Пшеницата – новото оръжие на Русия срещу Украйна
В резултат на съглашението Украйна съумя да изнесе 32.9 млн. тона селскостопански артикули, в това число 16.9 млн. тона царевица и 8.9 млн. тона пшеница. Русия от месеци бави пропускането на кораби, като доставките на зърно от Украйна са намалели съвсем на половина сред март и юни. МВФ предизвести, че отдръпването на Русия " утежнява вероятностите за продоволствената сигурност и рискува да усили световната инфлация на храните, изключително за страните с ниски приходи ".
Русия употребява без триумф природния газ като оръжие против Европа, откакто нахлу в Украйна през предходната година, а в този момент се пробва да направи същото с най-важната съществена храна в света - пшеницата. Кремъл напусна мъчно контрактуваната зърнена договорка с Организация на обединените нации и Турция за експорт на зърнени култури и селскостопански артикули от Украйна. Войските на Путин нападнаха украинските пристанища, като задачата е да бъдат ударени силози за зърно и инфраструктура и това да затрудни износа на селскостопанска продукция. При ударите изгоряха десетки хиляди тона зърно, наранени са кейове и терминали. Kernel, най-големият производител на слънчоглед в Украйна, съобщи, че отстраняването на вредите по инфраструктурата за предпазване и обработка на зърно може да отнеме една година.
В резултат на съглашението Украйна съумя да изнесе 32.9 млн. тона селскостопански артикули, в това число 16.9 млн. тона царевица и 8.9 млн. тона пшеница. Русия от месеци бави пропускането на кораби, като доставките на зърно от Украйна са намалели съвсем на половина сред март и юни. МВФ предизвести, че отдръпването на Русия " утежнява вероятностите за продоволствената сигурност и рискува да усили световната инфлация на храните, изключително за страните с ниски приходи ".
Русия употребява без триумф природния газ като оръжие против Европа, откакто нахлу в Украйна през предходната година, а в този момент се пробва да направи същото с най-важната съществена храна в света - пшеницата. Кремъл напусна мъчно контрактуваната зърнена договорка с Организация на обединените нации и Турция за експорт на зърнени култури и селскостопански артикули от Украйна. Войските на Путин нападнаха украинските пристанища, като задачата е да бъдат ударени силози за зърно и инфраструктура и това да затрудни износа на селскостопанска продукция. При ударите изгоряха десетки хиляди тона зърно, наранени са кейове и терминали. Kernel, най-големият производител на слънчоглед в Украйна, съобщи, че отстраняването на вредите по инфраструктурата за предпазване и обработка на зърно може да отнеме една година.
Ефектът върху пазарите
За останалата част от света обстановката стартира да става притеснителна. Цената на фючърсите на пшеницата на Чикагската стокова борса се е повишила с 11% от ранните часове на 17 юли, когато Русия съобщи, че няма да възобнови едногодишната договорка, позволяваща на кораби, пренасящи украински хранителни артикули за експорт, да минават през Черно море. Изглежда, че този риск е бил включен в цената. Оплаквайки се, че западните наказания са лимитирали личния ѝ експорт на храни, Русия от месеци бави пропускането на кораби, като доставките на зърно от Украйна са намалели съвсем на половина сред март и юни. Но ракетните удари извадиха пазарите от летаргията им.
Реклама
Внезапната реакция се дължи частично на отчаяние. За 12-те месеца на деяние на договорката бяха изнесени към 33 млн. тона украинско зърно и маслодайни култури, което оказа помощ да се предотврати международна продоволствена рецесия. Това способства за намаление на цените на пшеницата, които през март 2022 година доближиха 1200 $ за бушел - покачване с повече от една трета. Докато през май 2023 година те паднаха до 591 $, което е най-ниското им равнище от близо две години и половина.
Имаше очаквания, че Украйна ще продължи да изнася през Черно море или благодарение на турския флот, или като даде на комерсиалните превозвачи застраховка против военни опасности, споделя пред The Economist Джо Глаубер от мозъчния концерн IFPRI. Последните удари на Русия и нейното известие от 19 юли, че ще третира всички кораби, пътуващи към черноморските пристанища на Украйна, като военна опасност, на процедура сложиха завършек на този оптимизъм.
Износ по суша
Киев към момента може да изнася известно количество зърно. От началото на войната страната и нейните съдружници работят интензивно за разширение на транспортните други възможности. По сухопътни и речни направления през Европа към този момент могат да се транспортират до 3.5 млн. тона месечно, като през юни по тези направления са поели 3 млн. от общо изнесените от Украйна 5 млн. тона.
Но те не могат да заместят изцяло морската търговия и са по-скъпи. Освен това рискуват да изострят напрежението сред Украйна и източноевропейските ѝ съседи, които настояват, че пренасищането със зърно е довело до срив на цените на вътрешните им пазари. На 19 юли Полша и още четири страни от Европейски Съюз, в това число България, желаеха от Европейската комисия да продължи да лимитира вноса на украинско зърно (за първи път тя направи това през май). Украинският президент Володимир Зеленски се разгласи срещу удължаването на възбраната за вноса по суша на украинска земеделска продукция в Европейски Съюз след 15 септември.
Реклама
Американското министерство на земеделието пресмята, че комбинираният експорт на царевица и пшеница от Украйна ще доближи 30 млн. тона през този сезон, което е с една трета по-малко, в сравнение с през 2021-2022 година
Щетите за Украйна
Украйна обичайно държи към 10% от международния експорт на пшеница и 10-15% от износа на царевица. В изискванията на война тя загуби забележителна част от доставките. Световните ресурси от царевица започнаха сезон 2021/2022 година на шестгодишно дъно и по тази причина нахлуването на Русия в Украйна докара до забележителен скок в цените. Оттогава внезапното нарастване на износа от Бразилия оказа помощ за повишаване на доставките дружно с повторното отваряне на украинския черноморски кулоар през юли предходната година, отбелязва Reuters.
Кой завоюва най-вече от зърнената договорка
В резултат на съглашението Украйна съумя да изнесе 32.9 млн. тона селскостопански артикули, в това число 16.9 млн. тона царевица и 8.9 млн. тона пшеница. Преди началото на войната експортът на Украйна беше към 25-30 млн. тона царевица годишно, най-вече през Черно море, и 16-21 млн. тона пшеница.
Министерството на земеделието на Съединени американски щати предвижда, че международните ресурси от царевица до края на сезон 2023-2024 година ще бъдат на петгодишен връх. Световните ресурси от пшеница обаче са по-ограничени и се чака да бъдат на осемгодишно дъно в края на сезон 2023-2024 година, сочат данните на американското ведомство.
Русия употребява без триумф природния газ като оръжие против Европа, откакто нахлу в Украйна през предходната година, а в този момент се пробва да направи същото с най-важната съществена храна в света - пшеницата. Кремъл напусна мъчно контрактуваната зърнена договорка с Организация на обединените нации и Турция за експорт на зърнени култури и селскостопански артикули от Украйна. Войските на Путин нападнаха украинските пристанища, като задачата е да бъдат ударени силози за зърно и инфраструктура и това да затрудни износа на селскостопанска продукция. При ударите изгоряха десетки хиляди тона зърно, наранени са кейове и терминали. Kernel, най-големият производител на слънчоглед в Украйна, съобщи, че отстраняването на вредите по инфраструктурата за предпазване и обработка на зърно може да отнеме една година.
В резултат на съглашението Украйна съумя да изнесе 32.9 млн. тона селскостопански артикули, в това число 16.9 млн. тона царевица и 8.9 млн. тона пшеница. Русия от месеци бави пропускането на кораби, като доставките на зърно от Украйна са намалели съвсем на половина сред март и юни. МВФ предизвести, че отдръпването на Русия " утежнява вероятностите за продоволствената сигурност и рискува да усили световната инфлация на храните, изключително за страните с ниски приходи ".
Русия употребява без триумф природния газ като оръжие против Европа, откакто нахлу в Украйна през предходната година, а в този момент се пробва да направи същото с най-важната съществена храна в света - пшеницата. Кремъл напусна мъчно контрактуваната зърнена договорка с Организация на обединените нации и Турция за експорт на зърнени култури и селскостопански артикули от Украйна. Войските на Путин нападнаха украинските пристанища, като задачата е да бъдат ударени силози за зърно и инфраструктура и това да затрудни износа на селскостопанска продукция. При ударите изгоряха десетки хиляди тона зърно, наранени са кейове и терминали. Kernel, най-големият производител на слънчоглед в Украйна, съобщи, че отстраняването на вредите по инфраструктурата за предпазване и обработка на зърно може да отнеме една година.
Ефектът върху пазарите
За останалата част от света обстановката стартира да става притеснителна. Цената на фючърсите на пшеницата на Чикагската стокова борса се е повишила с 11% от ранните часове на 17 юли, когато Русия съобщи, че няма да възобнови едногодишната договорка, позволяваща на кораби, пренасящи украински хранителни артикули за експорт, да минават през Черно море. Изглежда, че този риск е бил включен в цената. Оплаквайки се, че западните наказания са лимитирали личния ѝ експорт на храни, Русия от месеци бави пропускането на кораби, като доставките на зърно от Украйна са намалели съвсем на половина сред март и юни. Но ракетните удари извадиха пазарите от летаргията им.
Реклама
Внезапната реакция се дължи частично на отчаяние. За 12-те месеца на деяние на договорката бяха изнесени към 33 млн. тона украинско зърно и маслодайни култури, което оказа помощ да се предотврати международна продоволствена рецесия. Това способства за намаление на цените на пшеницата, които през март 2022 година доближиха 1200 $ за бушел - покачване с повече от една трета. Докато през май 2023 година те паднаха до 591 $, което е най-ниското им равнище от близо две години и половина.
Имаше очаквания, че Украйна ще продължи да изнася през Черно море или благодарение на турския флот, или като даде на комерсиалните превозвачи застраховка против военни опасности, споделя пред The Economist Джо Глаубер от мозъчния концерн IFPRI. Последните удари на Русия и нейното известие от 19 юли, че ще третира всички кораби, пътуващи към черноморските пристанища на Украйна, като военна опасност, на процедура сложиха завършек на този оптимизъм.
Износ по суша
Киев към момента може да изнася известно количество зърно. От началото на войната страната и нейните съдружници работят интензивно за разширение на транспортните други възможности. По сухопътни и речни направления през Европа към този момент могат да се транспортират до 3.5 млн. тона месечно, като през юни по тези направления са поели 3 млн. от общо изнесените от Украйна 5 млн. тона.
Но те не могат да заместят изцяло морската търговия и са по-скъпи. Освен това рискуват да изострят напрежението сред Украйна и източноевропейските ѝ съседи, които настояват, че пренасищането със зърно е довело до срив на цените на вътрешните им пазари. На 19 юли Полша и още четири страни от Европейски Съюз, в това число България, желаеха от Европейската комисия да продължи да лимитира вноса на украинско зърно (за първи път тя направи това през май). Украинският президент Володимир Зеленски се разгласи срещу удължаването на възбраната за вноса по суша на украинска земеделска продукция в Европейски Съюз след 15 септември.
Реклама
Американското министерство на земеделието пресмята, че комбинираният експорт на царевица и пшеница от Украйна ще доближи 30 млн. тона през този сезон, което е с една трета по-малко, в сравнение с през 2021-2022 година
Щетите за Украйна
Украйна обичайно държи към 10% от международния експорт на пшеница и 10-15% от износа на царевица. В изискванията на война тя загуби забележителна част от доставките. Световните ресурси от царевица започнаха сезон 2021/2022 година на шестгодишно дъно и по тази причина нахлуването на Русия в Украйна докара до забележителен скок в цените. Оттогава внезапното нарастване на износа от Бразилия оказа помощ за повишаване на доставките дружно с повторното отваряне на украинския черноморски кулоар през юли предходната година, отбелязва Reuters.
Кой завоюва най-вече от зърнената договорка
В резултат на съглашението Украйна съумя да изнесе 32.9 млн. тона селскостопански артикули, в това число 16.9 млн. тона царевица и 8.9 млн. тона пшеница. Преди началото на войната експортът на Украйна беше към 25-30 млн. тона царевица годишно, най-вече през Черно море, и 16-21 млн. тона пшеница.
Министерството на земеделието на Съединени американски щати предвижда, че международните ресурси от царевица до края на сезон 2023-2024 година ще бъдат на петгодишен връх. Световните ресурси от пшеница обаче са по-ограничени и се чака да бъдат на осемгодишно дъно в края на сезон 2023-2024 година, сочат данните на американското ведомство.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ