В Северна Корея няма коронавирус, твърдят в Пхенян. Така ли

В Северна Корея няма ковид, настояват в Пхенян. Така ли е? Дойче Веле беседва с доктор, който е избягал от Северна Корея. Той твърди друго.

Ким Чен Ун

Докато лекувал пациентите си в Северна Корея, неврологът Чой Чун Хун трябвало самичък да си купува нужните материали за отбрана от инфекции като защитни маски и ръкавици. През 2002/2003 той се грижел за пациенти с тежък изострен респираторен синдром (ТОРС), само че не разполагал с нищо друго, с изключение на с един елементарен термометър, споделя той пред Дойче веле. Няма по какъв начин да се ревизира достоверността на неговите думи, само че те се припокриват с доста други изявления от Северна Корея.
Редакцията предлага
Чой: Чиста агитация

Неврологът Чой избягал от там през 2012 година. Дотогава работел в Център за битка с епидемията в североизточната част на страната. Днес той работи в университета на южнокорейския град Седжон. Според него, формалните известия от Пхенян,, са чиста агитация. Той напомня, че 1400-километровата граница на страната с Китай остана отворена до края на януари. Именно тогава коронавирусът е проникнал в КНДР, уверен е медикът. " Вън от подозрение е, че в Северна Корея има хора, умряли от Ковид-19 ", споделя той и прибавя, че в тази страна хората преди са умирали и от доста по-невинни вируси. " Северна Корея е същински музей на вирусите ", споделя неврологът.

Твърденията от Пхенян, че управляващите не са позволили вируса да нахлуе в страната, не го учудват: " Те не желаят да покажат на целия свят какъв брой слаба е севернокорейската система на опазване на здравето ". А става дума и за нещо доста по-съществено: " Когато се разбере, че опазването на здравето в страната не може да се оправи с лекуването на болните, хората ще изгубят доверието си в държавното управление и това ще значи, че системата не е безупречна ", споделя лекарят.

В реалност севернокорейските държавни медии обстойно осведомят за пандемията, като главното обръщение гласи, че държавното управление прави всичко допустимо, с цел да отбрани популацията. Трябва да се означи, че управляващите изначало взеха радикални ограничения - още в януари затвориха границите за чужденци и анулираха всички занятия в учебните заведения и университетите.

В средата на август обаче множеството ограничения бяха анулирани. По данни на университета " Джонс Хопкинс ", в КНДР няма публични данни за съществуване на хора, инфектирани с ковид.

По думите на лекар Чой, севернокорейските медици разполагат с добра професионална подготовка и са в положение да разпознаят случаите на Ковид-19 по типичните му признаци. " Само че там не са в положение публично да потвърдят диагнозата, заради неналичието на съответна здравна екипировка ", изяснява лекарят. В страната има освен дефицит на проби за ковид. " В лечебните заведения и до ден-днешен се случва да стопира електричеството, а от време на време даже и водата ", споделя Чой и акцентира, че има генерални проблеми с инфраструктурата.

До хората в КНДР доближават прекомерно малко помощи

Доставките на филантропични помощи за КНДР са комплицирани освен заради затворените граници, само че и заради огромните наказания, признати от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.

" Лекари без граници " са една от дребното организации, на които до момента бе позволено да оказват помощ в Северна Корея. А единствената организация, която има достъп до всички провинции, е севернокорейският Червен кръст, споделя Антъни Балмейн от Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец. Техни чиновници, дружно с 43 000 доброволци и представители на управляващите, обикаляли из цялата страна, с цел да изясняват на хората по какъв начин да се защищават от Ковид-19. По данни на Балмейн, при започване на юли севернокорейският Червен кръст е получил 10 000 теста за ковид, както и термометри с инфрачервени лъчи, специфични защитни маски, както и операционни защитни маски, шлемове, защитни дрехи и очила, които би трябвало да се разпределят из цялата страна.

Д-р Чой Чун Хун се съмнява, че разпределението ще е заслужено, тъй като разликите сред столицата и останалата част от страната са прекомерно огромни. " Преобладаващата част от оборудването нормално отива за клиниките в Пхенян ", споделя той. За лекарите в провинцията постоянно остава единствено това, с което самият доктор Чой е разполагал - по един термометър.