В самия край на изминалата година се проведоха преговори чрез

...
В самия край на изминалата година се проведоха преговори чрез
Коментари Харесай

Украйна се превърна в Клондайк за американския бизнес

В самия завършек на миналата година се организираха договаряния посредством видеоконферентна връзка сред президента на Украйна Владимир Зеленски и изпълнителния шеф на капиталовата компания “БлекРок ” Лари Финк. Този диалог беше продължение на работата, която беше доста дейна от няколко месеца за създаване на съдействие сред Киев и “БлекРок ” в региона на „ съгласуване на вложенията за възобновяване на Украйна “.

Новината провокира раздвижване най-вече в украинското медийно поле, като на практика остана незабелязана отвън него. Единственото изключение бяха американските десни медии, които гледаха на обстановката от личната си камбанария. И това, което видяха, не им хареса.

Изводът е елементарен: Украйна е финансов и стопански мъртвец, имитацията на живот в който се поддържа само от западни (предимно американски) инжекции, а “БлекРок ” е в действителност огромен състезател на капиталовия пазар, ръководещ активи на стойност към осем трилиона $.

Възниква въпросът от кое място ще дойдат средствата за създаването на всички тези „ пътни карти за реорганизация “ и по-нататъшната работа на капиталовата компания в Украйна. Освен това средствата би трябвало да са в размер, който прави целия този план прелъстителен за такова бизнес страшилище като “БлекРок ”. Отговорът на този въпрос обаче наподобява много явен: те ще бъдат взети от същото място, откъдето са взети и до момента - от американския бюджет.

И от това следва пряк извод: американската, в действителност транснационална капиталова компания “БлекРок ” е заинтригувана от продължение на военните дейности в Украйна, с цел да може да завоюва пари от войната.

Разбира се, в това няма нищо сензационно. Друг мини-скандал избухна във Вашингтон в средата на декември, когато четири огромни корпорации от военно-промишления комплекс - “Нортроп Груман ”, “Рейтеън ”, “Прат и Уитни ” и “Локхийд Мартин ” спонсорираха банкет, проведен от украинското посолство, с цел да отбележат годишнината на украинските въоръжени сили. Шумът се породи не тъй като производителите на оръжия дадоха пари за празненството, а тъй като уредниците акцентираха оптимално на този факт, в това число като сложиха своите лога върху поканите. Тогава локалните коментатори означиха: добре де, непристойно е да се твърди толкоз искрено, че спорът в Украйна е извънредно потребен за американския боен бизнес.

Най-лесното нещо в тази обстановка би било да избухнем в яростно наказание на транснационалния капитал и търговците на гибел, които топлят ръцете си върху унищожаването на Украйна и са заинтригувани от поддържането на спора допустимо най-дълго. Има обаче една по-малко явна, само че доста по-забележителна страна на всичко, което се случва.

През последните десетилетия стана всекидневно да се твърди, че глобализацията и транснационалният бизнес са ориентирани към унищожаването на националните страни, към тяхното послушание. И това се отнасяше и за западния свят, само че се предполагаше, че Съединени американски щати и остаряла Европа въпреки всичко ще се окажат в привилегирована позиция в новата система заради вековния си статут на геополитически, стопански, софтуерни и впрочем водачи на планетата. По същия метод, както елементарните европейци и американци получиха изгоди (например под формата на развита обществена система) от неоколониализма, воден от техните страни след Втората международна война, изключително след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.

През последните години обаче стана явно, че събитията се развиват доста в неправилната посока, в сравнение с теоретиците на Световния стопански конгрес възнамеряваха: незападният свят стартира интензивно да се съпротивлява на налагането на предопределената му роля. И това се отнася освен за великите сили-цивилизации като Русия, Китай или Индия, от които въпреки всичко може да се чака нещо сходно. Не, страни, които Западът от десетилетия (а в някои случаи даже векове) е привикнал да възприема като свои марионетки, започнаха да показват самостоятелна политика и все по-последователна отбрана на националните си ползи. И всяка година се появяват от ден на ден и повече такива страни - в Близкия изток, Латинска Америка, Африка. Ето за какво, апропо, светът гледа на Украйна с известно неразбиране: би трябвало непринудено и с ария да принесат страната си в жертва на олтара на западната надмощие ли? При това в третото десетилетие на XXI век ли?

Западът, несъмнено, поставя старания да обърне събитията в мечтаната посока, само че триумфите не са впечатляващи. В резултат на това, попадайки в обстановка на задълбочаваща се рецесия и утежнителен дефицит на запаси, той потегли по единствения останал за него път - стартира да се самоизяжда. Оттук потегля засилващата се свада сред съдружниците, даже и най-близките, като Германия и Франция или Съединени американски щати и Англия. Затова Щатите пречупиха гръбнака на Европа - Боливар не може да носи двама. Ето за какво обществената сфера е сложена под ножа, популацията е насила да се подложи на студена терапия и е подложено на все по-яростно промиване на мозъци посредством ЛГБТ, евтаназия и впрочем трансхуманизъм.

Но има и бизнес, който въобще не се интересува от публичния интерес, защото единственият му интерес е личната облага. Сега на западните корпорации им отмъкват отдолу под носа цели страни и райони, които са считали за своя феодална благосъстоятелност, тъй че насочват напъните си там, където остава опцията да печелят пари и това е на първо място самият Запад. В последна сметка даже Украйна, с която стартира диалогът, извършва функционалността на нищо повече от пералня за финансовите потоци, генерирани от двете страни на Атлантическия океан.

В естествена обстановка страната бди, с цел да не прекали бизнесът в гонене на облага. Единственият въпрос, който поражда, е какъв брой способни са западните страни в настоящето си положение да извършват тази функционалност. Пречупеният гръбнак на Европа беше упоменат нагоре. Британската въртележка на министър председатели разкри пред света тежката административна рецесия на острова. На този декор Съединени американски щати наподобяват добре, само че всъщност и там всичко е доста мъчно - надълбоко социално-политическо разединение към този момент се отразява много в разделянето на щатите на " червени " и " сини ", т.е. доминирани от консервативни републиканци и демократични демократи, което от своя страна води до ескалираща битка на управнически решения.

Съвсем естествено е, че в обстановка на намаляване на държавно-административната система, бизнесът получава спомагателни благоприятни условия за въздействие върху нея, като се стреми да организира мечтаната политика или най-малко управляващите да не му пречат при реализирането на бизнес планове, които опонират на публичните ползи. Например “БлекРок ” е една от движещите сили, които трансформират пазара на недвижими парцели в Съединени американски щати, поради което компанията е откровено ненавиждана от голям брой американци.

Схемата е елементарна като лост: капиталовите компании с колосалния си оборотен капитал всеобщо изкупуват жилищни парцели в цялата страна. В резултат на това цените на жилищата стремглаво порастват - от ден на ден американци губят опцията в миналото да ги имат и са принудени да живеят в апартамент чартърен до края на живота си. Освен това, защото корпорациите стават притежатели на все по-голяма част от наетите жилища и къщи в страната, те получават опцията да надуват наемите по свое убеждение, а алтернативата им изчезва пред очите ни. Тоест капиталовите банкери освен унищожават - съвсем към този момент са унищожили - американската фантазия под формата на лична къща с ливада, само че и вкарват хората във финансови клещи и ги вкарват в иго, от което е съвсем невероятно човек да се измъкне, тъй като няма къде да отиде.

Гледайки тази обстановка в профил, някой може да каже, че Западът жъне това, което е посял. Проблемът е, че на негово разположение има големи благоприятни условия за причиняване на вреди освен на себе си, само че и на другите. Бизнес, който употребява отслабването на държавната машина за свои егоистични ползи, може да повлияе освен на вътрешната, само че и на външната политика на страната. Големите корпорации в разнообразни браншове на стопанската система са мощно заинтригувани Украйна да гори допустимо най-дълго и в по-голям мащаб, т.е. борбата сред Запада и Русия да става все по-ожесточена и гореща. Няма подозрение, че те ще употребяват всички лостове, с които разполагат, с цел да реализиран тази цел, а тези лостове стават - заради разложението, която се случва на Запад - все по-внушителни и ефикасни.

Следователно би трябвало да се вземе поради фактът, че въпросите за войната и мира на нуклеарните сили се въздействат от предприемачи, които се интересуват само от попълването на сметките си с още няколко милиарда. Тази опасност за света е даже по-опасна от " ястребите ", които седят в Белия дом и Пентагона.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР