В селата около Прешево и Буяновац в Южна Сърбия, където

В селата към Прешево и Буяновац в Южна Сърбия, където НАТО хвърли най-вече бомби с обеднен уран /през 1999 г./, по-късно са умряли 822 души, основно от рак и то най-вече младежи, написа Факти бг. „ На 73 години съм. Помня какво ли не. Но не си припомням в спокойно време в нашите села толкоз доста младежи да са умирали. Няма къща, от която през последните петнадесетина години тежката болест да не е лишила някого... Не сортира сърби, албанци, роми, македонци. Покосява наред... Казват, че всичко това е поради бомбите на НАТО и тоя някакъв уран! “

Това споделя Борко Алексич от село Бущране край Прешево, представен от „ Вечерне новости “. Неговото и прилежащите села Релян, Братоселце и Букуревац, Боровац край Буяновац и Плячковица край Враня са в безславния лист на местата, където по време на бомбардировките на НАТО са хвърлени най-вече бомби с обеднен уран.

„ Удряха, без да стопират, най-вече през последните две-три седмици “, продължава описа си Борко Алексич.

От витрината той изважда некролог на брачната половинка си Алтана Анка Алексич.

„ Почина през 2015 година, в страшни страдания – споделя мъжът. - Беше като желязо. В дните на войната, до момента в който работехме на полето, а бомбите падаха, аз се криех. Тя постоянно оставаше на полето. Много покрай задачите, които душманите целеха. Скоро се поболя. Когато лекарите й споделиха, нямаше и 50 години “.

Мъжът демонстрира алените петна по лицето си. Казва, че за първи път се появили по тялото му незабавно след детонацията на един снаряд, при започване на юни 1999 година Оттогава се мъчи с тях. Не може да ги излекува.

„ Следя всичко, което се написа и приказва за тези бомби с обеднен уран – споделя Борко. - Специалистите приказват разнообразни неща. Но едно нещо знам: моята Анка беше и остаряла спрямо младежите, чийто живот по-късно ракът отнесе. Основно на четиридесет и няколко години, а тук хората живееха дълго – по 80-90 години. В нашата махала Топоянци има трийсетина къщи, а от войната от всяка една от тях беше заровен по един младеж. В Релян е още по-зле. Всички изпоумряха. Призракът на рака витае над нас. Влезе във всяка къща. Не е допустимо това да няма връзка с тези бомби “.

И Братислав Трайкович, длъжностно лице по гражданското положение в село Релян, удостоверява думите на Борко Алексич. Данните за смъртността са тревожни.

„ След края на войната починаха 822 души, над 80% от тях от рак на белите дробове, на щитовидната жлеза, мозъчен израстък, левкемия – твърди Трайкович. - Повечето на възраст от 42 до 55 години. Всички са от прешевските села Бущране, Релян, Алиджерце, Жунице, Стрезовце, Големи дол, Чукарка, Славуевац, Свинище и Ляник. Ракът атакува младите. Изчезваме “.

Масово хората почнали да се разболяват три-четири години след войната, споделя Трайкович. И още продължава.

„ Най-лошото е, че нито един експерт в никакъв случай не е пристигнал да ни посъветва какво да вършим, по какъв начин да се защитим, да пием ли водата, кои ниви да заобикаляме, където можем да пасем животните – споделя още Трайкович. - Дали, какъв брой и кои от земите са нечисти – не знаем. А къде да вървим? Тук сме си. Само дано някой да ни каже истината “.

НАТО е хвърлил бомби с обеднен уран и по телевизионния предавател на Плячковица над Враня. От седмината служащи, които незабавно след войната работили там по почистването, шестима са умряли от рак - най-младият на 46 години, най-старият на 52. Жив е още единствено Стоядин Стошич /53 г./, само че и неговото здраве е разрушено.

„ Работихме горе 25 дни – споделя Стошич. - Два-три месеца по-късно получих алергия по тялото с някакви червени, сини и жълти мехури. Прехвърлиха ме в Клиничния център в Белград. Правиха ми проучвания 55 дни, само че не ми споделиха какво ми има. Сега ме болят белите дробове, кашлям, би трябвало да отида на доктор. Но ме е боязън какво ще ми каже... “.