Директно от зала „България“ – Марк Кадин, Лия Петрова и радиосимфониците музицират в памет на жертвите на войната в Украйна
В благозвучие с всичко протичащо се в последно време, следващият концерт от сезон 2021 - 2022 на Симфоничния оркестър на Българското национално радио, също претърпя известни промени. Вместо в началото оповестената Симфония №2 на Йоханес Брамс, музикантите от състава ще изпълнят Увертюра „ Буря “ на Пьотр Илич Чайковски и „ Тиха музика “ от украинския композитор Валентин Силвестров. Програмата ще открие блестящата българска цигуларка Лия Петрова, която ще бъде солист в Концерта за цигулка на Уилям Уолтън – произведение, неизпълнявано у нас от десетилетия.
Лия Петрова е печелила Първа премия от Международния конкурс за цигулари „ Карл Нилсен “ в Дания. Носител е на награди от интернационалните състезания „ Тибор Варга “ в Сион, „ Луис Шпор “ във Ваймар, Германския народен музикален конкурс и други Избрана е за „ Млад музикант на годината 2007 ” на стратегия „ Алегро виваче ” на БНР. Като солист свири с филхармоничните оркестри на Люксембург, Антверпен, Брюксел и Монте Карло, с Националния оркестър на Белгия, със симфоничните оркестри на Германия, Швеция, Полша и Япония.
Концертът за цигулка на Уилям Уолтън е отдаден на световноизвестния цигулар Яша Хайфец. Често записван, той е приет за една от най-хубавите цигулкови пиеси. През 1836 година Уилям Уолтън към този момент се е утвърдил като един от водещите модерни английски композитори. Но макар известността си, той написа постепенно и е надалеч от понятието „ плодороден създател “. Ето за какво през тази година композиторът е заставен да избира дали да одобри поръчката на Яша Хайфец за цигулков концерт, или да подписа контракт с Йозеф Сигети и Бени Гудман, които желаят от него да напише произведение за цигулка и кларинет. След като се среща с Хайфец в Лондон, Уолтън взема решение да одобри неговата поръчка, само че работата върху концерта за цигулка стартира едвам при започване на 1939, когато композиторът дружно с партньорката си Алис Уимборн, отпътува за Равело и там в продължение на няколко месеца написа творбата. По време на престоя си, Уолтън е ухапан от токсичен паяк – тарантула – и отразява този случай като включва в концерта тарантела с откъс, за който споделя: „ Доста е шантаво, би трябвало да призная, и освен това – със съмнителна приложимост “.
В средата на 1939 Уолтън посещава Хайфец в Ню Йорк и двамата работят дружно над творбата. Композиторът се съгласява да направи някои промени, препоръчани от цигуларя, с цел да може соловата партия да стане по-добра и по-„ изсвиряема “.
Премиерата на цигулковия концерт на Уилям Уолтън е на 7 декември 1939 година със солист Яша Хайфец и Кливлъндския симфоничен оркестър, дирижиран от Артур Родзински. По-късно композиторът прави преправка на творбата и за първи път новата версия е изпълнена през 1944. Сред забележителните цигулари, записали концерта, са сър Йехуди Менухин, Дзино Франческати, Найджъл Кенеди, Тасмин Литъл и Джошуа Бел.
Увертюрата „ Гроза “ („ Буря “) на Пьотр Илич Чайковски е първото му програмно-симфонично произведение и първото по сюжет на Островски. Тя е написана по време на образованието на композитора в Петербургската консерватория в класа на Рубинщайн. През лятото на 1864 Чайковски получава задача от своя преподавател да напише оркестрова пиеса под формата на оперна интродукция и избира за сюжет драмата „ Гроза “ на Александър Николаевич Островски, По това време младият Чайковски към този момент е буен обожател на великия съветски драматург. Впечатлен от видяното на сцената, той избира сюжета на „ Гроза “ за сюжет на опера и стартира да работи над творбата в имението Тростинец, Харковска губерния. Тъй като се разболява, Чайковски моли сътрудника си Герман Ларош да покаже вмест него приключената партитура на творбата на своя преподавател. Но преподавателят се изрича много неласкаво за творбата, Рубинщайн също насочва унищожителни рецензии и това принуждава Чайковски да се откаже от осъществяване на увертюрата. Докато композиторът е жив, „ Буря “ не вижда бял свят, а ръкописът ѝ се съхранява в домашния му списък. След гибелта на Чайковски, на една от страниците от студентската му работа по инструментознание, е открита програмата на увертюрата. Без да се пробва непосредствено да оспори рецензията на Рубинщайн към „ Гроза “, Чайковски резервира топлото си отношение към своите самостоятелни музикални открития. Музиката на встъплението е употребена по-късно с някои промени в Увертюрата му c-moll (1866), през същата година и втората тематика на увертюрата е употребена във втората част на неговата Първа симфония, а обособени фрагменти откриваме и в оперите „ Воевода “ и „ Опричник “.
Първото осъществяване на „ Гроза “ е след гибелта на Чайковски, на 24 февруари 1896 в Петербург, под диригентството на Александър Глазунов. По същото време е оповестена и партитурата, която е готова за щемпел от Сергей Танеев.
„ Аз не пиша нова музика. Моята музика е отговор и ехтене на това, което към този момент съществува “ – споделя Валентин Силвестров . Роденият през 1937 година в Киев композитор е прочут с постмодерния си музикален жанр. Голяма част от неговите произведения, въпреки и не всички, могат да бъдат избрани като неокласически и постмодернистични. Използвайки обичайни тонални и модални техники, Силвестров основава неповторима и деликатна палитра от трагични и прочувствени пластове.
През 1974 година, намирайки се под мощен напън да се преценява с формалните наставления на господстващия социалистически натурализъм, и излизайки от заседание на композиторите в символ на митинг против нахлуването на Съветския съюз в Чехословакия, Силвестров избира да се отдръпна от светлината на прожекторите и стартира да се отхвърля от предходния си напредничав жанр. В този интервал (1977 година) той основава своя цикъл „ Тихи песни “, който е предопределен да се извършва уединено. По-късно, след разпадането на Съветския съюз, Силвестров стартира да композира духовни и религиозни произведения, в които се усеща въздействието на стила на съветската и украинската православна литургична музика.
„ Тиха музика “ е основана през 2002 година. Творбата е за струнен оркестър и е в три елементи: Моментален валс, Вечерна серенада, Моментна серенада.
Целия концерт можете да наблюдавате непосредствено по стратегия „ Христо Ботев “ на 11 март от 19 часа.
Лия Петрова е печелила Първа премия от Международния конкурс за цигулари „ Карл Нилсен “ в Дания. Носител е на награди от интернационалните състезания „ Тибор Варга “ в Сион, „ Луис Шпор “ във Ваймар, Германския народен музикален конкурс и други Избрана е за „ Млад музикант на годината 2007 ” на стратегия „ Алегро виваче ” на БНР. Като солист свири с филхармоничните оркестри на Люксембург, Антверпен, Брюксел и Монте Карло, с Националния оркестър на Белгия, със симфоничните оркестри на Германия, Швеция, Полша и Япония.
Концертът за цигулка на Уилям Уолтън е отдаден на световноизвестния цигулар Яша Хайфец. Често записван, той е приет за една от най-хубавите цигулкови пиеси. През 1836 година Уилям Уолтън към този момент се е утвърдил като един от водещите модерни английски композитори. Но макар известността си, той написа постепенно и е надалеч от понятието „ плодороден създател “. Ето за какво през тази година композиторът е заставен да избира дали да одобри поръчката на Яша Хайфец за цигулков концерт, или да подписа контракт с Йозеф Сигети и Бени Гудман, които желаят от него да напише произведение за цигулка и кларинет. След като се среща с Хайфец в Лондон, Уолтън взема решение да одобри неговата поръчка, само че работата върху концерта за цигулка стартира едвам при започване на 1939, когато композиторът дружно с партньорката си Алис Уимборн, отпътува за Равело и там в продължение на няколко месеца написа творбата. По време на престоя си, Уолтън е ухапан от токсичен паяк – тарантула – и отразява този случай като включва в концерта тарантела с откъс, за който споделя: „ Доста е шантаво, би трябвало да призная, и освен това – със съмнителна приложимост “.
В средата на 1939 Уолтън посещава Хайфец в Ню Йорк и двамата работят дружно над творбата. Композиторът се съгласява да направи някои промени, препоръчани от цигуларя, с цел да може соловата партия да стане по-добра и по-„ изсвиряема “.
Премиерата на цигулковия концерт на Уилям Уолтън е на 7 декември 1939 година със солист Яша Хайфец и Кливлъндския симфоничен оркестър, дирижиран от Артур Родзински. По-късно композиторът прави преправка на творбата и за първи път новата версия е изпълнена през 1944. Сред забележителните цигулари, записали концерта, са сър Йехуди Менухин, Дзино Франческати, Найджъл Кенеди, Тасмин Литъл и Джошуа Бел.
Увертюрата „ Гроза “ („ Буря “) на Пьотр Илич Чайковски е първото му програмно-симфонично произведение и първото по сюжет на Островски. Тя е написана по време на образованието на композитора в Петербургската консерватория в класа на Рубинщайн. През лятото на 1864 Чайковски получава задача от своя преподавател да напише оркестрова пиеса под формата на оперна интродукция и избира за сюжет драмата „ Гроза “ на Александър Николаевич Островски, По това време младият Чайковски към този момент е буен обожател на великия съветски драматург. Впечатлен от видяното на сцената, той избира сюжета на „ Гроза “ за сюжет на опера и стартира да работи над творбата в имението Тростинец, Харковска губерния. Тъй като се разболява, Чайковски моли сътрудника си Герман Ларош да покаже вмест него приключената партитура на творбата на своя преподавател. Но преподавателят се изрича много неласкаво за творбата, Рубинщайн също насочва унищожителни рецензии и това принуждава Чайковски да се откаже от осъществяване на увертюрата. Докато композиторът е жив, „ Буря “ не вижда бял свят, а ръкописът ѝ се съхранява в домашния му списък. След гибелта на Чайковски, на една от страниците от студентската му работа по инструментознание, е открита програмата на увертюрата. Без да се пробва непосредствено да оспори рецензията на Рубинщайн към „ Гроза “, Чайковски резервира топлото си отношение към своите самостоятелни музикални открития. Музиката на встъплението е употребена по-късно с някои промени в Увертюрата му c-moll (1866), през същата година и втората тематика на увертюрата е употребена във втората част на неговата Първа симфония, а обособени фрагменти откриваме и в оперите „ Воевода “ и „ Опричник “.
Първото осъществяване на „ Гроза “ е след гибелта на Чайковски, на 24 февруари 1896 в Петербург, под диригентството на Александър Глазунов. По същото време е оповестена и партитурата, която е готова за щемпел от Сергей Танеев.
„ Аз не пиша нова музика. Моята музика е отговор и ехтене на това, което към този момент съществува “ – споделя Валентин Силвестров . Роденият през 1937 година в Киев композитор е прочут с постмодерния си музикален жанр. Голяма част от неговите произведения, въпреки и не всички, могат да бъдат избрани като неокласически и постмодернистични. Използвайки обичайни тонални и модални техники, Силвестров основава неповторима и деликатна палитра от трагични и прочувствени пластове.
През 1974 година, намирайки се под мощен напън да се преценява с формалните наставления на господстващия социалистически натурализъм, и излизайки от заседание на композиторите в символ на митинг против нахлуването на Съветския съюз в Чехословакия, Силвестров избира да се отдръпна от светлината на прожекторите и стартира да се отхвърля от предходния си напредничав жанр. В този интервал (1977 година) той основава своя цикъл „ Тихи песни “, който е предопределен да се извършва уединено. По-късно, след разпадането на Съветския съюз, Силвестров стартира да композира духовни и религиозни произведения, в които се усеща въздействието на стила на съветската и украинската православна литургична музика.
„ Тиха музика “ е основана през 2002 година. Творбата е за струнен оркестър и е в три елементи: Моментален валс, Вечерна серенада, Моментна серенада.
Целия концерт можете да наблюдавате непосредствено по стратегия „ Христо Ботев “ на 11 март от 19 часа.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ