Баренцбург - един руски град в Норвегия
В Шпицберген дървета не порастват. А който напусне Баренцбург, би трябвало безусловно да носи оръжие - поради полярните мечки. Откакто Европейският съюз наложи наказания на Русия поради войната в Украйна, руснаците тук не могат да употребяват кредитните си карти. А кеш в Шпицберген не можеш да платиш нищо.
Плащания се правят единствено с вътрешните за Баренцбург карти. Всеки чиновник на съветската компания “Арктикугол”, която експлоатира въглищните мини в региона, разполага с такава карта.
Руският град на норвежка територия
Снабдяването е лимитирано. До Баренцбург няма път - единственият метод да се стигне до градчето е по вода. На 29 април Норвегия спря транспортен съд с съветски контейнери, който най-после съумя да стигне до Баренцбург на 18 юли вечерта.
“Арктикугол” управлява мините за въглища от 1931 година, когато руснаците ги купуват от нидерландци. По силата на Договора за Шпицберген на Русия е позволено да експлоатира запаси на норвежкия архипелаг. Но находището последователно се изчерпва.
Една четвърт от годишното произвеждане от 120 000 тона се употребява за обезпечаване на целогодишно отопление на огромните сглобяеми здания в Баренцбург. В момента в тях живеят малко под 300 души - руснаци, украинци, таджикистанци и сирийци. Жителите в никакъв случай не са били толкоз малко, споделя чиновник на “Арктикугол”.
Украинците, които са срещу войната, са напуснали, споделя Тимофей Рогошин, който преди е отговарял за туризма в Баренцбург. Самият той в този момент живее в основния град на Шпицберген - Лонгирбюен. “Писал съм доста в обществените мрежи за грешките в туризма, за грешките в Арктика и за неналичието на независимост на словото”, изяснява Рогошин. До 2020 година, споделя той, никой не се е интересувал. След това се появили недоволства. През 2021 година той напуща.
Рогошин споделя, че доста негови сътрудници са създали същото. Повечето украинци, които към момента живеят тук, са от Донбас. Тук те могат да печелят повече, да имат сигурна работа и най-много сигурен дом.
Тук войната е тематика табу
Твърди се, че на доста от тях са обезпечени съветски паспорти, с цел да могат да живеят тук умерено като украинци или руснаци. Намират си работа във въглищната мина, в детската градина, в учебното заведение или в туристическия офис. За войната, която в Русия назовават “специална военна операция”, тук никой не приказва. Все отново всички могат да видят кой приказва с публицисти.
Две служителки в туристическото бюро се оплакват от задграничните публицисти, които са правили следствия в Баренцбург. Те лъжели, настояват служителките, без да навлизат в елементи.
Освен това другите представители на туристическия отрасъл на Шпицберген желали да ги бойкотират, настояват още от туристическия офис. Според тях това не е вярно, тъй като на север хората би трябвало да се поддържат. Никой на Шпицберген не се интересува от Украйна, а единствено от това да отстраняват съперниците, споделя едната служителка.
Действително туризмът тук е потърпевш. Преди доста руснаци са идвали, само че след това стартира пандемията, а по-късно и войната. Въздушното пространство е затворено за съветски самолети.
От други страни туристи въпреки всичко идват, само че те са малко. В единствения хотел - “Баренцбург” - са заети единствено 10 от общо 43 стаи. Някои идват с лодки от Лонгирбюен на еднодневни екскурзии.
“В този град като че ли всичко се върти в кръг”
Хората в Баренцбург са доброжелателни, само че затворени. Но не всички. Сирийският доктор Абдулкадер ал Саид с горделивост демонстрира болничното заведение, в която работи. Грижи се за немного пациенти с контузии, понякога идва и някой препил. Според него казусът на Баренцбург не са глобите, а фактът, че градчето е доста малко. “В този град като че ли всичко се върти в кръг. Когато излезеш, виждаш едни и същи лица”, споделя той. “Като палат е - кръг, който не можеш да напуснеш. "
Много младежи очевидно са на друго мнение. Те остават за една или две години, сервират или вършат обиколки с туристите - и печелят положителни пари. С някои от тях можете да се срещнете на рецепцията на хотела денем, по време на туристическата обиколка и вечер в културния център. Възхищават се на природата тук, на опциите.
Но и те заобикалят да приказват за войната в Украйна. Директорът на мините отхвърля да разяснява, както и съветският консул. И двамата би трябвало да търпят задграничните публицисти, които могат да дойдат и да работят тук без акредитация - в последна сметка те се намират в Норвегия.
Където свършва цивилизацията
Но в случай че някой публицист избере да се разноски в Баренцбург, би трябвало да знае, че ще бъде следен от самото начало. Независимо дали в хранителния магазин, във фермата за хъскита или в болничното заведение - на всички места някой ще ти изясни, че в микрокосмоса Баренцбург всичко е наред. В това доста изключително място на края на цивилизацията, където Русия би трябвало да се приспособява към някои правила.
Плащания се правят единствено с вътрешните за Баренцбург карти. Всеки чиновник на съветската компания “Арктикугол”, която експлоатира въглищните мини в региона, разполага с такава карта.
Руският град на норвежка територия
Снабдяването е лимитирано. До Баренцбург няма път - единственият метод да се стигне до градчето е по вода. На 29 април Норвегия спря транспортен съд с съветски контейнери, който най-после съумя да стигне до Баренцбург на 18 юли вечерта.
“Арктикугол” управлява мините за въглища от 1931 година, когато руснаците ги купуват от нидерландци. По силата на Договора за Шпицберген на Русия е позволено да експлоатира запаси на норвежкия архипелаг. Но находището последователно се изчерпва.
Една четвърт от годишното произвеждане от 120 000 тона се употребява за обезпечаване на целогодишно отопление на огромните сглобяеми здания в Баренцбург. В момента в тях живеят малко под 300 души - руснаци, украинци, таджикистанци и сирийци. Жителите в никакъв случай не са били толкоз малко, споделя чиновник на “Арктикугол”.
Украинците, които са срещу войната, са напуснали, споделя Тимофей Рогошин, който преди е отговарял за туризма в Баренцбург. Самият той в този момент живее в основния град на Шпицберген - Лонгирбюен. “Писал съм доста в обществените мрежи за грешките в туризма, за грешките в Арктика и за неналичието на независимост на словото”, изяснява Рогошин. До 2020 година, споделя той, никой не се е интересувал. След това се появили недоволства. През 2021 година той напуща.
Рогошин споделя, че доста негови сътрудници са създали същото. Повечето украинци, които към момента живеят тук, са от Донбас. Тук те могат да печелят повече, да имат сигурна работа и най-много сигурен дом.
Тук войната е тематика табу
Твърди се, че на доста от тях са обезпечени съветски паспорти, с цел да могат да живеят тук умерено като украинци или руснаци. Намират си работа във въглищната мина, в детската градина, в учебното заведение или в туристическия офис. За войната, която в Русия назовават “специална военна операция”, тук никой не приказва. Все отново всички могат да видят кой приказва с публицисти.
Две служителки в туристическото бюро се оплакват от задграничните публицисти, които са правили следствия в Баренцбург. Те лъжели, настояват служителките, без да навлизат в елементи.
Освен това другите представители на туристическия отрасъл на Шпицберген желали да ги бойкотират, настояват още от туристическия офис. Според тях това не е вярно, тъй като на север хората би трябвало да се поддържат. Никой на Шпицберген не се интересува от Украйна, а единствено от това да отстраняват съперниците, споделя едната служителка.
Действително туризмът тук е потърпевш. Преди доста руснаци са идвали, само че след това стартира пандемията, а по-късно и войната. Въздушното пространство е затворено за съветски самолети.
От други страни туристи въпреки всичко идват, само че те са малко. В единствения хотел - “Баренцбург” - са заети единствено 10 от общо 43 стаи. Някои идват с лодки от Лонгирбюен на еднодневни екскурзии.
“В този град като че ли всичко се върти в кръг”
Хората в Баренцбург са доброжелателни, само че затворени. Но не всички. Сирийският доктор Абдулкадер ал Саид с горделивост демонстрира болничното заведение, в която работи. Грижи се за немного пациенти с контузии, понякога идва и някой препил. Според него казусът на Баренцбург не са глобите, а фактът, че градчето е доста малко. “В този град като че ли всичко се върти в кръг. Когато излезеш, виждаш едни и същи лица”, споделя той. “Като палат е - кръг, който не можеш да напуснеш. "
Много младежи очевидно са на друго мнение. Те остават за една или две години, сервират или вършат обиколки с туристите - и печелят положителни пари. С някои от тях можете да се срещнете на рецепцията на хотела денем, по време на туристическата обиколка и вечер в културния център. Възхищават се на природата тук, на опциите.
Но и те заобикалят да приказват за войната в Украйна. Директорът на мините отхвърля да разяснява, както и съветският консул. И двамата би трябвало да търпят задграничните публицисти, които могат да дойдат и да работят тук без акредитация - в последна сметка те се намират в Норвегия.
Където свършва цивилизацията
Но в случай че някой публицист избере да се разноски в Баренцбург, би трябвало да знае, че ще бъде следен от самото начало. Независимо дали в хранителния магазин, във фермата за хъскита или в болничното заведение - на всички места някой ще ти изясни, че в микрокосмоса Баренцбург всичко е наред. В това доста изключително място на края на цивилизацията, където Русия би трябвало да се приспособява към някои правила.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ