Битката при Ватерло
В ранната заран на 18 юни 1815 година се случва една от най-известните борби в човешката история – борбата при Ватерло. Днес във Ватерло съществува музей, отдаден на нея. От години там се организират възстановки на решителните събития.
Битката при Ватерло поставя завършек на могъществото на Наполеон и на войните му с обединените сили на Европа, траяли общо 23 години. Два са основните детайла, отговорни за загубата му - една секунда и един дъжд. Историците са безапелационни, че развиването на борбата е едно от най-съдбоносните в международната история.
Само година преди този момент, през април 1814 година, великият корсиканец бил заточен на остров Елба след провалянето при Лайпциг. През това време, употребявайки отсъствието му и с цел да подсигуряват сигурността си, Австрия, Прусия, Англия и Русия сключили контракт между тях - така наречен Свещен съюз. Реално, той бил разумното продължение на Виенския конгрес.
На 1 март 1815 Наполеон съумява да се върне. Той има упоритостта да възвърне блясъка и могъществото на империята. Из Европа се разнесла ужасяващата мълва, че окованият император е избягал от своя затвор и е съумял да извика армията си и да превземе поредно Лион и Париж.
Изненадата била това, с което Наполеон превъзхождал съперниците си. На 16 юни той съумява да отблъсне пруските войски до град Лини в Белгия с един удар. След това се настанява до Ватерло - малко населено място на 20 км от Брюксел. Следващият му ход бил предопределен. Той знаел, че всяка минута, през която биха могли да се обединят силите на съперника, както и тези на републиканците, е скъпа. Поради това уверено тръгнал напред със своята 70-хилядна войска към Катр Бла. Там главнокомандващ британската войска бил разположил своята армия.
Маршал Груши изиграл съдбовна роля в развиването на борбата. На него Наполеон разпорежда да преследва прусите, с цел да избегне обединяване сред тях и англичаните. Той обаче не бил кадърен на далновидна преценка на обстановката. Известия от Главния щаб на френската войска не идвали, а нервите на Бонапарт били на изчерпване.
В нощта на нощта на 17 против 18 юни Наполеон не мигнал, разхождал се нервно на открито, пробвайки се да види приближаващи се войски иззад хълмовете, макар проливния дъжд. В 9 часа сутринта издал заповед армията да бъде строена и подготвена за нахлуване.
Битката обаче била сложна - земята била размекната от 3-дневния дъжд и конете мъчно се задържали в тинестата почва. Френските полкове атакували, след което и отблъсквани от британската войска и на собствен ред я отблъсквали.
Изходът от борбата зависел единствено от едно – кой пръв ще получи подкрепление – Наполеон от Груши или Уелингтън от Блюхер. Груши обаче чакал обособена заповед, с цел да се върне при императора. Той в никакъв случай не предприемал самодейността и не знаел дали да продължи да преследва пруските войски, за които не знаел къде тъкмо се намират, или да прояви безчинство и да се върне при Наполеон, спасявайки го от проваляне.
Една секунда – толкоз размишлявал Груши. Тази единствена секунда взема решение неговата орис, ориста на Наполеон и на света. В следобеда на 18 юни англичаните съумели освен да разгромят войската на Наполеон, само че и да откраднат касата и каретата му. Той се измъква на косъм от гибелта, само че това е най-тежкото наказване за него.
