Космически кораби пренасят човешка ДНК на други планети?
В рамките на европейската задача Тексус (Texus), извършена през март 2011 година, бе стартиран и специфичен опит. Днес неговите резултати са повече от забавни за необятната аудитория.
В опита молекули ДНК били захванати на разнообразни места по повърхността на изстреляна в Космоса капсула. Когато се завръща назад на Земята, учените с изненада откриват, че тези молекули са оживели. И това макар извънредно високите температури и радиацията, на които са били изложени.
Друго шокиращо разобличаване в тази ситуация е, че с изключение на всичко друго, оживялата ДНК можела да извърши трансфер на генетична информация в бактериални кафези и съединителна тъкан. Т.е. - не е претърпяла никакви малформации през цялото това време.
Резултатите от извършения опит потвърждават, че генетична информация от молекули ДНК несъмнено може да оцелее при рискови условия в Космоса, както и след завръщането в плътните пластове на атмосферата. А там триенето при огромната скорост на капсулата може да повиши температурата до 1000 градуса Целзий.
Началната цел на опита била да се ревизира стабилността на биомаркери по време на галактически полети, както и при завръщането в земната атмосфера. Последвалите проучвания и разкрития обаче в пъти надминали упованията на екипите.
Някои учени и преди са изказвали мнение, че и непозната ДНК може да доближи невредима до Земята, стига да е пренесена от астероид или галактически прахуляк. Новите данни също демонстрират, че заради изключителната непоклатимост на ДНК не е невероятно галактически кораби да пренесат човешка ДНК на други планети, като да вземем за пример Марс.
В същото време обаче излиза наяве, че всеки един предмет или даже прахуляк, пристигнал на Земята от космоса, може да бъде инфектиран с по този начин търсеното от индивида извънземно ДНК.
Според учените това разобличаване дава още по-големи учредения, когато се работи с сходен вид материя, да се внимава извънредно доста. От друга страна това е едно самобитно доказателство, че индивидът, или най-малко неговото ДНК, може да оцелее и на други планети.
