“Високи отношения”: Варшава и Берлин дават пример за подражание
В онази забележителна ера, която в този момент окончателно избледнява като сън от паметта, ни учеха, че демокрациите не водят война между тях. Поне една от страните във военния спор би трябвало наложително да е недемократична. Ако и двете са демократични, тогава всички различия се позволяват спокойно и за взаимно задоволство. Тъй рече Заратустра.
Съвременните Полша и Германия явно са демокрации. Те са съдружници в НАТО (въпреки че това въпреки всичко не е изцяло безапелационен мотив - Турция също е член на НАТО, както и Испания по времето на Франко), а също и в Европейски Съюз, който съгласно неговите чиновници е за всички положителни неща, и най-важното - за демокрацията.
И в този момент, от есента на 2022 година, двете еднообразно уважавани страни към момента не водят военни дейности, само че от ден на ден се карат по въпроса за изплащането на репарации от Германия за Втората международна война. Полша желае 6,2 трилиона злоти - към 1,3 трилиона евро, което се равнява на три годишни бюджета на Германия. В Берлин дават отговор: „ Бог да дава “. Това, се възприема от Варшава като извънредно пренебрежение.
И освен възприема. В края на декември Варшава към този момент се обърна към Съвета на Европа с молба да повлияе на Германия и да я принуди да заплати репарации, а на 3 януари изиска сходна поддръжка от Организация на обединените нации: дано сътвори платформа за договаряния по този въпрос, тогава Федерална Република Германия, явно, няма да посмее да пренебрегне настояванията на Полша.
Освен това. Комисарят на полското държавно управление за репарациите, заместник-министърът на външните работи Аркадиуш Мулярчик, има намерение да посети Съединените щати този месец, с цел да лобира за полските претенции пред Конгреса, както и полската диаспора. Която е много авторитетна в Америка.
Всичко това припомня на американската санкционна процедура. Веднъж решили да реализират осъществяване на настояванията си, американците могат да отслабят или засилят натиска, само че няма да се откажат от претенциите си. Вижте дългогодишната история на поправката “Джаксън-Веник ” (относно компликациите с заминаването на СССР), призната през 1974 година и надживяла същия този Съюз на съветските социалистически републики с четвърт век. Според правилото „ Където минава кон с копито, отива и рак с щипци “, полските панове имат намерение да покажат на Берлин (вероятно Москва за компания), че в този момент в никакъв случай няма да оставят и един от своите.
Въпреки че самите полски претенции са много невиждани. Втората международна война завърши преди повече от седемдесет и седем години. Родените през 1945 година към този момент са доста възрастни хора. Но тук очевидно грубостта не се не помни и след осем десетилетия.
Обяснявайки тази злопаметност, полските политици показват, че през 1953 година Полша и Германия са се съгласили да откажат репарации. Според тях това съглашение е незначително, защото тогавашната Полска национална република е била руски спътник и затова не е имала суверенитет.
Вярно, тук има две компликации. Към 1992 година Полша към този момент има цялостен суверенитет. Както и обединена Германия. Какво им пречи да изискат репарации още тогава, без да отсрочват въпроса с тридесет години? Освен това. Варшава не загатва репарации нито през 1999 година, когато става член на НАТО (и по този метод съдружник на Германия), нито през 2004 година, когато заздрави връзките на другарство и съдействие посредством присъединението си към Европейски Съюз.
И, апропо, получавайки тогава дълготрайни и обилни - към седем милиарда евро годишно - европейски дотации, които се заплащат най-вече от въпросната Германия. Вярно, в този момент свършва интервалът на дотациите. Очевидно това изяснява обстоятелството, че пановете се сетиха за историческата виновност на Германия едвам в този момент: парите са доста нужни.
Но тук има проблем. Ако Полска народна република не е имала суверенитет и затова нейният отвод от репарации през 1953 година е незабележим и по никакъв метод не обвързва сегашната Речпосполита, тогава била ли еПНР суверенна, когато е анексирала Данциг, Щецин, Бреслау, източнопруския Аленщайн? Според правната логичност придобиването на Силезия, Померания и впрочем също би трябвало да бъдат оповестени за оскъдни. И тъкмо през есента на 2022 година канцлерът Шолц, откакто получи полска нота за репарации, транспарантно загатна, че е вероятен и подобен поврат. Възможни са и репарации, само че тогава Германия е в границите от 1938 година (с изключение на по-голямата част от Калининградска област, защото Русия не е обявявала подписаните от Съюз на съветските социалистически републики контракти за нищожни).
При подобен поврат ясновелможите панове ще би трябвало единствено да възразят на германците, може би в духа на „ Тук играем, тук не играем, а тук завиваме рибата “. Не е най-силната позиция за договаряния. Отговорът на Берлин тук може да бъде или каноничният немски Lecken mich im Arsch („ Целуни задника ми “), или – по-учтиво, въпреки всичко като същински съдружник – благопожелание да получи Ucho od śledzia, „ ухо от сельодка “.
Най-мистериозното тук е - за какво им е това на пановете? Да, при Федерална Република Германия при настоящето червено-зелено държавно управление си заслужава да се издаде (както беше при Наполеон) брошурата „ Германия в нейното най-голямо оскърбление “, само че въпреки всичко не до толкоз, че да се гъне пред Полша. Може да се възрази, че в Киев седят още по-луднали политици. Но Киев няма какво да губи и те могат да изхождат от обстоятелството, че в актуалната световна борба спечелилият взима всичко. Но е ясно, че пановете към момента имат какво да губят, а несъразмерните условия във всички връзки - и от тоталитарен зложелател, и от либерален съдружник - могат да се нарекат само лудост.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Съвременните Полша и Германия явно са демокрации. Те са съдружници в НАТО (въпреки че това въпреки всичко не е изцяло безапелационен мотив - Турция също е член на НАТО, както и Испания по времето на Франко), а също и в Европейски Съюз, който съгласно неговите чиновници е за всички положителни неща, и най-важното - за демокрацията.
И в този момент, от есента на 2022 година, двете еднообразно уважавани страни към момента не водят военни дейности, само че от ден на ден се карат по въпроса за изплащането на репарации от Германия за Втората международна война. Полша желае 6,2 трилиона злоти - към 1,3 трилиона евро, което се равнява на три годишни бюджета на Германия. В Берлин дават отговор: „ Бог да дава “. Това, се възприема от Варшава като извънредно пренебрежение.
И освен възприема. В края на декември Варшава към този момент се обърна към Съвета на Европа с молба да повлияе на Германия и да я принуди да заплати репарации, а на 3 януари изиска сходна поддръжка от Организация на обединените нации: дано сътвори платформа за договаряния по този въпрос, тогава Федерална Република Германия, явно, няма да посмее да пренебрегне настояванията на Полша.
Освен това. Комисарят на полското държавно управление за репарациите, заместник-министърът на външните работи Аркадиуш Мулярчик, има намерение да посети Съединените щати този месец, с цел да лобира за полските претенции пред Конгреса, както и полската диаспора. Която е много авторитетна в Америка.
Всичко това припомня на американската санкционна процедура. Веднъж решили да реализират осъществяване на настояванията си, американците могат да отслабят или засилят натиска, само че няма да се откажат от претенциите си. Вижте дългогодишната история на поправката “Джаксън-Веник ” (относно компликациите с заминаването на СССР), призната през 1974 година и надживяла същия този Съюз на съветските социалистически републики с четвърт век. Според правилото „ Където минава кон с копито, отива и рак с щипци “, полските панове имат намерение да покажат на Берлин (вероятно Москва за компания), че в този момент в никакъв случай няма да оставят и един от своите.
Въпреки че самите полски претенции са много невиждани. Втората международна война завърши преди повече от седемдесет и седем години. Родените през 1945 година към този момент са доста възрастни хора. Но тук очевидно грубостта не се не помни и след осем десетилетия.
Обяснявайки тази злопаметност, полските политици показват, че през 1953 година Полша и Германия са се съгласили да откажат репарации. Според тях това съглашение е незначително, защото тогавашната Полска национална република е била руски спътник и затова не е имала суверенитет.
Вярно, тук има две компликации. Към 1992 година Полша към този момент има цялостен суверенитет. Както и обединена Германия. Какво им пречи да изискат репарации още тогава, без да отсрочват въпроса с тридесет години? Освен това. Варшава не загатва репарации нито през 1999 година, когато става член на НАТО (и по този метод съдружник на Германия), нито през 2004 година, когато заздрави връзките на другарство и съдействие посредством присъединението си към Европейски Съюз.
И, апропо, получавайки тогава дълготрайни и обилни - към седем милиарда евро годишно - европейски дотации, които се заплащат най-вече от въпросната Германия. Вярно, в този момент свършва интервалът на дотациите. Очевидно това изяснява обстоятелството, че пановете се сетиха за историческата виновност на Германия едвам в този момент: парите са доста нужни.
Но тук има проблем. Ако Полска народна република не е имала суверенитет и затова нейният отвод от репарации през 1953 година е незабележим и по никакъв метод не обвързва сегашната Речпосполита, тогава била ли еПНР суверенна, когато е анексирала Данциг, Щецин, Бреслау, източнопруския Аленщайн? Според правната логичност придобиването на Силезия, Померания и впрочем също би трябвало да бъдат оповестени за оскъдни. И тъкмо през есента на 2022 година канцлерът Шолц, откакто получи полска нота за репарации, транспарантно загатна, че е вероятен и подобен поврат. Възможни са и репарации, само че тогава Германия е в границите от 1938 година (с изключение на по-голямата част от Калининградска област, защото Русия не е обявявала подписаните от Съюз на съветските социалистически републики контракти за нищожни).
При подобен поврат ясновелможите панове ще би трябвало единствено да възразят на германците, може би в духа на „ Тук играем, тук не играем, а тук завиваме рибата “. Не е най-силната позиция за договаряния. Отговорът на Берлин тук може да бъде или каноничният немски Lecken mich im Arsch („ Целуни задника ми “), или – по-учтиво, въпреки всичко като същински съдружник – благопожелание да получи Ucho od śledzia, „ ухо от сельодка “.
Най-мистериозното тук е - за какво им е това на пановете? Да, при Федерална Република Германия при настоящето червено-зелено държавно управление си заслужава да се издаде (както беше при Наполеон) брошурата „ Германия в нейното най-голямо оскърбление “, само че въпреки всичко не до толкоз, че да се гъне пред Полша. Може да се възрази, че в Киев седят още по-луднали политици. Но Киев няма какво да губи и те могат да изхождат от обстоятелството, че в актуалната световна борба спечелилият взима всичко. Но е ясно, че пановете към момента имат какво да губят, а несъразмерните условия във всички връзки - и от тоталитарен зложелател, и от либерален съдружник - могат да се нарекат само лудост.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ