Ели Юрукова: Вучич - президентът, който се бори да стане белградски кмет
В Сърбия през днешния ден се организират частични локални избори за белградски парламент, както и избори в градчетата Аранджеловац, Бор и Севойно. Изборите за градска власт и кмет на сръбската столица се назовават основни и незнайни. Те ще бъдат общоприет изпит както за ръководещата Сръбска прогресивна партия на президента Вучич, по този начин и за опозицията. Всички имат огромни очаквания и упования. Предизборната борба бе груба, арогантна и изпълнена с взаимни обвинявания и хвалби, които постоянно минаваха прага на положителния политически усет.
Главната борба се води за Белград и единственият въпрос, който интересува ръководещите е дали партията на Вучич ще успее да завоюва сама болшинство в градския парламент. От друга страна белградските избори ще покажат и какъв е рейтингът на неорганизираната и разпръсната сръбска съпротива, която има неразбираеми политически стратегии и е без постоянни и харизматични водачи. Но борбата за Белград е постоянно незнайна, тъй като Белград постоянно е бил „ другата Сърбия “.
Белград е огромното предизвикателство за всички политици от двете страни на барикадата. На изборите ще се гласоподава за 24 листи, в които вземат участие 36 партии и цивилен придвижвания. Сръбската прогресивна партия на Вучич има два съдружни колегата. Сръбската социалистическа партия на външния министър Ивица Дачич е отвън обединението, въпреки че към този момент е контрактувано след изборите двете партии да обединят своята власт. Опозицията е показана от някогашния кмет на Белград Драган Джилас. Отделно излиза на изборите водачът на Демократическата партия Драган Шутановац, подсилен от някогашния президент Борис Тадич, някогашния министър председател Зоран Живкович и зелените. Има и различни опозиционни обединения – придвижването „ Стига толкоз “, партията „ Двери “, Демократичната група, радикалите на Шешел, придвижването за възобновяване на кралство Сърбия и независимата кандидатура на кмета на Нови Белград Александър Шапич.
Последното опипване на пулса на гласоподавателите демонстрира, че 54% от гласоподавателите биха излязли да гласоподават. Партията на Вучич би получила повече от 40%, а единствено още четири партии биха минали изборната преграда от 5%. Това са политическите сили на Драган Джилас, Ивица Дачич, Драган Маркович Палма и самостоятелният Александър Шапич.
Сръбската съпротива пропусна да се сплоти и своя късмет да разклати трона на Вучич, който не слизаше от екрана на всички вероятни малките екрани. Вучич водеше предизборната акция като че ли не е президент на всички жители, а президент на симпатизантите на неговата Прогресивна партия. Анализаторите го съпоставят с акула, която непрестанно плува, с цел да не загине. Опозицията играеше на картата на линч против лъжливите обещания на Вучич, само че нямаше пари да купи телевизионно време и да ги показа.
И в случай че желаете вярвайте, съгласно сръбският седмичник „ Неделник “ белградските избори са интернационализирани, а българската столица София е станала значима точка в предизборната акция на Вучич. Сръбският президент и белградският кмет Синиша Мали се възхищаваха на българското метро, а елементарният сърбин трябваше да свикне, че това не е България, която е запомнила сръбската потребителско титовистка надменност. Защото изясняват в Сърбия, в случай че изборите се правят по схемата „ български трен “, за какво в позитивен смисъл да не се употребява софийското метро.
При всички сръбски избори, както и на тези, се загатва терминът за изборна кражба – „ български трен “. Водят се полемики какво да се направи, с цел да бъдат спрени тези злоупотреби. Схемата е елементарна – локомотивът, т.е. уредникът употребява своето място в изборната подготовка, взема празна бюлетина и я попълня за избрана партия. Така попълненият лист се дава скрито на гласоподавателя, който го пуска в урната. А той взема празната бюлетина и я връща на локомотива. След това се дава на идващият, до момента в който има „ пасажери “, които ще гласоподават по този сюжет. Не е ясно дали тази скица ще се употребява и на белградските избори.
Едно нещо е несъмнено за Александър Вучич те са съдбовно значими, като че ли той не е президент, а се бори за белградския кметски пост, който в предишното два път не съумя да завоюва. Малко е допустимо Александър Вучич да се трансформира в победения победител на белградските избори, само че от Белград постоянно стартира рано или късно началото на края на всяка власт в Сърбия. /БГНЕС
------------
Ели Юрукова, сътрудник на Агенция БГНЕС в Белград.
Главната борба се води за Белград и единственият въпрос, който интересува ръководещите е дали партията на Вучич ще успее да завоюва сама болшинство в градския парламент. От друга страна белградските избори ще покажат и какъв е рейтингът на неорганизираната и разпръсната сръбска съпротива, която има неразбираеми политически стратегии и е без постоянни и харизматични водачи. Но борбата за Белград е постоянно незнайна, тъй като Белград постоянно е бил „ другата Сърбия “.
Белград е огромното предизвикателство за всички политици от двете страни на барикадата. На изборите ще се гласоподава за 24 листи, в които вземат участие 36 партии и цивилен придвижвания. Сръбската прогресивна партия на Вучич има два съдружни колегата. Сръбската социалистическа партия на външния министър Ивица Дачич е отвън обединението, въпреки че към този момент е контрактувано след изборите двете партии да обединят своята власт. Опозицията е показана от някогашния кмет на Белград Драган Джилас. Отделно излиза на изборите водачът на Демократическата партия Драган Шутановац, подсилен от някогашния президент Борис Тадич, някогашния министър председател Зоран Живкович и зелените. Има и различни опозиционни обединения – придвижването „ Стига толкоз “, партията „ Двери “, Демократичната група, радикалите на Шешел, придвижването за възобновяване на кралство Сърбия и независимата кандидатура на кмета на Нови Белград Александър Шапич.
Последното опипване на пулса на гласоподавателите демонстрира, че 54% от гласоподавателите биха излязли да гласоподават. Партията на Вучич би получила повече от 40%, а единствено още четири партии биха минали изборната преграда от 5%. Това са политическите сили на Драган Джилас, Ивица Дачич, Драган Маркович Палма и самостоятелният Александър Шапич.
Сръбската съпротива пропусна да се сплоти и своя късмет да разклати трона на Вучич, който не слизаше от екрана на всички вероятни малките екрани. Вучич водеше предизборната акция като че ли не е президент на всички жители, а президент на симпатизантите на неговата Прогресивна партия. Анализаторите го съпоставят с акула, която непрестанно плува, с цел да не загине. Опозицията играеше на картата на линч против лъжливите обещания на Вучич, само че нямаше пари да купи телевизионно време и да ги показа.
И в случай че желаете вярвайте, съгласно сръбският седмичник „ Неделник “ белградските избори са интернационализирани, а българската столица София е станала значима точка в предизборната акция на Вучич. Сръбският президент и белградският кмет Синиша Мали се възхищаваха на българското метро, а елементарният сърбин трябваше да свикне, че това не е България, която е запомнила сръбската потребителско титовистка надменност. Защото изясняват в Сърбия, в случай че изборите се правят по схемата „ български трен “, за какво в позитивен смисъл да не се употребява софийското метро.
При всички сръбски избори, както и на тези, се загатва терминът за изборна кражба – „ български трен “. Водят се полемики какво да се направи, с цел да бъдат спрени тези злоупотреби. Схемата е елементарна – локомотивът, т.е. уредникът употребява своето място в изборната подготовка, взема празна бюлетина и я попълня за избрана партия. Така попълненият лист се дава скрито на гласоподавателя, който го пуска в урната. А той взема празната бюлетина и я връща на локомотива. След това се дава на идващият, до момента в който има „ пасажери “, които ще гласоподават по този сюжет. Не е ясно дали тази скица ще се употребява и на белградските избори.
Едно нещо е несъмнено за Александър Вучич те са съдбовно значими, като че ли той не е президент, а се бори за белградския кметски пост, който в предишното два път не съумя да завоюва. Малко е допустимо Александър Вучич да се трансформира в победения победител на белградските избори, само че от Белград постоянно стартира рано или късно началото на края на всяка власт в Сърбия. /БГНЕС
------------
Ели Юрукова, сътрудник на Агенция БГНЕС в Белград.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ