В няколко разследвания с екипа на Glasnews ви показахме и

В няколко следствия с екипа на Glasnews ви показахме и разказахме историите на жертви на домашно принуждение. Голяма част от тях завършили с съдбовен край.

Според специалистите в съвсем всички случаи насилникът е умопобъркан. По какво да го познаем? За насилниците, жертвите и предварителна защита на казуса приказват психиатъра Цветеслава Гълбова, юрист Анели Чобанова и Ваня Министерска, чиито щерка и внучка бяха убити в условия на домашно принуждение преди близо 4 години.



“Това писмо го открих година мисля,че беше някъде след убийството на децата ми. То беше оставено на гроба на децата ми” – споделя Ваня Министерска.

‘’Пиша това, тъй като имах потребност една година откакто чух вашата история. Но тя с изключение на,че ме шокира, натъжи и потресе, ме и промени. Не желаех да съм идната жертва. Съвпадение или не, в деня на вашето ликвидиране бях в кв. „ Надежда “. В деня на вашето заравяне, бях с децата в Северния парк. Оставих играчка и цвете за вас там и не спирах да мисля, и да рева. Защо? Но аз знаех вътрешно отговора. Защото си мислиш, че във всяко семейство има рецесии и кавги. Защото започваш да търсиш виновността в теб. Да премълчаваш и да се променяш. В един миг си смачкана, несигурна и подвластна от индивида до теб, а той тъкмо това желае. Отделя те от фамилията, от приятелите ти, от околните ти. Тогава за какво не си тръгнеш? Звучи разумно и безпределно просто, само че не е по този начин. Ужасно мъчно е да повярваш отново в себе си и да събереш храброст и единствено, когато си го претърпял можеш да схванеш. Ти Дарина си била смела и мощна, тъй като си споделила: Стоп! Аз се пробвах, всичко беше на приливи и отливи и не знам дали съм се избавила към момента. Сложно е. Много е комплицирано. Как да вярваш на индивида, който един ден е прелестен, а на другия ден е злобен и чужд. Чупи, крещи, протяга ръка ти. А след това съжалява. Гони те по пантофи пред блока, а по-късно твърди, че е в меланхолия и ще се самоубие. И ти си отговорно за неговите положения. Заплашва те с нож и след това той бил зле душевен и прочувствено унищожен. А, моите усеща? А, тези на децата? Това е жив нарцисизъм. Да, тези хора съществуват и са тук до нас и измежду нас, те се усещат мощни и безнаказани, тъй като избиват комплексите си върху дами и деца. Мила Дари и Ники, бдете над живите, над другите майки и дечица! Много желая правдивост за вас! Много ми се желае, това да не ви се беше случвало. Вие сте мощни, чисти и постоянно дружно. Господ ще възнесе правдивост!’’ - другото мисля, че не е належащо да го чета. Тази жена е описала класическа картина като по учебник. На умопобъркан, принудител. Абсолютно нищо не липсваше в описанието.

-В множеството случаи на домашно принуждение, някои завършили с убийства, става въпрос за хора психопати. Така ли е?

Ц.Гълъбова: -Категорично става дума за такива хора, тъй като тук не приказваме за тежки закононарушения в положения на афект. Говорим за насилници, за агресори. За хора, за които това е метод на живот. Психопатите ги назоваваме личностови разстройства, не психопатии.

-Какво значи умопобъркан, по какъв начин да го разграничават хората?

Психопатите са хора, при които има доста огромен дисбаланс сред тяхното рационално равнище и прочувственото им равнище. Много постоянно те са рационално интелигентни, само че прочувствено неинтелигентни. Емоционално студени хора, за които постигането на личното им прочувствено преживяване е цел номер едно. Те въобще не са склонни да се преценяват с публичните правила на държание, само че не тъй като не ги знаят. Те чудесно ги знаят, просто не желаят. За тях е най-важно да реализират личните си цели, на каквато и да е цена. Да преминат за жалост в някои случаи през трупове. Обикновено имат доста невисок предел на дразнимост. Не могат да понасят натоварвания и това съчетано с неналичието на какъвто и да е интерес към близките, с изключение на като средство на удоволствени преживявания, за жалост води до трагични резултати.

-По какво да ги познаем?

Ц.Гълъбова: -Ами единствено по държанието. На никого от тях на челото не написа, аз съм умопобъркан. Когато в хода на една връзка установим, че индивида до нас има податливост към такова държание. Към принуждение, към гледище непременно да се случи неговото. И тогава, когато това не се случи, той да реагира с някакъв тип експанзия.

-Можем ли да дадем образец?

Ц.Гълъбова: -Агресия е боричкане на вратата, трошене на мебели, псуването, ругаенето, обиждането на индивида. Не е нужно безусловно да го смели от пердах, с цел да знаем че става дума за принудител. Има една доста фина и отвратителна форма за принуждение, това е психическото принуждение. Много постоянно психопатите упражняват точно такова и то редовно го упражняват. Така че, когато един човек откри, че сътрудникът му е подобен, единственото избавление е бягство. Тези хора не подлежат на превъзпитание. Това е моето изрично мнение като психиатър с 30-годишен опит.

- Викторио умопобъркан ли е?

В. Министерска: -Доказан. И ние, както споделя доктор Гълъбова, не знаехме до последно, че фактически той е умопобъркан. Нямаше по какъв начин да го разпознаем. Човек, когато не е квалифициран, не знае за това нещо, няма по какъв начин да го предотврати.

- Сега като връщате лентата имало ли е такива сигнали?

В. Министерска:- Да, в този момент като връщам лентата е имало такива сигнали, само че когато човек не е квалифициран няма по какъв начин да ги разчете. Моите срещи с жертви на домашно принуждение са тъй като ме търсят за помощ. Първото нещо, което ги запитвам: “Вашите родственици, вашите близки, вашите другари, знаят ли какво се случва?” И отговора допълнително от 90 % е - Не. Когато попитам за какво? “Ами тъй като ме е позор. Защото ме е боязън. Защото не желая да ги тормозя. ”И по-късно към този момент съвета е да си търсят институциите, тъй като считам тук е доста значимо да се подават сигнали и тъжби. Защото няма по какъв начин тези хора да чакат помощ, в случай че никой не знае, че те имат потребност от помощ.

-Да, обаче къде е ролята на институциите? Нашите наблюдения през годините са, че това е тромава процедура. Защо толкоз мъчно се обезпечава неизбежна отбрана?

В.Министерска: - Действително е по този начин. Действително има проблем със в този момент настоящия закон за отбрана от домашно принуждение. Смятам, че не е изцяло съответен. И сякаш главният проблем е, че не се работи по предварителната защита и по отбраната, а постфактум се оказва някакво подпомагане.

- Как насилникът въздейства на жертвата?

Ц.Гълъбова: -Проблемът е доста сериозен, тъй като у жертвите на принуждение, се основава възприятие на виновност, че те с някакво лично държание са провокирали експанзията и насилието. За насилника е от изключителна значимост да сътвори взаимозависимост, дали прочувствена, дали финансова, дали някаква друга или всичко взето дружно. И по тази причина жертвите на принуждение в действителност се срамят, уверени са, че те по някакъв метод са провокирали това държание и съчетано със зависимостта води до това, те да не споделят със своите близки. Да не търсят институциите.

-Как може да се реши този проблем?

Ц. Гълъбова: -Всъщност битката с този проблем би трябвало да бъде многопосочна. От едната страна са институциите, в това число и правораздавателните органи, от другата страна сме всички ние, които би трябвало да бъдем дейни. Когато чуем, че в съседите нещо се случва, би трябвало да подаваме и ние сигнали. Нека по-късно ни се сърдят, че сме се обадили на 112. Но би трябвало, ние споделяме: „ Ами нещо се тропаше. Нещо се случваше, но това са техни вътрешни неща. “ Не, няма вътрешни неща. Когато е заплашен човешкият живот, няма вътрешни неща. Когато установим, че наши близки са жертва на принуждение, би трябвало да ги подкрепим. Трябва да разпитаме, какво се случва, по какъв начин се случва. Не можем да кажем: “Аз няма да влизам в персоналното му пространство.” Не, ще влезем, тъй като жертвата на принуждение е застрашена да изгуби живота си.

- Какъв е рискът за децата пораснали и възпитани в семейство с принуждение?

Ц. Гълъбова: -Трябва да бъдем доста деликатни, когато възпитаваме децата си, по какъв начин ги възпитаваме. И би трябвало да отбележим, че оставяйки една жена, жертва на принуждение с насилника, рискът за децата е голям. Или ще станат съвършени насилници или ще станат жертви на принуждение. Изключенията от това предписание са доста, доста дребни. Тоест претекстът, който доста дами употребяват: “Аз желая детето ми да пораства с баща”, не е верен, тъй като татко не значи просто мъж, татко значи доста други неща.

- При случая с Ваня Министерска щерка й се обръща първо към юрист, след това към фамилията?

А. Чобанова: -Да. Думите й бяха, тъкмо това, което доктор Гълъбова сподели, че в действителност тя не желае да лиши щерка си на 1 година от татко й, който на процедура е бил насилникът и който малко по-късно сподели, че той изобщо не е имал бащинските качества. Аз несъмнено смятам, че Никол е станала жертва, тъкмо тъй като е от женски пол.Ако беше момче може би нямаше да бъде убито от татко си.

- Какви промени е нужно да се създадат в закона, с цел да бъдат по-защитени жертвите?

А. Чобанова:- Настоящият закон за отбрана от домашно принуждение, планува само правосъдна отбрана, а е нужно с оглед експедитивност на реакцията, да има административна такава, с цел да може да се обезпечи сега при принуждение незабавно реакция от страна на мулти дисциплинарен екип да вземем за пример. От служител на реда, от психолог, от прокурор. За да може там да се сформира на място някакъв протокол и съответни ограничения да се приключи насилието, което сега протича. А, този протокол да служи в едно последващо правосъдно произвеждане като доказателство.

-Как ще се реши, обаче казусът с родителските права?

А.Чобанова:-Обикновено делата за домашно принуждение, протичат паралелно с едни каузи за наставнически права. И там се злоупотребява грандиозно. Много постоянно, тези,които са молители в делата за домашно принуждение, не са толкоз застрашени в делата за домашно принуждение, само че те употребяват тази малка врата в закона.Много постоянно в действителност има корист и за жалост в този случай пострадали са мъжете.

-Има ли фрапантен растеж на случаите на домашно принуждение в последните години?

В.Министерска: -В изискванията на пандемия, не знам дали в България е правена статистика, само че във Франция и Германия са го сметнали, че има внезапен скок на домашно принуждение, което е обвързвано с напрежението и безработицата. И в България, в случай че има, а аз мисля че има, уверена съм е обвързвана със забележителната приложимост на психоактивни субстанции - алкохол и опиати. Но това е една друга, доста огромна тематика.

- В някои случаи употребяват детето, като Орлин, който умъртви брачната половинка си и я захвърли в куфар. Той също е споделил, че поради детето, от боязън да не му го вземат. А, в това време остава дете без татко и майка?

Ц. Гълъбова: -Много постоянно, насилниците придвижват своето отношение и върху личните си деца. Те постоянно имат някакви защитни тези. Измислят си: “Мен ме е страх”, “Много я обичах, по тази причина я желаех единствено за себе си”. Това са в действителност едни надълбоко комплексирани хора, което не ги извинява, те носят наказателна отговорност в цялостен размер. Психопатията не е съображение за признание на безотговорност. Те избират да вървят по линията на облекчаване на личните си потребности. Те са в действителност по душа едни егоцентрици. Те считат, че те са постоянно прави и казуса не е в тях. Проблемът е в останалите хора.

/последното видео за орлин и първото/

-Разликата сред битова случай и домашно принуждение?

Ц. Гълъбова:- В България продължава да не се събира статистика и като цяло институциите не престават да не вършат разлика сред домашно принуждение и битов случай. И доста постоянно, когато се оповестява за такива случаи, се оповестяват като за битов случай. Това някак си насажда мнението измежду хората, че видите ли това, което се случва в фамилията, то би трябвало да си остане там и институциите нямат място в фамилията, което от своя страна докара до някаква безотговорност в тези причинители. И виждаме го какъв е резултатът. Има ескалация на случаите на домашно принуждение. Това никой не може да го отхвърли. И това си споделят и жертвите на принуждение: “Кой ще ми помогне на мен?”, “То в тази страна нищо не работи.” И за жалост, особено в тази сфера, тази констатация е вярна.

- Децата ли са причина, жертвите на принуждение да търпят?

Ц. Гълъбова:- Тук това е един постолат на възпитанието, че детето би трябвало да бъде с двамата си родители и дамата е подготвена да изтърпи безусловно всичко. И оскърбление и насилиe, единствено и единствено детето да пораства в тази ужким здрава среда.Даже и да няма кавги и побоища, децата са извънредно биолгоични същества и те усещат на инстинктивно равнище,че нещо не е наред. И в действителност дамата вреди по този метод на детето си.Трябва да се осъзнае, че става въпрос за голям проблем. Ние би трябвало да осъзнаем, че имаме проблем и като с казване не става, би трябвало да го изкрещим. Ние след всеки случай установяваме: “О, смут нелепа история.”, сякаш да убиеш някого е лепо и нищо не се случва.

- Често след случай с съдбовен край, жертва на душевен тормоз остават родните и околните?

Ц. Гълъбова:- Съвсем неотдавна излезе в медиите информация, че един изрод, който умъртви децата си и подпали жена си, преди 10 години беше случая, продължава от пандиза да тормози околните на жертвите. И за това не се мисли. Тези хора живеят години наред в боязън, те също са жертви на принуждение. Извън това, че са минали и минават през най-голямата покруса в живота си, загубата на децата си. Те не престават да бъдат жертви на същия този принудител. И на процедура няма механизъм, по който тези хора да бъдат предпазени. Те имат право на тази отбрана, а ние като общество сме длъжни да им я дадем, като една никаква отплата по тази причина,което са претърпели. Поне да ги спасим от този тип принуждение.