В щата Габон през 1972 г. е била открита уранова

В щата Габон през 1972 година е била открита уранова мина, която е работила като натурален нуклеарен реактор преди цели 1 900 милиона години. Разположена е покрай екватора в западна Африка, като са били открити общо шест зони с признаци на по този начин наречената реакция на разделяне.

От останките на разпадането учените са стигнали до заключението, че реакторът е продължавал да работи в режим на постепенно шупване в продължение на стотици хиляди години. Съдържанието на изотопа U-235 е по-малко от елементарното, като се допуска че разликата в количеството се дължи на " изгарянето " на U-235, а точно развой, който се следи в пещите на атомните електроцентрали.

Учените считат, че разположението на мината в тропическа зона и покрай повърхността, където има задоволително количество подземни води, е удобно за работата на натурален нуклеарен реактор в Габон.

Изследователите са разкрили общо шест зони с признаци на реакция на разделяне: торий по време на разпада на U-236, бисмут - по време на разпад на U-237. Именно остатъците от разпадането на актинидите свидетелстват за това, че реакторът е работил в режим на постепенно шупване в продължение на няколкостотин хиляди години. По някакъв метод реакторите са съумели да се саморегулират един тип, защото в противоположен случай непотребната мощ е можела да докара до шупване на вода и надлежно прекъсване на реактора.

Учените обаче и до през днешния ден не могат да схванат по какъв начин са зародили естествените условия за нуклеарна верижна реакция. Някои от тях изясняват процеса по следния метод. В делтата на реката пласт от пясъчник, който е богат на уранова руда, се е отсрочил върху мощното базално поле. В резултат на тектоничната интензивност (което по това време е постоянно срещано явление) това поле един тип е потънало в земята. Пясъчникът се е напукал и подземните води са почнали да проникват в пукнатините. Впоследствие пластът пясъчник се е повдигнал до предходното си равнище.

Изследователи от университета във Вашингтон в Сейнт Луис обясниха, че водата е естественият регулатор на верижната реакция. Влизайки в ядрото, тя провокира съответната верижна реакция, която води до изпаряване на течността, т.е. спомага за понижаване на неутронния поток и прекъсване на реакцията. След 2.5 часа, когато ядрото на реактора се охлади, цикълът още веднъж се повтаря.

Във връзка с горните заключения на учените поражда и дребен въпрос, а точно по какъв начин тектонската непоклатимост е непокътната повече от половин милион години. Дори и минималното повишение или понижаване на повърхността на земята би довело до неотложно прекъсване на нуклеарната реакция. За страдание надали в миналото ще имаме съответни отговори на тези и доста други въпроси, свързани с естествените нуклеарни реактори в Габон.