От диамантите на диктатора до Вагнер: какво става в ЦАР, където убиха руски журналисти
В последния ден на юли бе обявено за гибелта в Централноафриканската република (ЦАР) на трима съветски публицисти - Орхан Джемал, Александър Расторгуев и Кирил Радченко. Журналистите са работели върху филм за руснаци, които образоват локални военни.
През последния половин век ЦАР претърпя кървави междуособици, упрекван в канибализъм " император " и няколко военни преврата. Досега никой не е успявал да наложи ред в най-неразвитата по оценки на Организация на обединените нации страна в света, нито французите, нито другите миротворчески задачи на Организация на обединените нации и на Африканския съюз, нито съветските военни инструктори.
Последното място
До 1960 година ЦАР беше колония на Франция, а след приемането на самостоятелност си остава една от най-бедните и слабонаселени африкански страни с извънредно нестабилна политическа конюнктура и продължаващ спор сред християнски и мюсюлмански въоръжени групировки.
Страната е ситуирана сред Чад, Камерун, Конго, Демократична република Конго, Судан и Южен Судан. Няма изход на море, по тази причина пък територията на страната, завършена по времето на колониализма, е богата на потребни изкопаеми: злато, диаманти, кобалт, уран и нефт.
ЦАР води в доста рейтинги на най-неблагополучните страни в света. През 2015 година Организация на обединените нации я назова най-неразвитата страна, а през 2017 година ЦАР се оказа на последното място в рейтинга на МВФ по равнище на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.
Близо 70 % от децата са необразовани, а междинната дълготрайност на живота е към 50 години. Местните управляващи на процедура не управляват 80% от територията на страната. От 2013 година се води безконечен спор, който докара до това, че половината от популацията на ЦАР - 2,3 милиона души, се нуждае от филантропична помощ. Положението се утежни още повече, когато към ЦАР потеглиха бежанци от суданската провинция Дарфур, където проправителствени отряди тероризираха християнското население. Организация на обединените нации назова глада и всеобщата крах на хора в Дарфур най-голямата филантропична злополука на 21 век.
От Бокаса до Бозизе
Цялата модерна история на ЦАР е обвързвана с преврати и опити на Франция и Организация на обединените нации посредством поддържане на едната или другата страна да наложи ред в страната.
Скоро след приемането на независимостта на власт в ЦАР пристигна диктаторът Жан-Бедел Бокаса. Той беше шеф на генералния щаб на страната при първия ѝ президент Давид Дако, който му беше братовчед. Бокаса взе участие в скрит план против Дако и в последна сметка самият той пристигна на власт, по-късно се разгласи за доживотен император, а страната назова Централноафриканска империя. " Императорът " обичаше обилните церемонии и се въодушевяваше от Наполеон Бонапарт.
Бокаса живееше нашироко, само че страната, като и в този момент, оставаше извънредно бедна. От една страна, диктаторът демонстративно скъса връзките с Франция и одобри исляма, с цел да угоди на либийския водач Муамар Кадафи, а от друга, бе другар с френски политици и им подаряваше диаманти.
През 1979 година с присъединяване на Франция Бокаса беше свален и се завърна в страната чак през 1986 година, само че беше изправен пред съда. Освен всичко друго Бокаса бе упрекван и в канибализъм - в хладилника на неговата резиденция бяха открити елементи от човешки тела, само че не съумяха да го подведат под отговорност за това.
През 90-те години на 20 век след серия от военни преврати в ЦАР се откри условен мир, а военните не бяха на власт до 2003 година Тогава военачалник Франсоа Бозизе провежда боен прелом против губещото известност държавно управление, а по-късно неведнъж побеждаваше на изборите за президента на страната.
През 2010 година той оправдава Бокаса.
През 2013 година Бозизе бе заставен да напусне страната. По това време в ЦАР към този момент беше горящ въоръжен спор сред мюсюлманската формация " Селека " и управляващите, а по-късно и с християнските въоръжени групировки. Поддръжниците на " Селека " най-после завзеха столицата - град Банги, и отстраниха режима на Бозизе.
Последва още една интервенция на интернационалните миротворци. За да се откри мир в страната, където по мнението на Организация на обединените нации имаше етнически прочиствания (срещу мюсюлманите) и се правиха закононарушения против човечеството, в ЦАР беше въведен интернационален контингент от повече от 10 000 миротворци
Помагай, Русия!
Сега страната се управлява от някогашния министър председател Фостен-Аршанж Туадера, който считат за неутрална фигура и за човек, който не е обвързван нито с мюсюлманските бойци, нито с християнските групировки.
Именно той се обърна за помощ към Русия за възобновяване на реда. През октомври 2017 година Туадера се срещна в Сочи с външния министър на Русия Сергей Лавров, а през март тази година Москва публично заяви за решението си да окаже на ЦАР безплатна военна помощ. Израз на това беше изпращането на близо 200 инструктори.
През май тази година Туадера даже дойде на Петербургския стопански конгрес, където се срещна с съветския президент Владимир Путин.
Руското интернет издание " Бел " (The Bell) заяви при започване на юни 2018 година, базирайки се на лични източници, че в ЦАР работят военни инструктори на частната военна компания " Вагнер ", която изданието свързва с близкия до Кремъл милиардер Евгений Пригожин.
Преводът на текста е на Алексей Маргоевски, Българска телеграфна агенция
През последния половин век ЦАР претърпя кървави междуособици, упрекван в канибализъм " император " и няколко военни преврата. Досега никой не е успявал да наложи ред в най-неразвитата по оценки на Организация на обединените нации страна в света, нито французите, нито другите миротворчески задачи на Организация на обединените нации и на Африканския съюз, нито съветските военни инструктори.
Последното място
До 1960 година ЦАР беше колония на Франция, а след приемането на самостоятелност си остава една от най-бедните и слабонаселени африкански страни с извънредно нестабилна политическа конюнктура и продължаващ спор сред християнски и мюсюлмански въоръжени групировки.
Страната е ситуирана сред Чад, Камерун, Конго, Демократична република Конго, Судан и Южен Судан. Няма изход на море, по тази причина пък територията на страната, завършена по времето на колониализма, е богата на потребни изкопаеми: злато, диаманти, кобалт, уран и нефт.
ЦАР води в доста рейтинги на най-неблагополучните страни в света. През 2015 година Организация на обединените нации я назова най-неразвитата страна, а през 2017 година ЦАР се оказа на последното място в рейтинга на МВФ по равнище на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.
Близо 70 % от децата са необразовани, а междинната дълготрайност на живота е към 50 години. Местните управляващи на процедура не управляват 80% от територията на страната. От 2013 година се води безконечен спор, който докара до това, че половината от популацията на ЦАР - 2,3 милиона души, се нуждае от филантропична помощ. Положението се утежни още повече, когато към ЦАР потеглиха бежанци от суданската провинция Дарфур, където проправителствени отряди тероризираха християнското население. Организация на обединените нации назова глада и всеобщата крах на хора в Дарфур най-голямата филантропична злополука на 21 век.
От Бокаса до Бозизе
Цялата модерна история на ЦАР е обвързвана с преврати и опити на Франция и Организация на обединените нации посредством поддържане на едната или другата страна да наложи ред в страната.
Скоро след приемането на независимостта на власт в ЦАР пристигна диктаторът Жан-Бедел Бокаса. Той беше шеф на генералния щаб на страната при първия ѝ президент Давид Дако, който му беше братовчед. Бокаса взе участие в скрит план против Дако и в последна сметка самият той пристигна на власт, по-късно се разгласи за доживотен император, а страната назова Централноафриканска империя. " Императорът " обичаше обилните церемонии и се въодушевяваше от Наполеон Бонапарт.
Бокаса живееше нашироко, само че страната, като и в този момент, оставаше извънредно бедна. От една страна, диктаторът демонстративно скъса връзките с Франция и одобри исляма, с цел да угоди на либийския водач Муамар Кадафи, а от друга, бе другар с френски политици и им подаряваше диаманти.
През 1979 година с присъединяване на Франция Бокаса беше свален и се завърна в страната чак през 1986 година, само че беше изправен пред съда. Освен всичко друго Бокаса бе упрекван и в канибализъм - в хладилника на неговата резиденция бяха открити елементи от човешки тела, само че не съумяха да го подведат под отговорност за това.
През 90-те години на 20 век след серия от военни преврати в ЦАР се откри условен мир, а военните не бяха на власт до 2003 година Тогава военачалник Франсоа Бозизе провежда боен прелом против губещото известност държавно управление, а по-късно неведнъж побеждаваше на изборите за президента на страната.
През 2010 година той оправдава Бокаса.
През 2013 година Бозизе бе заставен да напусне страната. По това време в ЦАР към този момент беше горящ въоръжен спор сред мюсюлманската формация " Селека " и управляващите, а по-късно и с християнските въоръжени групировки. Поддръжниците на " Селека " най-после завзеха столицата - град Банги, и отстраниха режима на Бозизе.
Последва още една интервенция на интернационалните миротворци. За да се откри мир в страната, където по мнението на Организация на обединените нации имаше етнически прочиствания (срещу мюсюлманите) и се правиха закононарушения против човечеството, в ЦАР беше въведен интернационален контингент от повече от 10 000 миротворци
Помагай, Русия!
Сега страната се управлява от някогашния министър председател Фостен-Аршанж Туадера, който считат за неутрална фигура и за човек, който не е обвързван нито с мюсюлманските бойци, нито с християнските групировки.
Именно той се обърна за помощ към Русия за възобновяване на реда. През октомври 2017 година Туадера се срещна в Сочи с външния министър на Русия Сергей Лавров, а през март тази година Москва публично заяви за решението си да окаже на ЦАР безплатна военна помощ. Израз на това беше изпращането на близо 200 инструктори.
През май тази година Туадера даже дойде на Петербургския стопански конгрес, където се срещна с съветския президент Владимир Путин.
Руското интернет издание " Бел " (The Bell) заяви при започване на юни 2018 година, базирайки се на лични източници, че в ЦАР работят военни инструктори на частната военна компания " Вагнер ", която изданието свързва с близкия до Кремъл милиардер Евгений Пригожин.
Преводът на текста е на Алексей Маргоевски, Българска телеграфна агенция
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ