Части от Книгата на мъртвите открити в саркофази
В оазиса Ел-Фаюм на 100 километра от Кайро по време на разкопки са открити 57 гробници. Много от тях са се запазили в доста положително положение и съдържат изрисувани дървени саркофази.
Те са от епокахата на осемнадесетата династия, която управлявала Египет. Най-древната от тези гробници е от 2750 година преди новата епоха. В този оазис археолозите намерили предмети, които могат да хвърлят нова светлина върху вярванията на античните египтяни.
Една от най-старите гробници се оказала на процедура недокосвана от крадци и в нея, с изключение на мумията, са били открити също по този начин доста пгребални такъми. Мумиите във всички новооткрити гробници, са покрити с платно.
То е украсено с религиозни текстове от фамозната „ Книга на мъртвите ” и със подиуми с присъединяване на древноегипетски божества, чиято цел била да оказват помощ на покойниците да преминат през тестванията на отвъдното.
Едни от най-добре непокътнатите текстове на „ Книгата на мъртвите ” се отнасят тъкмо към времето на осемнадесетата династия, когато това произведение е встъпило в нов етап на развиване.
Тогава текстовете били пренесени от саркофазите върху папируси. Най-много папируси с текстове от тайнствената книга били открити в гробници в Тива. Това станало причина Книгата на мъртвите да се назовава и Книгата от Тива.
Папирусите били богато украсени с фини рисунки, които изобразявали погребални подиуми и съда в отвъдното. Специален интерес у откривателите провокирала 125 глава от книгата, в която се разказва съдът на Озирис, който съди покойника.
Към главата има и илюстрация – Озирис, цар и арбитър на света на мъртвите, седи на престол със знаците на царската власт – корона, скиптър и камшик. Над него са изобразени 42 бога.
Това евентуално са божествата на обособените египетски райони. В центъра на залата стои везна, на която господ Гор и господ Анубис мерят сърцето на починалия – това е бил знак на душата при античните египтяни.
В едната част на везната се намира сърцето, леко или обременено с грехове, е в другата – Истината във тип на статуатка на богинята Маат. Ако човек е водил правоверен живот, то сърцето му било с тежестта на статуетката.
Ако е бил неверен, сърцето било по-тежко. Оправданият мъртвец отивал в задгробния парадайс, а грешникът бивал изяден от чудовището Амат, което представлявало лъв с глава на крокодил.
Книгата на мъртвите е набожен алманах, в който нравствените постулати се преплитат с антични вълшебства. В този алманах има молебствия, песни, заклинания, свързани с култа към отвъдното.
Тази пъстра комбинация се изяснява с това, че евентуално Книгата на мъртвите се е редактирала и обогатявала в продължение на няколко века. Древните текстове обичайно са се запазили до късни времена, въпреки наличието им да оставало неразбираемо за новите генерации.
