В основата на личностовите разстройства винаги се намират човешките черти

В основата на личностовите разстройства постоянно се намират човешките черти на характера и темперамента, които не са непознати никому. Това е годно в изключително огромна степен за паниката, притенението или страхът от занемаряване – множеството хора се изправят пред тези прочувствени тествания един или голям брой пъти през живота си.

Това, което отличава разстройсвата на личността е грубото задълбочаване на някои от тези черти, което затруднява пълноценното присъединяване на човек в обществото и нерядко го ограбва от личностното благополучие.

Тревожната персона

Прототипни черти за нея са терзанието и стеснителността, които ескалират до непрекъснатото безпокойствие, че ще се изложи. Тези хора се опасяват мощно от рецензия, отрицание и от нови обстановки.

При събирания те се усещат неуютно, физически израз на което е сърцетуптенето, изчервяването, потенето, скованата моторика и неспокойството – които в допълнение пречат или напряко попречват общуването им с останалите. При някои тревожни персони по този начин създалите се обстановки са повод за корист с алкохола, в търсене на малко убеденост.

На външен тип малко може да припомня на шизоидната персона, която също поддържа връзка лимитирано. Но до момента в който последната е хладна, откъсната и лишена от предпочитание за контакти, то тревожният се стреми към непосредственост и страда от личната си неустановеност . От всички личностови разстройства той е най-близо до осъзнаване на личния си

жанр и най- сериозен към положението си .

Тревожният преувеличава рискоете от нормалните действия, заради което те се трансформират в същинско тестване за него, а държанието на избягване е универсалната му тактика за справяне с тревогата.

Тяхната нерешителност се третиране толкоз до обстановки, изискващи храброст, по отношение на аспектите на другарство. За това и в същински рискови обстановки те нерядко се държат почтено и претърпяват нерешителност едвам когато всичко е минало. За сметка на това обаче, боязливостта им се демонстрира във връзка с срещи, изпити и нови инициативи. Техният боязън е не толкоз от загубата и неуспеха, колкото от присмеха и срама .
Свързани публикации.. Кога тревогата става болест? 0 5 ефикасни йога пози против тревога и стрес. Йога със Стела Колева 0 Хормони: Стрес, тревога и хормони – каква е връзката 0

Тревожните персони имат малко близки и не напредват в кариерата си по съответен на напъните им метод. Често им се постанова да жертват ползите си заради нерешителност в личните си причини и вдървеност при отстояването им. Спраянето им в тези задания нормално се дължи на упорити независими извършения. Последните, дружно с алкохол или успокояващи лекарства му обезпечават обществена маска. Бегло познаващите го постоянно даже не подозират за размера на безпокойството зад тази маска.

Особено мъчителна за тях е проявата на плашливост в интимната сфера – неувереността им ускорява предчувствието за неуспех и води до позор и суматоха, а самотата им тежи. В последна сметка, множеството от тях основават трайни фамилии и връзки.

Зависимата персона

Протитипът на тази персона е мек, социабилен, конформист, безконфликтен, отстъпчив, примирителен и изпълнителен. За множеството хора той не е толкоз абнормен, колкото слабохарактерен и подчиняем. Именно порати тези му особености и при този вид личностово разстройство не се стига до особени търкания с другите и дисфункция в обществото.

Всъщност, подвластната персона е прекаленост на униерсалната нужда да се грижат за нас и да не носим отговорност. Това държание е норма в детството и при някои култури, където не са известни самостоятелните полезности и автономността. Така, когато индивидът позволява други да го управляват и да вземат решение вместо него, се приема в някои общества за обикновено.

В сърцевината на това растройство е неналичието на каквито и да било несъгласия с другите и прекомерна конформност. В основата на държанието са

неувереността и страха от занемаряване. Зависимият се подчинява пасивно на желанията на другите и стига даже до дейности в ущърб освен това послушание. Самонаказващият смисъл на дейностите е явен за външния наблюдаващ, само че самият субект със подвластно разстройство извлича полза и даже манипулира останалите с привидното си послушание.

Той е кадърен да активизира другите да работят в негов интерес посредством демонстриране на беззащитност. В прехвърлянето на отговорността за нещата върху другите е заложена пасивна експанзия .

Зависимите са интуитивно вкопчени в сигурността, която им оферират мощни и надеждни фигури, а копнежът им е да бъдат напълно обгрижвани и глезени. На загубата на тази сигурност реагират с рецесия, само че без да стигат до крайности, а по-скоро свъздействие върху възприятието на отговорност и съвест. Тези, които са обект на неговия вик, се усещат прочувствено изнудвани.

Ако такава персона се срещне с застъпнически сътрудник, то те построяват взаимно допълващи се и здрави взаимоотношения, а абнормността им не е толкоз очевидно проявена.