Какви са залозите в разразилата се газова война в България
В последната седмица на газовия фронт в България се развихри съвършена стихия. Тя се случва в обстановка на внезапно нараснали цени на газа в цялата Европа, които съгласно множеството западни анализатори са резултат от задържането на съветските газови доставки. У нас картината е по-сложна, защото държавното управление счита, че " Булгаргаз " и газовият регулатор са имали опция да намалят цените за българските консуматори, само че не са го сторили. Ръководствата на държавния газов снабдител и на КЕВР бяха заменени, а против тях към този момент текат следствия.
В същото време неотложно започнаха офанзиви против осъществените от новите шефове на " Булгаргаз " борсови покупко-продажби. Това, както и идното предоговаряне на контракта с " Газпром ", ескалират още раздорите по осите настояща-бивша власт, правителство-бизнес, регулатор-потребители. И с цел да е още по-объркано, спор по газовите тематики има и в самата ръководеща коалиция.
Правителството твърди, че прави всичко в интерес на потребителите и в търсене на по-ниски цени на природния газ за вътрешния пазар, за разлика от европейския, където борсовите стойности остават високи и чувствителни на всяка информация откъм доставките на " Газпром " и разполагането на съветски войски край украинската граница.
ГЕРБ упреква държавното управление, че с дейностите си цели пренареждането на газовия пазар в интерес на други играчи, които били " новите медиатори ".
Бившият началник на " Булгаргаз " Николай Павлов също твърди, че задачата е елементи от газовия пазар, следен сега 95 % от държавния снабдител, да бъде " отхапан " от частни търговци.
На сходно мнение са и индустриалците, за които не може да се каже, че са най-големите почитатели на Павлов. Те са недоволни от загатнатите планове на енергийния министър Александър Николов и бъдещия началник на енергийния регулатор Станислав Тодоров да се промени ценообразуването на газа за вътрешния пазар по този начин, че за бита и топлофикациите да остават постоянно най-евтините доставки – без значение дали са по съветския или азерския контракт (според пазарната обстановка и дали нефтът или газът са с по-ниските цени).
Възможно ли е делене на евтина и скъпа цена?
Работодателите споделят, че по този начин ще се получи кръстосано субсидиране и предприятията ще заплащат за по-евтиния газ на семействата, а това е срещу европейските правила, заради което. Те също по този начин считат, че в случай че високите цени остават за бизнеса, това значи огромно прекрояване на настоящия пазар.
В момента " Булгаргаз " всеки месец смесва всички обезпечени доставки – азерски и съветски газ и различен, в случай че е бил платен подобен – както да вземем за пример, и от газохранилището в Чирен през зимата. Този микс дефинира междинната цена, която газовият снабдител предлага за одобряване на енергийния регулатор. Важно е да се означи, че след през март 2020 година цените по него се дефинират по формула 70:30 – 70% е спотовата цена от две европейски газови тържища, а 30% е цената на петрола.
При азерския контракт цената е напълно по международните петролни цени за няколко месеца обратно, а те сега са по-ниски от тези на борсовия газ. До лятото на предходната година обаче обстановката беше тъкмо противоположната.
След като КЕВР утвърди месечната цена, тя е използвана за топлофикациите, газоразпределителните сдружения и предприятията, които имат дълготрайни контракти с " Булгаргаз ". Тази месечна цена също по този начин е репер, над който държавното сдружение продава на газовите тържища у нас, когато има остатък на дневна база.
Ако се промени ценообразуването и промишлеността се отдели в различен сегмент с най-скъпия газ, ще се стигне до две благоприятни условия. Първата - заводите заплащат постоянно по-високи цени от семействата и калкулират тези разноски в крайната цена на стоките . Втората – вместо да купуват от " Булгаргаз ", минават на контракти с частните газоразпределителни сдружения или стартират непосредствено да купуват от други частни снабдители или от тържищата , в случай че разполагат експертен потенциал.
Точно това имат поради критиците на ръководещите, когато приказват за навлизането на нови медиатори.
Какви ще са следствията?
Принудителното изпращане на заводите при газоразпределителните сдружения или на борсата действително ще лиши " Булгаргаз " от единия от единствените му два скъпи актива - дълготрайните контракти за покупка на съветския и азерския газ и годишните контракти за продажба на това синьо гориво. " Булгаргаз " хипотетично ще остане да продава единствено на топлофикациите и газоразпределителните сдружения – т.е., ще изпаднат 30 % от потреблението , което е на бизнеса. Това обаче би означавало, че " Булгаргаз " няма да има на кого да продава така наречен " безценен газ " по дълготрайни контракти, а ще би трябвало да го пуска единствено на борсата. Само че, в случай че заводите към този момент са сключили контракти с газоразпределителните сдружения за " евтиния газ ", няма да има кой да купува от борсата и по дълготрайни контракти. Получава се обаян кръг и ръководещите към момента не са споделили какъв излаз си показват.
Другият основен миг са договорите за доставка на природния газ. Този с консорциума, разработващ азерското находище " Шах Дениз ІІ ", за 1 милиарда куб. м годишно, бе задействан на 31 декември 2021 година и е за 25 години. Там също би имало опция за предоговаряне на условия и вероятно количества, само че въпросът е дали това би било преференциално. Засега азерите не показват подготвеност за усилват доставките освен за България, само че и за европейския пазар по досегашните контракти, в случай, че европейските борсови цени наподобява ще се задържат високи и напролет. Офертите са за количества " на пазарни цени ".
За договарянията с руснаците
По-важният все още договор е изтичащият в края на 2022 година с " Газпром Експорт ". Беше ясно, че новата власт ще желае нейни доверени хора да проведат тежките договаряния с съветския монополист и от тази позиция измененията в " Булгаргаз " наподобяват естествени. Притеснителното обаче е, че енергийният министър Александър Николов сподели в края на предходната седмица пред публицисти, че занапред ще се вършат разбори за това какъв период на контракта ще желаеме, за какви годишни количества и по каква формула ще се дефинира цената. Бившият началник на " Булгаргаз " към този момент съобщи, че в случай че до края на май няма нов контракт с " Газпром ", са застрашени изобщо доставките. Причината за това негово изказване е фактът, че газовата година по досегашния договор стартира на 1 октомври, а това е отправната дата за дълготрайните контракти с контрагентите на " Булгаргаз ". Тоест " Булгаргаз " би трябвало да е направил плановете какви количества от кое място ще има, с цел да може да предложи предложения на бизнеса за интервала 1 октомври 2022 – 30 септември 2023 година (ако в това време смяна в ценообразуването не тласне промишлените консуматори при газоразпределителите), с цел да може към този момент да прави и поръчките към " Газпром ".
Вече наближава средата на февруари и държавното управление на Кирил Петков няма доста време за разбори какво желае да желае от руснаците. Оттам насетне зависи дали " Газпром " ще склони да одобри новите търсени от България условия. Предишните договаряния по газовия договор, завършили през март 2020 година, и бяха много протакани от страна на " Газпром ".
Според редица специалисти е добре България да изиска понижаване на спотовата съставния елемент в ценовата формула до 50:50 - само че не е ясно дали руснаците ще се съгласят.
Така да вземем за пример при предходните договаряния " Газпром " не одобри настояванията на Павлов за смяна на газовата година и тя да стартира от 1 януари, а не от 1 октомври.
Ключово е и какви количества ще се заложат в контракта. В досегашния те са към 3 милиарда куб. м , колкото е средногодишното ползване в страната с вариации в поръчките, само че с уговорка " вземай или плащай ".
През 2021 година годишната консумация се обрисува да е 3.5 милиарда куб. м и то поради работещите на по-големи мощности предприятия, възползващи се от по-ниските в страната ни цени на газа по отношение на тези в района. Тоест ясно се обрисува, че растежът на потреблението идва главно от промишлеността, газификацията не върви с изключително мощни темпове, само че следва да се види по какъв начин възможна смяна на ценообразуването за бизнеса ще се отрази върху потреблението като цяло.
Освен това е добре да е ясно по какъв начин ще се наместят и плануваните 500 млн. куб. м полутечен газ от терминала край Александруполис, за които " Булгаргаз " е резервирал потенциал и се чака оборудването да проработи през 2024 година Държавният снабдител би трябвало също по този начин да е постоянно в подготвеност да следи пазарите и газовите потоци в търсене на най-евтините количества и да може да заменя или чисти непотребни размери към търговци или консуматори, в това число в други страни.
Чакаме визията
Дори и Павлов да преекспонира потребността от нов контракт с руснаците до края на май, извънредно значимо е в скоро време държавното управление или енергийното министерство да показват анализите и визията си за газовия пазар и то освен в подтекста на доставките на " Булгаргаз ", а и на свободната търговия по принцип.
Пазарни участници считат, че няма потребност от съществени промени, а от настройки в борсовата търговия, с цел да стане тя по-конкурентна и транспарантна . Според тях " Булгаргаз " може да бъде длъжен да продава на борсата на Газов хъб " Балкан " по-големи количества в програмата за освобождение, които сега всяка година се усилват. На мнение са също по този начин, че при борсовата търговия би трябвало да се оставя по-голям прозорец за наддаване, а не да се случват покупко-продажби за 3 секунди , което подухва мисълта на операции и вътрешни сделки, за което и преди ден.
Според играчи на борсата казусът не е в това, че " Булгаргаз " продава на свободния пазар непотребните си количества и е напълно обикновено търговците на газ след това да изнасят закупените по-евтино размери на по-високи цени, с цел да изкарат облага. Те считат, че държавният газов снабдител, в случай че желае да се развива, би трябвало да кандидатства за лицензи за търговия в Румъния и Гърция и да може да играе на тамошните тържища и непосредствено да прибира разликите в цените по своите съветски и азерски контракти.
Безспорно идните месеци ще са белязани от турбуленции в газовия бранш. И е значимо какви политики ще следва държавното управление и по какъв начин ще ги отстоява.
В същото време неотложно започнаха офанзиви против осъществените от новите шефове на " Булгаргаз " борсови покупко-продажби. Това, както и идното предоговаряне на контракта с " Газпром ", ескалират още раздорите по осите настояща-бивша власт, правителство-бизнес, регулатор-потребители. И с цел да е още по-объркано, спор по газовите тематики има и в самата ръководеща коалиция.
Правителството твърди, че прави всичко в интерес на потребителите и в търсене на по-ниски цени на природния газ за вътрешния пазар, за разлика от европейския, където борсовите стойности остават високи и чувствителни на всяка информация откъм доставките на " Газпром " и разполагането на съветски войски край украинската граница.
ГЕРБ упреква държавното управление, че с дейностите си цели пренареждането на газовия пазар в интерес на други играчи, които били " новите медиатори ".
Бившият началник на " Булгаргаз " Николай Павлов също твърди, че задачата е елементи от газовия пазар, следен сега 95 % от държавния снабдител, да бъде " отхапан " от частни търговци.
На сходно мнение са и индустриалците, за които не може да се каже, че са най-големите почитатели на Павлов. Те са недоволни от загатнатите планове на енергийния министър Александър Николов и бъдещия началник на енергийния регулатор Станислав Тодоров да се промени ценообразуването на газа за вътрешния пазар по този начин, че за бита и топлофикациите да остават постоянно най-евтините доставки – без значение дали са по съветския или азерския контракт (според пазарната обстановка и дали нефтът или газът са с по-ниските цени).
Възможно ли е делене на евтина и скъпа цена?
Работодателите споделят, че по този начин ще се получи кръстосано субсидиране и предприятията ще заплащат за по-евтиния газ на семействата, а това е срещу европейските правила, заради което. Те също по този начин считат, че в случай че високите цени остават за бизнеса, това значи огромно прекрояване на настоящия пазар.
В момента " Булгаргаз " всеки месец смесва всички обезпечени доставки – азерски и съветски газ и различен, в случай че е бил платен подобен – както да вземем за пример, и от газохранилището в Чирен през зимата. Този микс дефинира междинната цена, която газовият снабдител предлага за одобряване на енергийния регулатор. Важно е да се означи, че след през март 2020 година цените по него се дефинират по формула 70:30 – 70% е спотовата цена от две европейски газови тържища, а 30% е цената на петрола.
При азерския контракт цената е напълно по международните петролни цени за няколко месеца обратно, а те сега са по-ниски от тези на борсовия газ. До лятото на предходната година обаче обстановката беше тъкмо противоположната.
След като КЕВР утвърди месечната цена, тя е използвана за топлофикациите, газоразпределителните сдружения и предприятията, които имат дълготрайни контракти с " Булгаргаз ". Тази месечна цена също по този начин е репер, над който държавното сдружение продава на газовите тържища у нас, когато има остатък на дневна база.
Ако се промени ценообразуването и промишлеността се отдели в различен сегмент с най-скъпия газ, ще се стигне до две благоприятни условия. Първата - заводите заплащат постоянно по-високи цени от семействата и калкулират тези разноски в крайната цена на стоките . Втората – вместо да купуват от " Булгаргаз ", минават на контракти с частните газоразпределителни сдружения или стартират непосредствено да купуват от други частни снабдители или от тържищата , в случай че разполагат експертен потенциал.
Точно това имат поради критиците на ръководещите, когато приказват за навлизането на нови медиатори.
Какви ще са следствията?
Принудителното изпращане на заводите при газоразпределителните сдружения или на борсата действително ще лиши " Булгаргаз " от единия от единствените му два скъпи актива - дълготрайните контракти за покупка на съветския и азерския газ и годишните контракти за продажба на това синьо гориво. " Булгаргаз " хипотетично ще остане да продава единствено на топлофикациите и газоразпределителните сдружения – т.е., ще изпаднат 30 % от потреблението , което е на бизнеса. Това обаче би означавало, че " Булгаргаз " няма да има на кого да продава така наречен " безценен газ " по дълготрайни контракти, а ще би трябвало да го пуска единствено на борсата. Само че, в случай че заводите към този момент са сключили контракти с газоразпределителните сдружения за " евтиния газ ", няма да има кой да купува от борсата и по дълготрайни контракти. Получава се обаян кръг и ръководещите към момента не са споделили какъв излаз си показват.
Другият основен миг са договорите за доставка на природния газ. Този с консорциума, разработващ азерското находище " Шах Дениз ІІ ", за 1 милиарда куб. м годишно, бе задействан на 31 декември 2021 година и е за 25 години. Там също би имало опция за предоговаряне на условия и вероятно количества, само че въпросът е дали това би било преференциално. Засега азерите не показват подготвеност за усилват доставките освен за България, само че и за европейския пазар по досегашните контракти, в случай, че европейските борсови цени наподобява ще се задържат високи и напролет. Офертите са за количества " на пазарни цени ".
За договарянията с руснаците
По-важният все още договор е изтичащият в края на 2022 година с " Газпром Експорт ". Беше ясно, че новата власт ще желае нейни доверени хора да проведат тежките договаряния с съветския монополист и от тази позиция измененията в " Булгаргаз " наподобяват естествени. Притеснителното обаче е, че енергийният министър Александър Николов сподели в края на предходната седмица пред публицисти, че занапред ще се вършат разбори за това какъв период на контракта ще желаеме, за какви годишни количества и по каква формула ще се дефинира цената. Бившият началник на " Булгаргаз " към този момент съобщи, че в случай че до края на май няма нов контракт с " Газпром ", са застрашени изобщо доставките. Причината за това негово изказване е фактът, че газовата година по досегашния договор стартира на 1 октомври, а това е отправната дата за дълготрайните контракти с контрагентите на " Булгаргаз ". Тоест " Булгаргаз " би трябвало да е направил плановете какви количества от кое място ще има, с цел да може да предложи предложения на бизнеса за интервала 1 октомври 2022 – 30 септември 2023 година (ако в това време смяна в ценообразуването не тласне промишлените консуматори при газоразпределителите), с цел да може към този момент да прави и поръчките към " Газпром ".
Вече наближава средата на февруари и държавното управление на Кирил Петков няма доста време за разбори какво желае да желае от руснаците. Оттам насетне зависи дали " Газпром " ще склони да одобри новите търсени от България условия. Предишните договаряния по газовия договор, завършили през март 2020 година, и бяха много протакани от страна на " Газпром ".
Според редица специалисти е добре България да изиска понижаване на спотовата съставния елемент в ценовата формула до 50:50 - само че не е ясно дали руснаците ще се съгласят.
Така да вземем за пример при предходните договаряния " Газпром " не одобри настояванията на Павлов за смяна на газовата година и тя да стартира от 1 януари, а не от 1 октомври.
Ключово е и какви количества ще се заложат в контракта. В досегашния те са към 3 милиарда куб. м , колкото е средногодишното ползване в страната с вариации в поръчките, само че с уговорка " вземай или плащай ".
През 2021 година годишната консумация се обрисува да е 3.5 милиарда куб. м и то поради работещите на по-големи мощности предприятия, възползващи се от по-ниските в страната ни цени на газа по отношение на тези в района. Тоест ясно се обрисува, че растежът на потреблението идва главно от промишлеността, газификацията не върви с изключително мощни темпове, само че следва да се види по какъв начин възможна смяна на ценообразуването за бизнеса ще се отрази върху потреблението като цяло.
Освен това е добре да е ясно по какъв начин ще се наместят и плануваните 500 млн. куб. м полутечен газ от терминала край Александруполис, за които " Булгаргаз " е резервирал потенциал и се чака оборудването да проработи през 2024 година Държавният снабдител би трябвало също по този начин да е постоянно в подготвеност да следи пазарите и газовите потоци в търсене на най-евтините количества и да може да заменя или чисти непотребни размери към търговци или консуматори, в това число в други страни.
Чакаме визията
Дори и Павлов да преекспонира потребността от нов контракт с руснаците до края на май, извънредно значимо е в скоро време държавното управление или енергийното министерство да показват анализите и визията си за газовия пазар и то освен в подтекста на доставките на " Булгаргаз ", а и на свободната търговия по принцип.
Пазарни участници считат, че няма потребност от съществени промени, а от настройки в борсовата търговия, с цел да стане тя по-конкурентна и транспарантна . Според тях " Булгаргаз " може да бъде длъжен да продава на борсата на Газов хъб " Балкан " по-големи количества в програмата за освобождение, които сега всяка година се усилват. На мнение са също по този начин, че при борсовата търговия би трябвало да се оставя по-голям прозорец за наддаване, а не да се случват покупко-продажби за 3 секунди , което подухва мисълта на операции и вътрешни сделки, за което и преди ден.
Според играчи на борсата казусът не е в това, че " Булгаргаз " продава на свободния пазар непотребните си количества и е напълно обикновено търговците на газ след това да изнасят закупените по-евтино размери на по-високи цени, с цел да изкарат облага. Те считат, че държавният газов снабдител, в случай че желае да се развива, би трябвало да кандидатства за лицензи за търговия в Румъния и Гърция и да може да играе на тамошните тържища и непосредствено да прибира разликите в цените по своите съветски и азерски контракти.
Безспорно идните месеци ще са белязани от турбуленции в газовия бранш. И е значимо какви политики ще следва държавното управление и по какъв начин ще ги отстоява.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ