Затваря ли Ердоган Турция към Запада? |
В последно време всички социологически изследвания посочваха, че рейтингът на турския президент Реджеп Тайип Ердоган се свлича надолу и той губи поддръжката на консервативно ислямисткия електорат.
Ясно е, че оттук насетне за него е доста мъчно да завоюва избори по почтен метод, тъй като в цилиндъра му не остана трик, с който да впечатлява въображението на тълпите. Бюджетният недостиг на страната пораства, лирата бележи рекорден спад по отношение на $ и еврото, а джобът на турците изтънява с всеки изминат ден. Така че Ердоган не е в положение да дава обещание материални тласъци преди избори.
Безработицата също се усилва, а ръководещата партия няма визия за справяне с всички проблеми. От друга страна, опозиционните партии видяха в това опция за себе си и заговориха интензивно и настойчиво за предварителни избори, тъй като повярваха, че настава тяхното време.
Ердоган осъзнава, че е беззащитен в тази обстановка. Той прелестно схваща, че се намира в път без излаз. Това го накара да изгори мостовете с страните с развити демокрации, с цел да избави личната си кожа. “ поради апелите за освобождението на филантропа и държавник Осман Кавала, който е в пандиза от 2017 година, по обвиняване за финансиране на митингите в парка „ Гези “ през 2016 година и за присъединяване в несполучливия опит за прелом на 15 юли 2016 година
И за какво го прави в миг, в който икономическата рецесия мощно чука на вратата?
Вероятният отговор може да бъде, че занапред нататък за Ердоган рейтингите от социологическите изследвания нямат никакво значение. От последното му деяние проличава, че за него в този момент най-важият ход е по какъв начин да затвори Турция към западния свят. Последното изказване на турския президент не може да се сведе единствено до обикновени предизборни сметки.
С други думи, би било наивно да се мисли, че Ердоган се пробва да стегне редиците измежду консервативно ислямисткия електорат и да притегли още националистически гласове. По-скоро може да се каже, че проектът на Ердоган е изцяло разкъсване със Запада и още по-силно доближаване с Русия. Защото и съветският президент Владимир Путин ръководи еднолично и няма да се интересува от положението на турската народна власт при двустранните връзки от каквото и да било естество.
Колкото до икономическата рецесия, турският президент ще заложи на изпитаната формула, съгласно която западните страни преднамерено провокират такава рецесия, с цел да санкционират Турция, тъй като тя се пробва да води самостоятелна и независима политика. Има доста хора, които имат вяра на това подстрекателство.
Още по-притеснителното в тази ситуация е, че опозицията няма да може да се надява на почтени и транспарантни избори, тъй като късането на връзките със Запада ще понижи и тежестта на неговата поддръжка за опозиционните партии.
Общата картина, която Ердоган рисува с дейностите си демонстрира, че той ще държи крепко кормилото на режима, наименуван президентска система от „ турски вид “, с цел да оцелее на власт колкото може по-дълго време. Иначе мъчно може да се изясни за какво Ердоган е решил да поеме всички опасности с този ход да разгласи за личност нон грата 10 непознати посланици едновременно, което в никакъв случай не се е случвало в турската история. Така Султанът от Босфора решително тласка Турция към втора фаза на авторитаризъм.
Б. ред. - Мехмед Юмер е е публицист, външнополитически анализатор със задълбочени знания в турския и близкоизточния обществено-политически живот и издател на уеб страниците и bakis.bg.
Ясно е, че оттук насетне за него е доста мъчно да завоюва избори по почтен метод, тъй като в цилиндъра му не остана трик, с който да впечатлява въображението на тълпите. Бюджетният недостиг на страната пораства, лирата бележи рекорден спад по отношение на $ и еврото, а джобът на турците изтънява с всеки изминат ден. Така че Ердоган не е в положение да дава обещание материални тласъци преди избори.
Безработицата също се усилва, а ръководещата партия няма визия за справяне с всички проблеми. От друга страна, опозиционните партии видяха в това опция за себе си и заговориха интензивно и настойчиво за предварителни избори, тъй като повярваха, че настава тяхното време.
Ердоган осъзнава, че е беззащитен в тази обстановка. Той прелестно схваща, че се намира в път без излаз. Това го накара да изгори мостовете с страните с развити демокрации, с цел да избави личната си кожа. “ поради апелите за освобождението на филантропа и държавник Осман Кавала, който е в пандиза от 2017 година, по обвиняване за финансиране на митингите в парка „ Гези “ през 2016 година и за присъединяване в несполучливия опит за прелом на 15 юли 2016 година
И за какво го прави в миг, в който икономическата рецесия мощно чука на вратата?
Вероятният отговор може да бъде, че занапред нататък за Ердоган рейтингите от социологическите изследвания нямат никакво значение. От последното му деяние проличава, че за него в този момент най-важият ход е по какъв начин да затвори Турция към западния свят. Последното изказване на турския президент не може да се сведе единствено до обикновени предизборни сметки.
С други думи, би било наивно да се мисли, че Ердоган се пробва да стегне редиците измежду консервативно ислямисткия електорат и да притегли още националистически гласове. По-скоро може да се каже, че проектът на Ердоган е изцяло разкъсване със Запада и още по-силно доближаване с Русия. Защото и съветският президент Владимир Путин ръководи еднолично и няма да се интересува от положението на турската народна власт при двустранните връзки от каквото и да било естество.
Колкото до икономическата рецесия, турският президент ще заложи на изпитаната формула, съгласно която западните страни преднамерено провокират такава рецесия, с цел да санкционират Турция, тъй като тя се пробва да води самостоятелна и независима политика. Има доста хора, които имат вяра на това подстрекателство.
Още по-притеснителното в тази ситуация е, че опозицията няма да може да се надява на почтени и транспарантни избори, тъй като късането на връзките със Запада ще понижи и тежестта на неговата поддръжка за опозиционните партии.
Общата картина, която Ердоган рисува с дейностите си демонстрира, че той ще държи крепко кормилото на режима, наименуван президентска система от „ турски вид “, с цел да оцелее на власт колкото може по-дълго време. Иначе мъчно може да се изясни за какво Ердоган е решил да поеме всички опасности с този ход да разгласи за личност нон грата 10 непознати посланици едновременно, което в никакъв случай не се е случвало в турската история. Така Султанът от Босфора решително тласка Турция към втора фаза на авторитаризъм.
Б. ред. - Мехмед Юмер е е публицист, външнополитически анализатор със задълбочени знания в турския и близкоизточния обществено-политически живот и издател на уеб страниците и bakis.bg.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ