Какво е бъдещото на уйгурите в Афганистан? |
В продължение на години, китайски представители насочат апели към афганистанските водачи да подхващат ограничения против уйгурските бойци, които се укриват в Афганистан, като ги депортират. Според тях, те са част от Ислямското придвижване на Източен Туркестан, сепаратистка организация, която Пекин упреква за редица терористични офанзиви в Китай от края на 90-те.
По време на администрацията на Тръмп, Съединени американски щати премахна Ислямското придвижване на Източен Туркестан от листата с терористични организации, което разгневи Пекин. Талибаните обаче, в новата им роля на дипломати, се стремят да основат положителни връзки с Китай. Това е и повода уйгурите в Афганистан да се опасяват, че ще бъдат брандирани като терористи и депортирани. Този техен потенциален ход би могъл да обезпечи спомагателна икономическа поддръжка от Китай. Това слага и въпроса допустимо ли е талибаните да " продадат " уйгурите в подмяна на финансова помощ от Пекин.
Приятелството сред Китай и Афганистан
Изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан и спирането на милиардите долари интернационалните помощи, които са осигурявали над 50% от бюджета на афганистанското държавно управление през предходната година, оставя страната в голяма потребност от храна и пари.
В този критически миг, Китай идва на помощ на младото държавно управление, като дава обещание да обезпечи храна, медикаменти и ваксини на стойност 31 милиона $. Талибаните пък са доста признателни на Китай за този жест, наричайки страната " добър другар ". Разбира се, тази им признателност ще би трябвало да бъде демонстрирана с действителни дейности, поискани от Пекин.
" Китай е най-важният ни сътрудник и съставлява фундаментална и изключителна опция за нас, тъй като е подготвен да влага във възобновяване на страната ни ", сподели Забихула Муджахид и добави, че " Афганистан разполага с извънредно богат ресурс на минерали и метали. С помощта на Китай ще можем да модернизираме и върнем в употреба мините в страната. Китай е и нашият достъп до международните пазари ".
Какво в действителност желае Китай?
Взаимоотношенията на Китай с Афганистан може и да наподобяват като щедрост на пръв взор, само че зад тях се крият голям брой скрити претекстове. Основна причина е, че за китайското правителство е значимо да обезпечи непоклатимост в Афганистан.
Западният китайски регион Синдзян споделя 80-километрова граница с Афганистан. Това е уйгурска самостоятелна област с население от съвсем 26 милиона, от които близо 45% уйгури. Именно в Синдзян държавното управление на Пекин е известно с ужасяващото си отношение към уйгурите и другите религиозни малцинства - изправителни лагери, насилствен труд, следене, побои и други по-крайни дейности като налагането на ограничения за изкуствено ограничение на раждаемостта.
Заради опасенията, че Афганистан би могъл да се трансформира в база на терористи и екстремисти, борещи се за независимостта на най-вече мюсюлманската област Синдзян, " стабилността в талибанската страна е от извънредно значение за Китай ", настояват от Пекин.
От края на 90-те до момента, Китай съумя да притисне няколко страни да депортират уйгури. Населението на уйгурите в Афганистан е между 2000 до 3000. Те идват на талази, някои още през 18 век. Много от тях са имигранти от второ потомство с малко връзки с Китай. Родителите им се присъединяват към бежанците от Синдзян от края на 70-те години. Голяма част от тях приключват в съседен Афганистан, където се откриват и имат фамилии.
Тези фамилии още веднъж се страхуват за живота си. Въпреки че са афганистански жители, в персоналните им карти е записано, че те са или китайски бежанци, или членове на етническата група, което ги прави лесни за следене в случай че талибаните решат да ги преследват, с цел да си обезпечат топли връзки с Китай и респективно - парични помощи.
Не е ясно дали уйгурите в Афганистан са изправени пред непосредствена опасност от депортиране, само че някои споделят, че се опасяват от бъдещето, което ги чака, в случай че бъдат изпратени в Синдзян. От 2017 година китайското държавно управление и подложи тези извън на непрекъснато наблюдаване. Китай споделя, че лагерите са нужни за унищожаване на екстремизма и за „ превъзпитанието “ на уйгурите. Международната общественост обаче ги дефинира като модерни контационни лагери.
По време на администрацията на Тръмп, Съединени американски щати премахна Ислямското придвижване на Източен Туркестан от листата с терористични организации, което разгневи Пекин. Талибаните обаче, в новата им роля на дипломати, се стремят да основат положителни връзки с Китай. Това е и повода уйгурите в Афганистан да се опасяват, че ще бъдат брандирани като терористи и депортирани. Този техен потенциален ход би могъл да обезпечи спомагателна икономическа поддръжка от Китай. Това слага и въпроса допустимо ли е талибаните да " продадат " уйгурите в подмяна на финансова помощ от Пекин.
Приятелството сред Китай и Афганистан
Изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан и спирането на милиардите долари интернационалните помощи, които са осигурявали над 50% от бюджета на афганистанското държавно управление през предходната година, оставя страната в голяма потребност от храна и пари.
В този критически миг, Китай идва на помощ на младото държавно управление, като дава обещание да обезпечи храна, медикаменти и ваксини на стойност 31 милиона $. Талибаните пък са доста признателни на Китай за този жест, наричайки страната " добър другар ". Разбира се, тази им признателност ще би трябвало да бъде демонстрирана с действителни дейности, поискани от Пекин.
" Китай е най-важният ни сътрудник и съставлява фундаментална и изключителна опция за нас, тъй като е подготвен да влага във възобновяване на страната ни ", сподели Забихула Муджахид и добави, че " Афганистан разполага с извънредно богат ресурс на минерали и метали. С помощта на Китай ще можем да модернизираме и върнем в употреба мините в страната. Китай е и нашият достъп до международните пазари ".
Какво в действителност желае Китай?
Взаимоотношенията на Китай с Афганистан може и да наподобяват като щедрост на пръв взор, само че зад тях се крият голям брой скрити претекстове. Основна причина е, че за китайското правителство е значимо да обезпечи непоклатимост в Афганистан.
Западният китайски регион Синдзян споделя 80-километрова граница с Афганистан. Това е уйгурска самостоятелна област с население от съвсем 26 милиона, от които близо 45% уйгури. Именно в Синдзян държавното управление на Пекин е известно с ужасяващото си отношение към уйгурите и другите религиозни малцинства - изправителни лагери, насилствен труд, следене, побои и други по-крайни дейности като налагането на ограничения за изкуствено ограничение на раждаемостта.
Заради опасенията, че Афганистан би могъл да се трансформира в база на терористи и екстремисти, борещи се за независимостта на най-вече мюсюлманската област Синдзян, " стабилността в талибанската страна е от извънредно значение за Китай ", настояват от Пекин.
От края на 90-те до момента, Китай съумя да притисне няколко страни да депортират уйгури. Населението на уйгурите в Афганистан е между 2000 до 3000. Те идват на талази, някои още през 18 век. Много от тях са имигранти от второ потомство с малко връзки с Китай. Родителите им се присъединяват към бежанците от Синдзян от края на 70-те години. Голяма част от тях приключват в съседен Афганистан, където се откриват и имат фамилии.
Тези фамилии още веднъж се страхуват за живота си. Въпреки че са афганистански жители, в персоналните им карти е записано, че те са или китайски бежанци, или членове на етническата група, което ги прави лесни за следене в случай че талибаните решат да ги преследват, с цел да си обезпечат топли връзки с Китай и респективно - парични помощи.
Не е ясно дали уйгурите в Афганистан са изправени пред непосредствена опасност от депортиране, само че някои споделят, че се опасяват от бъдещето, което ги чака, в случай че бъдат изпратени в Синдзян. От 2017 година китайското държавно управление и подложи тези извън на непрекъснато наблюдаване. Китай споделя, че лагерите са нужни за унищожаване на екстремизма и за „ превъзпитанието “ на уйгурите. Международната общественост обаче ги дефинира като модерни контационни лагери.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ