Уинстън Чърчил бил фен на исляма
В очите на британците дългата политическа кариера на сър Уинстън Чърчил му е спечелила място измежду най-големите герои на Острова.
Това, което може да изненада всеки осведомен с делата и напъните на британския политик за опазване на Британската империя, е, че той е бил огромен обожател на исляма и културата на Ориента.
Симпатиите му към мюсюлманството са били толкоз огромни, че околните и роднините му са се страхували, че той може да одобри тази вяра. Разкритието идва след откриването на писмо до Чърчил от бъдещата му снаха, лейди Гуендолин Бърти, написано през август 1907 година, в което тя го кара да обуздае ентусиазма си по исляма.
В писмото, намерено от Уорън Доктър, теоретичен помощник в университета в Кеймбридж, тя написа: Моля, не приемайте исляма. Забелязах Вашата податливост към ориентализма, … в действителност забелязах това.
Пред вестник Индипендънт откривателят на писмото споделя, че Чърчил бил запленен по-скоро от мюсюлманската просвета, а не толкоз от религията. Широко прочут факт е, че някогашният министър председател на Англия е бил безбожник.
Чърчил се сблъсква с ислямската просвета, до момента в който служи като офицер в английската войска в Судан и Северозападна Индия. Той бил толкоз запленен от културата на Ориента, че в свое писмо до лейди Литън от 1907 година написа, че би желал да е паша.
В най-тъмните дни на Англия през Втората международна война, до момента в който нацистките самолети бомбардират Лондон, Чърчил утвърждава проектите за изграждане на джамия в центъра на Лондон, като отделя 100 000 паунда за плана. Той поддържа построяването на мюсюлманския храм в Риджънтс парк с вярата да завоюва поддръжка за Англия в мюсюлманския свят в решаващия миг на войната.
През декември 1941 година той споделя пред Камарата на общините: Много от нашите другари в мюсюлманските страни из целия Изток към този момент показаха огромната си признателност на този подарък.
Отношението на Чърчил към ориенталската просвета може да наподобява лицемерно, при изискване че той е прям бранител на Британската империя, която в разгара на мощта си управлявала и безмилостно експлоатира милиони мюсюлмани в Индия, Египет и Близкия изток.
Освен това в книгата си The River War (1899), разглеждаща неговата равносметка за пограничните войни в Индия и Судан, Чърчил е ядовит в думите си против ултраконсервативния ислям: Като човеци мюсюлманите може и да показват прелестни качества, само че въздействието на религията сковава общественото развиване на тези, които го следват. На света не съществува по-ретроградна, по-назадничава мощ, написа той.
