В португалския и испанския езици съществува термин Reconqista. Буквално означава

В португалския и испанския езици съществува термин Reconqista. Буквално значи завземане още веднъж или отвоюване. Става въпрос за отвоюването на полуосторов Иберия от мюсюлманите, които съумяват да го завоюват единствено за няколко години. Отвоюването лишава на християните 774 години.

Как се стига до загуба на християнските земи и за какво толкоз дълго се постанова християните да се бият, с цел да си възвърнат контрола над изконно християнска територия?

Арабското настъпление в Испания и загубата на християнските земи

В края на VІІ век арабската династия на Омаядите завзема Северна Африка. През 698 година Византия губи една от твърдините си - Картаген, който минава в арабски ръце. Между Тунис и Мароко завоевателите заварват племена от номади - бербери и маври. Те ги ислямизират и по този начин си основават база, от която могат да нападат Европа.

Първа цел е кралството на вестготите, немска страна в границите на някогашната Западна Римска империя. През 711 година отряд от към 7 хиляди бербери, предвождани от Тарик ибн Зияд минават протока Гибралтар и се стопират в Южна Испания.

Армията на вестготите потегля против тях, командвана от крал Родерих, само че в борбата при Гуадалете християнската армия търпи цялостно проваляне, а кралят умира. След 3 години мюсюлманите завземат Сарагоса и Леон и пречупват съпротивата на вестготите.

През 717 година мюсюлманите влизат в Септимания. Тогава по този начин се назовава днешното френско крайбрежие на Средиземно море. То бързо е превзето. Започват и първите нашествия към кралството на франките. Това подплашва християнска Европа и тя се провежда за отпор. В борбата при Поатие кралят на франките Карл Мартел разрушава арабите и ги изтласква надалеч от границите си.

Арабите не съумяват да открият цялостно владичество над към този момент завладения Иберийски полуостров и елементи от земите се радват на съвсем цялостна самостоятелност. Все отново Испания става част от Арабския халифат.

Мюсюлманите назовават завладените земи Ал Андалус и стартират устройството на териториите по собствен пример. Данъкът джизие, събиран от всички немюсюлмани, е посрещнат с неодобрение от новите жители. Само 2 години след завоюването на полуострова стартира развой на отвоюване, наименуван Реконкиста.

Условия за започване и начало на Реконкиста

Отвоюването или Реконкистата е дълъг развой, изискванията за който са сложени още с установяването на арабската власт в завоюваните земи. В най-северните елементи на Пиринейския полуостров, по крайбрежията на Бискайския залив властта на мюсюлманите е единствено официална. Местните владетели се радват на своя автономия. Един от тях - Пелагиус, бодигард на Родерих, основава свое малко кралство, наречено Астурия. Известният като дон Пелайо лидер побеждава арабски отряд при Ковадонга и се афишира за крал на Астурия. Този исторически миг се сочи за начало на Реконкиста.

Пелайо съумява да удържи земите си макар арабския напън. При сина на дон Пелайо астурийците уголемяват владенията си, с помощта на династични бракове, както и на избухнало въстание в близките земи.

Развитие на Реконкистата през вековете

Астурия е първото, само че не само без значение християнско княжество. През 759 година Пипин Къси прогонва мюсюлманите от Септимания и кралството на франките стига до Пиринейския полуостров. Синът на Пипин Къси- Карл Велики отива още по-далече, трансферира войските си на юг и обсажда Сарагоса. В края на VІІІ век крал Алфонсо ІІ и Карл Велики подхващат обща морска експедиция против Лисабон. Алфонсо ІІ е приет за крал на Астурия и страната печели все по-сериозни позиции в Европа.

В хода на Реконкиста християнските крале от северните области на Пиринейския полуостров ту си възстановяват заграбените от мюсюлманите земи, ту още веднъж ги губят.

След като франките съумяват да завладяват Барселона, е основана още една християнска страна - Испанската марка, която е наричана също Готия. Това се случва в края на VІІІ и началото на ІХ век и тя става мощна опора на християните. Към края на ХІ век Испанската марка се разделя на три самостоятелни графства: Арагон, Барселона (Каталония) и Навара. По-късно Навара включва земите на баските и бива провъзгласена на кралство, а графствата Арагон и Барселона се сливат в кралство Арагон.

В началото на ХІ век цялата северна част на Иберийския полуостров е заета от християнски кралства, които ту се сплотяват, те още веднъж се разпадат. Създава се и графство Португалия. Това, което постоянно ги държи дружно обаче, е християнството. Общата вяра им дава опция да проведат сполучливи акции против мюсюлманските емирства на юг.

Дошлите на власт Алморавиди при мюсюлманите съумяват да спрат християнското нахлуване и да си възвърнат много територии, като взимат под собствен надзор всички мюсюлмански земи на полуострова.

При идната династия - Алмохади, стартира нахлуване на мюсюлманите, които стигат съвсем до Мадрид. Но преди този момент, през 1190 година арабската войска търпи голямо проваляне при обсадата на замъка Томар. Побеждават ги рицарите тамплиери от Португалия, водени от дон Гуалдин Пайш. Тази победа е началната точка на систематичните офанзивни дейности на християните и през 1249 година те завладяват последната арабска цитадела Фару. С това Реконкистата в Португалия завършва.

През целия ХІІ век мюсюлманите търпят проваляне от християнските кралства. През 1236 година кралят на Кастилия Фернандо ІІІ завладява столицата на ислямския халифат Кордова.

В края на ХІІІ век Кастилия и Арагон съумяват да вземат под собствен надзор всички земи, без емиратът Гранада. Мюсюлманите бягат всеобщо в Северна Африка.

Непрекъснатите войни на християнските кралства в отбрана на християнската вяра слагат цялата държавна идеология върху възвръщането на цивилизацията на християните по тези земи.

Арабите, които желали до останат във възвърнатите земи, трябвало да одобряват християнството.

Повратен миг настава през 1469 година, когато владетелите на Кастилия и Арагон - Фернандо Арагонски и Изабела Кастилска, подписват брак. Те съединяват двете кралства- Арагон и Кастилия в едно огромно кралство, давайки му остарялото латинско име на полуострова - Испания.

До края на века всички други дребни владения са обединени под скиптъра на испанската корона. Изключение прави единствено Португалия.

След Реконкиста

Фернандо и Изабела оферират на всички нехристияни да одобряват религията, или да изоставен техните земи. През 1492 година към този момент е неразрешено в Испания да живеят хора, които не са християни. През същата година военачалникът Родриго Понсе де Леон връща на Испания и Гранада. С това Реконкистата завърша дефинитивно.

Испанските монарси не хранят доверие към мориските в земите им. Това са маврите, приели християнството. Натискът върху тях е забележителен. Намерението е да бъдат прогонени. През 1568 година мориските се подвигат на въстание и то става мотив за прогонването им. Испания става чиста католическа страна.

Реконкистата е събитие с извънредно значение за християнския свят в Европа. Успехът на това начинание идва мъчно и лишава съвсем 8 епохи, само че е гаранцията, че Европа ще бъде на християните.

В крайните стадии на тази продължителна битка тя се трансформира главно в борба на християнството против исляма, до момента в който първоначално стартира като битка за възвръщане на отнетите земи на християните. Победата на християнския свят е победа на една религиозна теория, притежател на съответния метод на живот, над друга. Резултатът е днешното развиване на Европа.