Село Пирин – легендата за змейовия син
В Пиринско, тъкмо под връх Ореляк се намира китното санданско село Пирин, което е известно измежду локалните като змейовото село или селото на змейовите невести.
Легендата гласи, че селото било желано от змейовете за намиране на невести. Две майки умъртвили и осакатили момиченцата си, с цел да ги предпазят от тъжната орис да пристанат на дракон.
Село Пирин се намира единствено на към 3 километра вляво от пътя Катунци-Попови ливади-Гоце Делчев. Селото е запазила непокътната атмосферата от преди няколко десетилетия.
Няколко остарели къщи са ситуирани края реката. Всяка къща е построена във формата на кръст, с цел да пази от набезите на змейовете. Къщите са разграничени от тесни улички, на които двама души колкото да се разминават.
Останалите постройки са накацали на стръмните скатове на Пирин планина. Отгоре са ситуирани единствено плевните за сено, тъй като локалните вярвали, че змейовото гнездо е било ситуирано на връх Ореляк.
Ако, подмамени от топлото време, седнете на беседката с формата на гъба в центъра на селото, ще може да чуете и легената за Гинчо – змейовия наследник.
Стана била най-личната мома на селото. Един ден змеят от Ореляк се спуснал и я сграбчил напряко от хорото. Хванал я крепко в хищните си нокти и я отвел в пещерата си.
Но пиринският дракон имал смъртен зложелател – македонски дракон. Един ден двата змея се сбили и македонският надделял. Върнала се мома Стана назад в родното си село, само че била бременна. Няколко месеца по-късно родила наследник, змейов наследник, който кръстила Гинчо.
Раснал Гинчо, пораснал, а на гърба му крила поникнали. Когато възмъжал, Гинчо влезнал в епична борба с македонския дракон и го победил благодарение на топки тлъстина. След успеха си Гинчо се върнал в родното си село Пирин и заживял в него. Устроил се в майчината къща, само че локалните странели от него – нямали доверия на змейовия наследник.
Страх налегнал майките. Те с безпокойствие гледали женските си чеда и се страхували Гинчо да не ги вземе за невести. Змеят се материализирал измежду мощна светлина и когато мощна светлина озарила люлката на невръстна Мария, майка ѝ се уплашила, че змеят я е избрал за собствен бъдеща жена.
Изплашената майка отишла в планината и току под връх Ореляк намерила билката Стоврес. Сварила запарка от растението и намазала щерка си, с цел да я загрози и змеят да не я задява.
Изгоряла нежната детска кожа и дребната Мария умряла. И майката на дребната Николина видяла ярка светлина до люлката на рожбата си. Тя също намазала дъщеря си с билката.
Николина оживяла, само че останала с гротескно изкривени ръце и гърбица на гърба. До гибелта си момичето бродило из селото като фантом – отбягвано и обиждано от всички.
Наскърбило се сърцето на Гинчо от жестокостта на майките. Оттеглил се високо в планината под връх Ореляк и заживял там надалеч от хората. А из селото траяли да се раждат деца със закърнели криле на раменете.
