Анализ: Идеологическата слепота на Запада спрямо Турция
В актуалното световно и районно развиване визията за отчуждаването на Турция от западния свят не е нищо друго с изключение на демонстрация на идеологическа слепота.
След като Партията на справедливостта и развиването (Партия АК) пристигна на власт през 2002 година, настъпи парадигматична промяна във външнополитическата ориентировка на Анкара. След бурните събития в Близкия изток и Арабската пролет турската външна политика претърпя цялостна промяна. Партията АК следва прозападна външна политика през първото десетилетие от ръководството си и предприе доста обилни стъпки за реализиране на цялостно участие в Европейския съюз, а през втората декада на ръководството си гради по-независима и гъвкава външна политика.
![Ердоган със звучно послание към Турция във връзка годишнината от гибелта на Ататюрк]( "Ердоган със звучно послание към Турция във връзка годишнината от гибелта на Ататюрк")
Ердоган със звучно послание към Турция във връзка годишнината от гибелта на Ататюрк
Турция няма да толерира никакви офанзиви против своята териториална целокупност, съобщи президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган на гала...
Западните страни изтълкуваха тази нова ориентировка като изместване на главната цел и разграничаване на Анкара от Запада. Всички те обаче са наясно, че Турция не е съдружник на Иран в района, нито натурален зложелател на Израел. Макар че отхвърля иранския районен експанзионизъм и израелските нарушавания на правата на индивида на палестинска територия, главната цел на Анкара е да създаде всеобхватна и приобщаваща районна политика.
Тази смяна е освен директен резултат от измененията в Турция, само че и от измененията в западния свят: най-много в Съединени американски щати и Европейски Съюз. Докато новите условия принудиха Турция да се концентрира повече върху своите близкоизточни ползи, западните страни постановиха нов метод към външната политика във връзка с Турция и района. Те сложиха под подозрение участието на Турция в Западния алианс и развиха политически, стопански и културни позиции, противоречащи на националните ползи на Турция.
Свеждането на основата на двустранните връзки до ползите на единия от участниците е просто тесногръдство. Новата вълна от принуждение и неустановеност в Близкия изток след Арабската пролет накара Турция да ускори фокуса си върху сигурността във външната си политика. С други думи, казусът не е в рационалната и прагматична външна политика на Партията АК, учредена на нейните национални ползи, а в западните страни, които направиха идеологически поврат в метода си към Анкара.
Западните страни следват мощна антитурска политика през последното десетилетие. Те не регистрират хаоса в Близкия изток и заканите за сигурността, ориентирани към Турция, а това е доказателство, че западната позиция е идеологически сляпа. Вместо да заеме позиция, която регистрира и ползите на Турция, тази едностранчива идеологическа интерпретация, за жалост, става все по-популярна на Запад.
Въпреки че Турция има за цел да развива градивни и равноправни връзки с европейските страни, западните страни не престават да алиенират Турция. Регионалните начинания на Анкара за разрешаване на разнообразни районни рецесии като тези в Сирия, Либия, Сомалия и Катар доведоха до безпокойствие в множеството западни столици.
![Как Ердоган прави заможните турци още по-богати?]( "Как Ердоган прави заможните турци още по-богати?")
Как Ердоган прави заможните турци още по-богати?
Войната на турския президент Реджеп Ердоган против високите лихви може да предизвика още по-голямо неравноправие в процъфтяващия финансов с...
Западните сили като Съединени американски щати, Франция и Германия не престават да поддържат всяка страна или политически артист, който се изправя против Турция. Те поддържат Армения против Турция (и Азербайджан) в Кавказ, с цел да предотвратят либерализацията на азербайджанските територии и възходящата роля на Турция в района. По същия метод бяха подкрепени Гърция, Египет и Израел в Източното Средиземноморие, с цел да бъде сложена Турция в районна изолираност.
Вместо да се открият рационални връзки с Анкара във време, когато светът е в преход и доста районни рецесии заплашват да се глобализират, антагонистичната и отчуждаваща политика към Турция не е нищо друго с изключение на идеологическа слепота.
Въпреки че политиките на Запада за разграничаване и борба ще продължат да вредят на Турция, Западът рискува да загуби повече. Очевидно е нерационално и контрапродуктивно западните страни да се изправят против Турция на всички фронтове, защото по този начин излагат на риск личните си стратегически цели.
----------------------------------------------------------------
Мухитин Атаман, „ Дейли Сабах ”
![Доклад: Турция употребява водата в Северна Сирия като оръжие]( "Доклад: Турция употребява водата в Северна Сирия като оръжие")
Доклад: Турция употребява водата в Северна Сирия като оръжие
Подкрепяни от Турция групировки в Северна Сирия употребяват водата като оръжие, изграждайки бентове по река, която служи като избавителна...
След като Партията на справедливостта и развиването (Партия АК) пристигна на власт през 2002 година, настъпи парадигматична промяна във външнополитическата ориентировка на Анкара. След бурните събития в Близкия изток и Арабската пролет турската външна политика претърпя цялостна промяна. Партията АК следва прозападна външна политика през първото десетилетие от ръководството си и предприе доста обилни стъпки за реализиране на цялостно участие в Европейския съюз, а през втората декада на ръководството си гради по-независима и гъвкава външна политика.
Турция няма да толерира никакви офанзиви против своята териториална целокупност, съобщи президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган на гала...
Западните страни изтълкуваха тази нова ориентировка като изместване на главната цел и разграничаване на Анкара от Запада. Всички те обаче са наясно, че Турция не е съдружник на Иран в района, нито натурален зложелател на Израел. Макар че отхвърля иранския районен експанзионизъм и израелските нарушавания на правата на индивида на палестинска територия, главната цел на Анкара е да създаде всеобхватна и приобщаваща районна политика.
Тази смяна е освен директен резултат от измененията в Турция, само че и от измененията в западния свят: най-много в Съединени американски щати и Европейски Съюз. Докато новите условия принудиха Турция да се концентрира повече върху своите близкоизточни ползи, западните страни постановиха нов метод към външната политика във връзка с Турция и района. Те сложиха под подозрение участието на Турция в Западния алианс и развиха политически, стопански и културни позиции, противоречащи на националните ползи на Турция.
Свеждането на основата на двустранните връзки до ползите на единия от участниците е просто тесногръдство. Новата вълна от принуждение и неустановеност в Близкия изток след Арабската пролет накара Турция да ускори фокуса си върху сигурността във външната си политика. С други думи, казусът не е в рационалната и прагматична външна политика на Партията АК, учредена на нейните национални ползи, а в западните страни, които направиха идеологически поврат в метода си към Анкара.
Западните страни следват мощна антитурска политика през последното десетилетие. Те не регистрират хаоса в Близкия изток и заканите за сигурността, ориентирани към Турция, а това е доказателство, че западната позиция е идеологически сляпа. Вместо да заеме позиция, която регистрира и ползите на Турция, тази едностранчива идеологическа интерпретация, за жалост, става все по-популярна на Запад.
Въпреки че Турция има за цел да развива градивни и равноправни връзки с европейските страни, западните страни не престават да алиенират Турция. Регионалните начинания на Анкара за разрешаване на разнообразни районни рецесии като тези в Сирия, Либия, Сомалия и Катар доведоха до безпокойствие в множеството западни столици.
Войната на турския президент Реджеп Ердоган против високите лихви може да предизвика още по-голямо неравноправие в процъфтяващия финансов с...
Западните сили като Съединени американски щати, Франция и Германия не престават да поддържат всяка страна или политически артист, който се изправя против Турция. Те поддържат Армения против Турция (и Азербайджан) в Кавказ, с цел да предотвратят либерализацията на азербайджанските територии и възходящата роля на Турция в района. По същия метод бяха подкрепени Гърция, Египет и Израел в Източното Средиземноморие, с цел да бъде сложена Турция в районна изолираност.
Вместо да се открият рационални връзки с Анкара във време, когато светът е в преход и доста районни рецесии заплашват да се глобализират, антагонистичната и отчуждаваща политика към Турция не е нищо друго с изключение на идеологическа слепота.
Въпреки че политиките на Запада за разграничаване и борба ще продължат да вредят на Турция, Западът рискува да загуби повече. Очевидно е нерационално и контрапродуктивно западните страни да се изправят против Турция на всички фронтове, защото по този начин излагат на риск личните си стратегически цели.
----------------------------------------------------------------
Мухитин Атаман, „ Дейли Сабах ”
Подкрепяни от Турция групировки в Северна Сирия употребяват водата като оръжие, изграждайки бентове по река, която служи като избавителна...
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ