Бомба със закъснител тиктака в Африка
В послание към нацията президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса дефинира COVID-19 като национална злополука. “Никога до момента в историята на нашата народна власт на сме се сблъсквали с такава тежка обстановка ”, сподели той, преди да разгласи редица ограничения за ограничение на инфекцията, като затварянето на учебни заведения, ограничавания за пътешестване и забрани за огромни събирания, написа Economic.bg.
Официалните данни до момента демонстрират, че Африка на юг от Сахара, където живеят над 1 милиарда души, е имала шанс. Интерактивната карта, следяща случаите на COVID-19 и ръководена от университета " Джон Хопкинс ", демонстрира огромни червени петна съвсем на всички места – като се изключи Африка на юг от Сахара.
Случаите обаче бързо стартират да порастват. В Южна Африка, която записва първия си случай преди 10 дни, в този момент има над 60. Според Рамафоса вирусът е почнал да се популяризира вътре в страната. През почивните дни Руанда, Екваториална Гвинея и Намибия също оповестиха за първи случаи на инфектирани, с което броят на засегнатите страни към оня миг доближи 23.
Някои учени считат, че COVID-19 циркулира тихо и другаде, написа ScienseMag в собствен разбор по тематиката. „ Притеснявам се, че имаме бомба със закъснител “, споделя Брус Басет, академик в Университета в Кейптаун, който следи данните за COVID-19 от януари.
И макар че до момента африканският допир с пандемията е получило нищожно международно внимание, специалистите се тормозят, че вирусът може да опустоши страни със слаби здравни системи и население, несъразмерно наранени от ХИВ, туберкулоза и други инфекциозни болести. Трудно ще е да се приложи " социална изолация “ в пренаселените и небогати градове на континента.
„ Ние в действителност нямаме концепция по какъв начин COVID-19 ще се държи в Африка “, споделя педиатърът и откривател на ХИВ Гленда Грей, президент на Южноафриканския съвет за медицински проучвания. Миналия месец генералният шеф на Световната здравна организация Тедрос Аданом Гебрейесус, който е от Етиопия, съобщи, че неговата „ най-голяма грижа “ е разпространяването на COVID-19 в страни със слаби здравни системи.
Субсахарска Африка откри първия си случай едвам на 27 февруари – италианец, пътувал до Нигерия. Повечето други случаи от този момент са импортирани от Европа, по-малко идват от Америка и Азия. Като цяло обаче данните за болни от ковид са нищожни.
И това не е заради липса на проби. Вече над 40 страни на континента имат опция да вършат проби за COVID-19, като за съпоставяне в ранните стадии на епидемията в Китай това можеха единствено две.
Фокусът на африканците е върху точките на влизане в страните и хората, неотдавна посещавали региони на огнища в чужбина. Скринингът на пасажери обаче се оказва в огромна степен неефикасен, защото не съумява да прихване хората в 14-дневния инкубационен интервал. Той също по този начин няма да открие и нововъзникващите случи измежду африканските общности.
" Един от методите да разберете дали заболяването се популяризира в общността е, като разгледате пациенти, които са с грипоподобни болести в клиники и лечебни заведения. Техният брой към момента не нараства в Дърбан, в Квазулу Натал, провинцията с най-голям % на заразяване с ХИВ в Южна Африка, споделя Салим Абдул Карим, шеф на Центъра за проучвания на СПИН в Южна Африка. Не се вижда и увеличение на по-възрастните пациенти с изострен респираторен дистрес. „ Въз основа на това се усещам убеден, че нямаме необятно разпространяване в общността, което да е неоткрито “, споделя Абдул Карим.
Но е само въпрос на време внесените случаи на COVID-19 – множеството от които ще бъдат относително заможни хора, които могат да си разрешат да пътуват – да се насочат към най-уязвимите общности в страната. Пациентите, пристигнали от Европа, са общували с южноафриканците преди да бъдат диагностицирани. Те имат контакт с по-бедното население посредством домакинските си помощници да вземем за пример, които по-късно се прибират в препълнени микробуси до домовете си в региони с ниски приходи – съвършени условия за разпространяване на COVID-19. „ Мисля, че епидемията е неизбежна “, споделя Абдул Карим.
Друг метод за следене на COVID-19 е чрез системи за наблюдаване, които се концентрират върху особените грипоподобни болести. Глобалната система за наблюдаване и реагиране на грип демонстрира нараснали равнища за някои африкански страни, споделя Джон Нкенасонг, шеф на Африканските центрове за надзор и предварителна защита на болесттите. Това обаче може и да се дължи на аргументи, разнообразни от COVID-19. Не е ясно и до каква степен са чувствителни тези способи към откриването на случаи. В Съединени американски щати да вземем за пример докладванията на такива случи са нарастнали неведнъж спрямо Африка.
Субсахарска Африка има едно главно преимущество във връзка с COVID-19 - междинната й възраст е най-ниската в света – под 20 години . А децата рядко се разболяват от този ковид, като множеството млади и възрастни прекарват инфекцията с леки признаци. Възрастните хора са рисковата група, а единствено 3% от популацията на Субсахарска Африка е над 65-годишно. За съпоставяне тази група в Китай е 12%.
Някои учени също считат, че високите температури в доста африкански страни могат да затруднят живота на вируса, който предизвиква COVID-19. Показателно е да вземем за пример, че сезонът на грипа в Южна Африка стартира едвам през април, когато стане по-студено. Но дали COVID-19 ще се окаже сезонно заболяване, това към момента е въпрос с незнаен отговор.
Влошаващи фактори
В Африка ще е мъчно използването на интервенциите, които помогнаха за превъзмогването на вируса до доста ниски равнища в Китай и помогнаха на Южна Корея да поддържа епидемията повече или по-малко под надзор.
Няколко страни на континента към този момент вкараха правила за попречване на разпространяването – Руанда да вземем за пример разгласи, че ще затвори местата за поклонение, учебните заведения и университетите още след първия си случай. Но общественото разграничаване може да е невероятно в многолюдните градове и не е ясно по какъв начин затварянето по домовете ще проработи в Африка , където доста генерации съжителства в едно домакинство.
Как да отбраните възрастните хора, по какъв начин можете да кажете на популацията на село да мие ръцете си, когато няма вода, или да употребява гел за хигиенизиране на ръцете си, когато нямат задоволително пари за храна?
Много африкански страни просто нямат потенциал да се грижат за тежко заболели пациенти с COVID-19. Документ от 2015 година откри, че Кения, нация от 50 милиона души, която разгласи първия си случай преди няколко дни, разполага единствено с 130 кревати за интензивно лекуване и единствено към 200 профилирани сестри за интензивно лекуване.
Много други страни са изправени пред сходни ограничавания, споделя Ифедайо Адетифа, клиничен епидемиолог в изследователската стратегия на KEMRI-Wellcome Trust. „ Без универсална здравна помощ и без здравно обезпечаване, ние просто не можем да си позволим да имаме доста случаи на COVID-19, тъй като не можем да управляваме най-тежките ”, разяснява той.
Допълнителни усложнения
Високият % на други болести е един от усложняващите фактори.Миналата седмица Академията на науките в Южна Африка предизвести, че хората, живеещи с ХИВ, са осем пъти по-склонни да бъдат приети в болница за пневмония, породена от вируса на грипа, в сравнение с общата популация, и има три пъти по-голяма възможност за летален край.
Официалните данни до момента демонстрират, че Африка на юг от Сахара, където живеят над 1 милиарда души, е имала шанс. Интерактивната карта, следяща случаите на COVID-19 и ръководена от университета " Джон Хопкинс ", демонстрира огромни червени петна съвсем на всички места – като се изключи Африка на юг от Сахара.
Случаите обаче бързо стартират да порастват. В Южна Африка, която записва първия си случай преди 10 дни, в този момент има над 60. Според Рамафоса вирусът е почнал да се популяризира вътре в страната. През почивните дни Руанда, Екваториална Гвинея и Намибия също оповестиха за първи случаи на инфектирани, с което броят на засегнатите страни към оня миг доближи 23.
Някои учени считат, че COVID-19 циркулира тихо и другаде, написа ScienseMag в собствен разбор по тематиката. „ Притеснявам се, че имаме бомба със закъснител “, споделя Брус Басет, академик в Университета в Кейптаун, който следи данните за COVID-19 от януари.
И макар че до момента африканският допир с пандемията е получило нищожно международно внимание, специалистите се тормозят, че вирусът може да опустоши страни със слаби здравни системи и население, несъразмерно наранени от ХИВ, туберкулоза и други инфекциозни болести. Трудно ще е да се приложи " социална изолация “ в пренаселените и небогати градове на континента.
„ Ние в действителност нямаме концепция по какъв начин COVID-19 ще се държи в Африка “, споделя педиатърът и откривател на ХИВ Гленда Грей, президент на Южноафриканския съвет за медицински проучвания. Миналия месец генералният шеф на Световната здравна организация Тедрос Аданом Гебрейесус, който е от Етиопия, съобщи, че неговата „ най-голяма грижа “ е разпространяването на COVID-19 в страни със слаби здравни системи.
Субсахарска Африка откри първия си случай едвам на 27 февруари – италианец, пътувал до Нигерия. Повечето други случаи от този момент са импортирани от Европа, по-малко идват от Америка и Азия. Като цяло обаче данните за болни от ковид са нищожни.
И това не е заради липса на проби. Вече над 40 страни на континента имат опция да вършат проби за COVID-19, като за съпоставяне в ранните стадии на епидемията в Китай това можеха единствено две.
Фокусът на африканците е върху точките на влизане в страните и хората, неотдавна посещавали региони на огнища в чужбина. Скринингът на пасажери обаче се оказва в огромна степен неефикасен, защото не съумява да прихване хората в 14-дневния инкубационен интервал. Той също по този начин няма да открие и нововъзникващите случи измежду африканските общности.
" Един от методите да разберете дали заболяването се популяризира в общността е, като разгледате пациенти, които са с грипоподобни болести в клиники и лечебни заведения. Техният брой към момента не нараства в Дърбан, в Квазулу Натал, провинцията с най-голям % на заразяване с ХИВ в Южна Африка, споделя Салим Абдул Карим, шеф на Центъра за проучвания на СПИН в Южна Африка. Не се вижда и увеличение на по-възрастните пациенти с изострен респираторен дистрес. „ Въз основа на това се усещам убеден, че нямаме необятно разпространяване в общността, което да е неоткрито “, споделя Абдул Карим.
Но е само въпрос на време внесените случаи на COVID-19 – множеството от които ще бъдат относително заможни хора, които могат да си разрешат да пътуват – да се насочат към най-уязвимите общности в страната. Пациентите, пристигнали от Европа, са общували с южноафриканците преди да бъдат диагностицирани. Те имат контакт с по-бедното население посредством домакинските си помощници да вземем за пример, които по-късно се прибират в препълнени микробуси до домовете си в региони с ниски приходи – съвършени условия за разпространяване на COVID-19. „ Мисля, че епидемията е неизбежна “, споделя Абдул Карим.
Друг метод за следене на COVID-19 е чрез системи за наблюдаване, които се концентрират върху особените грипоподобни болести. Глобалната система за наблюдаване и реагиране на грип демонстрира нараснали равнища за някои африкански страни, споделя Джон Нкенасонг, шеф на Африканските центрове за надзор и предварителна защита на болесттите. Това обаче може и да се дължи на аргументи, разнообразни от COVID-19. Не е ясно и до каква степен са чувствителни тези способи към откриването на случаи. В Съединени американски щати да вземем за пример докладванията на такива случи са нарастнали неведнъж спрямо Африка.
Субсахарска Африка има едно главно преимущество във връзка с COVID-19 - междинната й възраст е най-ниската в света – под 20 години . А децата рядко се разболяват от този ковид, като множеството млади и възрастни прекарват инфекцията с леки признаци. Възрастните хора са рисковата група, а единствено 3% от популацията на Субсахарска Африка е над 65-годишно. За съпоставяне тази група в Китай е 12%.
Някои учени също считат, че високите температури в доста африкански страни могат да затруднят живота на вируса, който предизвиква COVID-19. Показателно е да вземем за пример, че сезонът на грипа в Южна Африка стартира едвам през април, когато стане по-студено. Но дали COVID-19 ще се окаже сезонно заболяване, това към момента е въпрос с незнаен отговор.
Влошаващи фактори
В Африка ще е мъчно използването на интервенциите, които помогнаха за превъзмогването на вируса до доста ниски равнища в Китай и помогнаха на Южна Корея да поддържа епидемията повече или по-малко под надзор.
Няколко страни на континента към този момент вкараха правила за попречване на разпространяването – Руанда да вземем за пример разгласи, че ще затвори местата за поклонение, учебните заведения и университетите още след първия си случай. Но общественото разграничаване може да е невероятно в многолюдните градове и не е ясно по какъв начин затварянето по домовете ще проработи в Африка , където доста генерации съжителства в едно домакинство.
Как да отбраните възрастните хора, по какъв начин можете да кажете на популацията на село да мие ръцете си, когато няма вода, или да употребява гел за хигиенизиране на ръцете си, когато нямат задоволително пари за храна?
Много африкански страни просто нямат потенциал да се грижат за тежко заболели пациенти с COVID-19. Документ от 2015 година откри, че Кения, нация от 50 милиона души, която разгласи първия си случай преди няколко дни, разполага единствено с 130 кревати за интензивно лекуване и единствено към 200 профилирани сестри за интензивно лекуване.
Много други страни са изправени пред сходни ограничавания, споделя Ифедайо Адетифа, клиничен епидемиолог в изследователската стратегия на KEMRI-Wellcome Trust. „ Без универсална здравна помощ и без здравно обезпечаване, ние просто не можем да си позволим да имаме доста случаи на COVID-19, тъй като не можем да управляваме най-тежките ”, разяснява той.
Допълнителни усложнения
Високият % на други болести е един от усложняващите фактори.Миналата седмица Академията на науките в Южна Африка предизвести, че хората, живеещи с ХИВ, са осем пъти по-склонни да бъдат приети в болница за пневмония, породена от вируса на грипа, в сравнение с общата популация, и има три пъти по-голяма възможност за летален край.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ