33 години по-късно - политическо отмъщение, осъществено чрез Доналд Тръмп*
В петък, 18.09.2020 година се популяризира новината за гибелта на Рут Бадер Гинсбърг, която от 1993 година беше арбитър от демократичния блок на деветчленния Върховен съд на Съединени американски щати. Това провокира за идния избор на неин правоприемник.
На 27.09.2020 година американският президент Доналд Тръмп оповести своята номинация за член на Върховния съд на Съединени американски щати. мястото на арбитър Гинсбърг да бъде заето от консервативната арбитър Ейми Кони Барет. Ако Сенатът на Съединени американски щати избере номинираната от президента Тръмп арбитър, салдото на силите евентуално ще бъде закрепен в консервативна посока за години напред. Затова изборът на правоприемник на Гинсбърг е значим както за републиканците, по този начин и за демократите.
Мисията на Макконъл
На 21.09.2020 година в онлайн изданието Legal Tribune Online (LTO) беше оповестена със заглавие " Наследникът на Гинсбърг: Мисията на Макконъл ", в която е показан разбор какво следва да се случи при избора за арбитър във Върховния съд на Съединени американски щати и задачата, която има от години сенаторът от Републиканската партия Мичъл Макконъл (той е водачът на републиканците в Сената).
Според създателя, след гибелта на арбитър Гинсбърг от Върховния съд на Съединени американски щати, Доналд Тръмп има късмет най-сетне да извърши едно от главните си предизборни обещания. Но на първо място това е часът на водача на болшинството в сената Мич Макконъл. Всеки, който желае да знае какво следва в Съединени американски щати след гибелта на блестящата и известна арбитър от Върховния съд Рут Бадер Гинсбърг, следва да знае името Робърт Борк. Преди 33 години точно с него стартира една съвсем невиждана политическа акция, която през днешния ден може да докара освен до разграничен Сенат, само че и до дълготрайна смяна във Върховния съд на Съединени американски щати.
Максимилиян Амос акцентира това, че заради здравословните си проблеми през годините арбитър Гинсбърг постоянно е била подлагана на рецензия, че не е подала оставка по време на мандата на Барак Обама, с цел да може мястото ѝ във Върховния съд на Съединени американски щати да бъде заето от демократичен арбитър. Тогава консерваторите имаха болшинство от пет на четири съдии.
Отмъщението за Робърт Борк
Решаването на този въпрос е значим за един човек и това не е президентът Тръмп, който изтъкваше като едно от главните си предизборни обещания през 2016 година назначението на консервативни съдии във Върховния съд на Съединени американски щати. По-скоро това е водачът на републиканското болшинство в Сената Мич Макконъл, който се е заел с задачата за правосъдната политика още преди 33 години. Тази задача на Макконъл стартира с Робърт Борк, който през 1987 година беше номиниран от президента Роналд Рейгън, с цел да размени напускащия Върховния съд на Съединени американски щати арбитър Луис Пауъл. Тогава обаче във възгледите на Робърт Борк и изключително тези за гражданските права и правата на дамите демократите видяха опасност за обществения напредък. Затова те започнаха акция против Борк, като даже в малките екрани се появиха предизвестия против него. В последна сметка акцията на демократите се оказа сполучлива и Борк остана в историята с това, че неговата номинация се провали при гласуването в Сената. Историята за избора на Борк даже е увековечена в Съединени американски щати, като по тази причина се употребява изразът " to bork somebody ", което значи " систематично да съсипеш някого ".
По това време е и първият мандат на Макконъл като сенатор. В дейностите на демократите той вижда секване на алената линия и се заклева да отмъсти, което е показано в детайли в документалния филм " Върховно възмездие " (Supreme Revenge) от 2019 година на PBS. От този миг нататък той си слага за задача на живота най-висшият американски съд да бъде завършен в консервативна тенденция и по тази причина той работи с всички вероятни средства. С помощта на известното като авторитетно съдружие на адвокати " Федерално общество " (Federalist Society) Макконъл основава мрежа от напълно консервативни адвокати в цялата страна, с цел да ги издигне на значими позиции, в идеалния случай на високи правосъдни постове. Мисията на Макконъл неотдавна приключи с гласуването на втората номинация на президента Тръмп за арбитър във Върховния съд на Съединени американски щати –. В невиждана борба, Кавано, който даже беше упрекнат в полово принуждение в младостта си, беше изтласкан по гледище на Макконъл.
Настоящата обстановка може да се обясни още повече, като се напомни случилото се с номинацията на арбитър за Върховния съд на Съединени американски щати през 2016 година, когато умря считания за извънредно закостенял арбитър Антонин Скалия. Президентът Обама имаше право да предложи негов заместител в Сената, само че по това време той към този момент нямаше болшинство там. Обама избра считания за много сдържан Мерик Гарланд, само че тогава Макконъл видя опасност за от дълго време планувания си план и отхвърли каквото и да е утвърждение, даже и чуването на номинирания в Сената. Той оправда това с обстоятелството (почти осем месеца след номинацията на Гарланд), че президентските избори през ноември 2016 година са неизбежни и американският народ би трябвало първо да избере президента, който да номинира арбитър на мястото на Скалия. Тръмп завоюва изборите и номинира консерватора Нийл Горсъч. Планът на Макконъл действаше и това ядоса демократите.
Безсилните демократи
Настоящата обстановка дава опция за дълготрайна смяна в салдото на силите във Върховния съд на Съединени американски щати, т.к. консерваторите могат да имат болшинство от шест съдии против трима либерали, изключително като се има поради и фактът, че назначението за арбитър в този съд е за цялостен живот. Но в действителност личната логичност на Макконъл в този момент наподобява приказва против него: номиниране на нов арбитър малко преди президентските избори на 3 ноември? Опонентът на Макконъл – демократът Чък Шумър, който е водач на демократите в Сената, безусловно написа в собствен туит цитата на Макконъл от 2016 година, когато той отхвърли да гласоподава за претендента на Обама със същия мотив.
Вечерта откакто беше обявено за гибелта на арбитър Гинсбърг, Макконъл не беше изключително впечатлен от това, че съперникът му Чък Шумър акцентира неговите лични причини от 2016 година Макконъл сподели: " Ако президентът Тръмп номинира някого, той ще бъде гласуван в Сената. И няма съвсем нищо, което да може да спре това ". Процедурните тактиките за попречване на това са на практика невъзможни за демократите - в действителност на Макконъл е належащо нормално болшинство в 100-членния Сенат, в който сега има 53 републиканци против 47 демократи. Вицепрезидентът Майк Пенс би могъл да реши този въпрос само при положение на тъждество на гласовете 50:50 в Сената.
Краткото време до изборите също не би трябвало да бъде спънка. След като е номиниран претендентът, Правната комисия на Сената се събира и го изслушва, с цел да вземе решение в последна сметка по предлагането на президента. Това е последвано от гласоподаване в пленарна зала в Сената. От една страна, Правната комисия е управлявана от републиканеца Линдзи Греъм и той може да насрочи чуването и гласуването съгласно желанието си. Това се отнася и за Сената, където конците се дърпат от Макконъл. От друга страна, идните избори не биха трансформирали нищо. Ако демократите имат болшинство на президентските избори, това ще създаде деяние едвам през януари 2021 година, до момента в който през това време Сенатът към момента може да удостовери номинирания за арбитър във Върховния съд на Съединени американски щати по време на по този начин наречената сесия, известна като " Lame Duck ".
Бунт против " Мрачния жътвар " (Grim Reaper)?
Единственото, което сега би могло да попречи на Макконъл при завършването на делото на живота му, са вероятните отклонения в редиците на републиканците. Ако тяхното болшинство в Сената се разпадне, гласуването може да се провали. Има няколко души в партията, които не са впечатлени от безпощадното държание на шефа си. Сенаторите Лиза Мурковски (Аляска), Сюзън Колинс (Мейн), а също и някогашният претендент за президент и разгласен за конкурент на Тръмп Мит Ромни (Юта) може и да не гласоподават по този начин, както желае Макконъл. Не бива да се изключва и това, че е допустимо да има и други в редиците на партията, които може да се отклонят и да се стигне до отсрочване на гласуването.
Макконъл е считан за извънредно авторитетен в партията, той може даже и да провали кариерата на някого. Затова извънредно малко биха желали да имат нещо общо с " Мрачния жътвар " - по този начин един път самият той се беше нарекъл. Привържениците на Тръмп също по този начин евентуално биха санкционирали отклонилия се на идващите избори, само че страхът от гнева на Макконъл евентуално би бил по-голям, тъй като той ще продължи да бъде в Сената, даже и след Тръмп.
В умозаключение Максимилиян Амос показва, че Макконъл би трябвало да бъде твърдо решен да държи сътрудниците си от партията на линия. Той е считан за леден политик на властта, само че и остроумен стратег, който знае по какъв начин да упражнява напън. В края на краищата задачата му може да бъде приключена напълно скоро.
и редакция: , юрист, за " "
Заглавието е на редакцията
На 27.09.2020 година американският президент Доналд Тръмп оповести своята номинация за член на Върховния съд на Съединени американски щати. мястото на арбитър Гинсбърг да бъде заето от консервативната арбитър Ейми Кони Барет. Ако Сенатът на Съединени американски щати избере номинираната от президента Тръмп арбитър, салдото на силите евентуално ще бъде закрепен в консервативна посока за години напред. Затова изборът на правоприемник на Гинсбърг е значим както за републиканците, по този начин и за демократите.
Мисията на Макконъл
На 21.09.2020 година в онлайн изданието Legal Tribune Online (LTO) беше оповестена със заглавие " Наследникът на Гинсбърг: Мисията на Макконъл ", в която е показан разбор какво следва да се случи при избора за арбитър във Върховния съд на Съединени американски щати и задачата, която има от години сенаторът от Републиканската партия Мичъл Макконъл (той е водачът на републиканците в Сената).
Според създателя, след гибелта на арбитър Гинсбърг от Върховния съд на Съединени американски щати, Доналд Тръмп има късмет най-сетне да извърши едно от главните си предизборни обещания. Но на първо място това е часът на водача на болшинството в сената Мич Макконъл. Всеки, който желае да знае какво следва в Съединени американски щати след гибелта на блестящата и известна арбитър от Върховния съд Рут Бадер Гинсбърг, следва да знае името Робърт Борк. Преди 33 години точно с него стартира една съвсем невиждана политическа акция, която през днешния ден може да докара освен до разграничен Сенат, само че и до дълготрайна смяна във Върховния съд на Съединени американски щати.
Максимилиян Амос акцентира това, че заради здравословните си проблеми през годините арбитър Гинсбърг постоянно е била подлагана на рецензия, че не е подала оставка по време на мандата на Барак Обама, с цел да може мястото ѝ във Върховния съд на Съединени американски щати да бъде заето от демократичен арбитър. Тогава консерваторите имаха болшинство от пет на четири съдии.
Отмъщението за Робърт Борк
Решаването на този въпрос е значим за един човек и това не е президентът Тръмп, който изтъкваше като едно от главните си предизборни обещания през 2016 година назначението на консервативни съдии във Върховния съд на Съединени американски щати. По-скоро това е водачът на републиканското болшинство в Сената Мич Макконъл, който се е заел с задачата за правосъдната политика още преди 33 години. Тази задача на Макконъл стартира с Робърт Борк, който през 1987 година беше номиниран от президента Роналд Рейгън, с цел да размени напускащия Върховния съд на Съединени американски щати арбитър Луис Пауъл. Тогава обаче във възгледите на Робърт Борк и изключително тези за гражданските права и правата на дамите демократите видяха опасност за обществения напредък. Затова те започнаха акция против Борк, като даже в малките екрани се появиха предизвестия против него. В последна сметка акцията на демократите се оказа сполучлива и Борк остана в историята с това, че неговата номинация се провали при гласуването в Сената. Историята за избора на Борк даже е увековечена в Съединени американски щати, като по тази причина се употребява изразът " to bork somebody ", което значи " систематично да съсипеш някого ".
По това време е и първият мандат на Макконъл като сенатор. В дейностите на демократите той вижда секване на алената линия и се заклева да отмъсти, което е показано в детайли в документалния филм " Върховно възмездие " (Supreme Revenge) от 2019 година на PBS. От този миг нататък той си слага за задача на живота най-висшият американски съд да бъде завършен в консервативна тенденция и по тази причина той работи с всички вероятни средства. С помощта на известното като авторитетно съдружие на адвокати " Федерално общество " (Federalist Society) Макконъл основава мрежа от напълно консервативни адвокати в цялата страна, с цел да ги издигне на значими позиции, в идеалния случай на високи правосъдни постове. Мисията на Макконъл неотдавна приключи с гласуването на втората номинация на президента Тръмп за арбитър във Върховния съд на Съединени американски щати –. В невиждана борба, Кавано, който даже беше упрекнат в полово принуждение в младостта си, беше изтласкан по гледище на Макконъл.
Настоящата обстановка може да се обясни още повече, като се напомни случилото се с номинацията на арбитър за Върховния съд на Съединени американски щати през 2016 година, когато умря считания за извънредно закостенял арбитър Антонин Скалия. Президентът Обама имаше право да предложи негов заместител в Сената, само че по това време той към този момент нямаше болшинство там. Обама избра считания за много сдържан Мерик Гарланд, само че тогава Макконъл видя опасност за от дълго време планувания си план и отхвърли каквото и да е утвърждение, даже и чуването на номинирания в Сената. Той оправда това с обстоятелството (почти осем месеца след номинацията на Гарланд), че президентските избори през ноември 2016 година са неизбежни и американският народ би трябвало първо да избере президента, който да номинира арбитър на мястото на Скалия. Тръмп завоюва изборите и номинира консерватора Нийл Горсъч. Планът на Макконъл действаше и това ядоса демократите.
Безсилните демократи
Настоящата обстановка дава опция за дълготрайна смяна в салдото на силите във Върховния съд на Съединени американски щати, т.к. консерваторите могат да имат болшинство от шест съдии против трима либерали, изключително като се има поради и фактът, че назначението за арбитър в този съд е за цялостен живот. Но в действителност личната логичност на Макконъл в този момент наподобява приказва против него: номиниране на нов арбитър малко преди президентските избори на 3 ноември? Опонентът на Макконъл – демократът Чък Шумър, който е водач на демократите в Сената, безусловно написа в собствен туит цитата на Макконъл от 2016 година, когато той отхвърли да гласоподава за претендента на Обама със същия мотив.
Вечерта откакто беше обявено за гибелта на арбитър Гинсбърг, Макконъл не беше изключително впечатлен от това, че съперникът му Чък Шумър акцентира неговите лични причини от 2016 година Макконъл сподели: " Ако президентът Тръмп номинира някого, той ще бъде гласуван в Сената. И няма съвсем нищо, което да може да спре това ". Процедурните тактиките за попречване на това са на практика невъзможни за демократите - в действителност на Макконъл е належащо нормално болшинство в 100-членния Сенат, в който сега има 53 републиканци против 47 демократи. Вицепрезидентът Майк Пенс би могъл да реши този въпрос само при положение на тъждество на гласовете 50:50 в Сената.
Краткото време до изборите също не би трябвало да бъде спънка. След като е номиниран претендентът, Правната комисия на Сената се събира и го изслушва, с цел да вземе решение в последна сметка по предлагането на президента. Това е последвано от гласоподаване в пленарна зала в Сената. От една страна, Правната комисия е управлявана от републиканеца Линдзи Греъм и той може да насрочи чуването и гласуването съгласно желанието си. Това се отнася и за Сената, където конците се дърпат от Макконъл. От друга страна, идните избори не биха трансформирали нищо. Ако демократите имат болшинство на президентските избори, това ще създаде деяние едвам през януари 2021 година, до момента в който през това време Сенатът към момента може да удостовери номинирания за арбитър във Върховния съд на Съединени американски щати по време на по този начин наречената сесия, известна като " Lame Duck ".
Бунт против " Мрачния жътвар " (Grim Reaper)?
Единственото, което сега би могло да попречи на Макконъл при завършването на делото на живота му, са вероятните отклонения в редиците на републиканците. Ако тяхното болшинство в Сената се разпадне, гласуването може да се провали. Има няколко души в партията, които не са впечатлени от безпощадното държание на шефа си. Сенаторите Лиза Мурковски (Аляска), Сюзън Колинс (Мейн), а също и някогашният претендент за президент и разгласен за конкурент на Тръмп Мит Ромни (Юта) може и да не гласоподават по този начин, както желае Макконъл. Не бива да се изключва и това, че е допустимо да има и други в редиците на партията, които може да се отклонят и да се стигне до отсрочване на гласуването.
Макконъл е считан за извънредно авторитетен в партията, той може даже и да провали кариерата на някого. Затова извънредно малко биха желали да имат нещо общо с " Мрачния жътвар " - по този начин един път самият той се беше нарекъл. Привържениците на Тръмп също по този начин евентуално биха санкционирали отклонилия се на идващите избори, само че страхът от гнева на Макконъл евентуално би бил по-голям, тъй като той ще продължи да бъде в Сената, даже и след Тръмп.
В умозаключение Максимилиян Амос показва, че Макконъл би трябвало да бъде твърдо решен да държи сътрудниците си от партията на линия. Той е считан за леден политик на властта, само че и остроумен стратег, който знае по какъв начин да упражнява напън. В края на краищата задачата му може да бъде приключена напълно скоро.
и редакция: , юрист, за " "
Заглавието е на редакцията
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ