготовката на териториални проекти за обективен преход, което по-късно беше утвърдено и от Народното събрание. Отделно сред Европейската комисия и " ПрайсуотърхаусКупърс България " беше подписан различен контракт за консултантски услуги за подготовка на териториални проекти.
Реклама
После промените залегнаха и в Плана за възобновяване и бяха добре известни на всички. Сега просто пристигна крайният период за тях. И казусът е, че през миналите години не беше направено нищо по тематиката.
Има ли прикрито затваряне на централи посредством ограничение на CO2 излъчванията
По-скоро не, тъй като и в този момент излъчванията понижават, без да има проекти и тактики за това.
В териториалните проекти не участва референтната 2026 година, станала известна от Плана за възобновяване с условието за 40% спад на CO2 излъчванията от енергетиката. Вместо това е записано, че " с възходящата роля на производството на електрическа сила от нискоемисионни източници в прехода се чака 80% понижение на излъчванията на CO2 в енергийния бранш до 2030 година спрямо 1990 година и над 90% понижение на излъчванията на CO2 в енергийния бранш от 2035 година нататък ". Това се пояснява от доста хора като безусловно затваряне на въглищата към 2030 година тъй като те би трябвало да работят с 80% по-малко. Реално обаче няма нищо сходно, защото базовата година е 1990. А тогава енергетиката на страната е била извънредно мощно замърсяваща.
Данните на Европейската организация по околна среда за изхвърлените в атмосферата въглеродни излъчвания от другите браншове на стопанската система демонстрират, че през 1990 година българската енергетика е генерирала 39 млн. тона CO2. В годините по-късно има спад и към 2021 година (след спешната 2020, когато бяха реализирани рекордно ниски нива) понижението на CO2 излъчванията от енергетиката е 39%. През 2023 година се чака да бъде създадена по-малко електрическа енергия от въглища (за деветмесечието на годината има спад с 22% по отношение на същия интервал на 2021 г.), което ще докара до общо понижение на квотите CO2 по отношение на 1990 година с 56.5%. С други думи, огромна част от задачата към този момент е изпълнена и през идващите 6 години остава да се понижат още към 9 млн. тона CO2, което е равно на 7.5 млн. мВтч електрическа енергия от въглища.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ