Испания и Каталуния : Нещастен брак, в който сте заедно само заради ипотеката
В неделя (1 октомври) Каталуния ще се опита да организира референдум за самостоятелност, който централната власт в Мадрид по всякакъв начин се пробва да осуети.
Испанското държавно управление употребява конституцията като мотив против референдума. Конституцията, утвърдена през 1978 година, отбелязва началото на демократичния интервал на модерна Испания след гибелта на Франко и подсигурява на историческите ѝ райони - Баската страна, Каталуния и Галисия, правото на автономност, признавайки характерните им история, език и просвета. Конституцията обаче е безапелационна във връзка с цялостта - единството на Испания е ненарушимо и армията е поръчител за това.
Каталуния, с население от 7,5 млн. души, е част от Испания от епохи, само че доста каталунци гледат на себе си като на обособена нация със собствен език, просвета и история. Регионът към този момент има открито равнище на самоуправление, защото е част от 17-те испански района, на които е дадена автономност в сфери като обучение, опазване на здравето, богатство и лични сили на реда.
През последното десетилетие обаче концепцията за обособяване се придвижи от строго политическата сцена към публичните настроения. Отчасти, поривът за самостоятелност се дължи на икономическата рецесия. Мнозина каталунци са ядосани на централното държавно управление, тъй като считат, че то повече взима от Каталуния под формата на налози и такси, в сравнение с връща като вложения . По статистика, районът генерира 1/5 от брутният вътрешен артикул на страната.
Мадрид поставя всички старания да осуети референдума - властта затваря изборни секции, иззема бюлетини, повдига обвинявания на водачите на придвижването за самостоятелност и разгласи, че слага локалната полиция под собствен надзор. Мнозина анализатори обаче считат, че тези ограничения няма да са задоволителни, с цел да спрат каталунците в неделя.
Мадрид има един краен ход - испанското държавно управление може да суспендира каталунската автономност и саомуправление, поемайки контрола над района. При това състояние испанската полиция ще бъде ситуирана в Каталуния, с цел да обезпечи реда и сигурността. Това обаче е сложна стъпка, тъй като испанският министър председател Мариано Рахой би трябвало деликатно да балансира сред две неща - от една страна демонстрирането на неотстъпчивост, че никое нарушаване на закона няма да бъде толерирано, а от друга - риска от конституционна рецесия и разпалване на настроенията и съпротивата в интерес на независимостта.
А сполучливият завършек на референдума надалеч не е сигурен. Според всички изследвания, въпреки по-голямата част от каталунците да утвърждават провеждането на плебисцита, въобще не е несъмнено, че болшинството поддържа отделянето от Испания.
Властите в Мадрид имат и един, релативно междинен път - толериране под някаква форма на един на практика избор, сходно на референдума от 2014 година, само че игнориране на резултатите, тъй като допитването би било оповестено за нелегално.
С по-голям Брутният вътрешен продукт от Португалия и процъфтяваща промишленост, туризъм и малък бизнес, икономическата мощност на Каталуния е безспорна. Анализаторите обаче са безапелационни, че районът ще бъде изправен пред големи компликации, в случай че избере независимостта . Търговското партньорство на Каталуния с Испания ще бъде разтърсено, районът евентуално ще остане отвън Европейски Съюз и ще би трябвало да извърви дългия път на повторната кандидатура за участие, а настрана ще би трябвало да сътвори и приложи дейно лични политики във връзка с общественото обезпечаване, пенсиите и обществените заплащания .
Някои оферират като излаз от обстановката съглашение по модела на Квебек и Шотландия за авансово открит и координиран референдум за самоопределение, съпроводен обаче от избрани гаранции. Но това би изисквало фундаментална промяна на конституцията от 1978 година, за което няма политически консенсус. Хипотетично, сходна конституционна смяна включва уголемение на каталунската автономност и признание на каталунската нация. За това обаче са нужни избори, квалифицирано болшинство и народен референдум, следван евентуално и от локален подобен.
Големите сметки обаче вълнуват каталунците по друг метод. Някои са твърдо уверени в изгодата от една бъдеща самостоятелност, само че други считат, че рискът е прекомерно огромен и цената, която районът би трябвало да заплати, е прекомерно висока. Именно елементарните хора са тези, които в неделя ще дефинират бъдещето на Каталуния и по тази причина техният глас е значим.
" Ще гласоподавам с " ДА ", тъй като в самостоятелна Каталуния ще би трябвало да поемаме отговорност за нещата, които вършим, в това число грешките си, без непрекъснато да виним Испания. Ние сме зряло общество. От доста време Испания и Каталуния не са имали общ план. Това е като брак, в който стоите дружно единствено поради ипотеката. Испания не влага в Каталуния и доста от парите ни отиват за високоскоростни влакове, които пътуват от на никое място за на никое място или за корупция. Надявам се че всички, каквото и мнение да имат, да можем да гласуваме и да забележим какво ще се случи ".
Роса Маркус, 53 години, учителка
" Въпреки че това е първият път, в който ще мога да гласоподавам, имам доста подозрения дали да го направя. Мнозинството каталунци желаят референдум, само че този е противозаконен. Също по този начин, макар че политическите сили, подкрепящи независимостта, имат болшинство в Народното събрание, те съставляват единствено 47,8% от гласовете и затова - работят от името на по-малко от половината от популацията. Не виждам по какъв начин този референдум ще ни даде основа за оповестяване на самостоятелност и ме съмнява да получи интернационално самопризнание. И каталунското, и испанското държавно управление употребяват въпроса, с цел да отвличат вниманието от проблемите с корупцията и намаляването на парите за здраве и обучение. Надявам се един ден да можем да гласуваме на естествен референдум ".
Марта Каседо Фелиу, 19 години, студентка
" Ще гласоподавам, тъй като считам, че Испания има потребност да се разсъни. Ако не престават да се държат с нас по същия метод - нападайки хора, езика и културата ни, Испания и Каталуния в никакъв случай няма да са единни. Ще гласоподавам с " ДА ", макар че с " Подемос " е допустимо да имаме вяра в една по-малко консервативна Испания. Но първо остарялото статукво би трябвало да си отиде, с цел да могат младежите да повярват, че системата може да се промени. В взаимозависимост от резултата, считам, че този референдум може да е основа за оповестяване на самостоятелност. Ако " НЕ " завоюва, ще млъкнем, само че в случай че завоюва " ДА ", ще продължим ".
Мартин Пант Рохас, 19 години, студент
" Няма да гласоподавам. Според мен сега най-важното е законът да спечелва. Каталунското държавно управление прокара два закона, които заменят испанската конституция и устава, даващ автономност на Каталуния. Смятам, че тази обстановка - с два противоречащи си закона, е доста рискова и страната би трябвало да откри надзор. В противоположен случай каталунската власт ще си избира закони, които ѝ харесват. Правителството обаче се оправя с тази рецесия доста зле, отказвайки разговор и демонстрирйки пренебрежение към каталунците. Въпреки това, аз поддържам централната власт в опитите ѝ да наложи закона. След това се надявам да намерим политици, които да стават за тази работа ".
Мерсе Виларубиас, 53 години, счетоводител
" Ще гласоподавам с " ДА ", макар че в референдума липсват избрани гаранции, тъй като считам, че това е демократично право и че Каталуния има потребност да се промени към по-добро. За да се случи това, би трябвало да станем самостоятелни. Испания и интернационалната общественост би трябвало да чуят каталунците и да одобряват решенията им. Не мисля, че на интернационално равнище ще имат различен избор, с изключение на да одобряват резултата. Нещата тук ще се трансформират след 1 октомври. Ще стартираме развой на обособяване и на определяне на нова страна ".
Серхио Монфорт Кларамунт, 23 години, горски контрольор
Испанското държавно управление употребява конституцията като мотив против референдума. Конституцията, утвърдена през 1978 година, отбелязва началото на демократичния интервал на модерна Испания след гибелта на Франко и подсигурява на историческите ѝ райони - Баската страна, Каталуния и Галисия, правото на автономност, признавайки характерните им история, език и просвета. Конституцията обаче е безапелационна във връзка с цялостта - единството на Испания е ненарушимо и армията е поръчител за това.
Каталуния, с население от 7,5 млн. души, е част от Испания от епохи, само че доста каталунци гледат на себе си като на обособена нация със собствен език, просвета и история. Регионът към този момент има открито равнище на самоуправление, защото е част от 17-те испански района, на които е дадена автономност в сфери като обучение, опазване на здравето, богатство и лични сили на реда.
През последното десетилетие обаче концепцията за обособяване се придвижи от строго политическата сцена към публичните настроения. Отчасти, поривът за самостоятелност се дължи на икономическата рецесия. Мнозина каталунци са ядосани на централното държавно управление, тъй като считат, че то повече взима от Каталуния под формата на налози и такси, в сравнение с връща като вложения . По статистика, районът генерира 1/5 от брутният вътрешен артикул на страната.
Мадрид поставя всички старания да осуети референдума - властта затваря изборни секции, иззема бюлетини, повдига обвинявания на водачите на придвижването за самостоятелност и разгласи, че слага локалната полиция под собствен надзор. Мнозина анализатори обаче считат, че тези ограничения няма да са задоволителни, с цел да спрат каталунците в неделя.
Мадрид има един краен ход - испанското държавно управление може да суспендира каталунската автономност и саомуправление, поемайки контрола над района. При това състояние испанската полиция ще бъде ситуирана в Каталуния, с цел да обезпечи реда и сигурността. Това обаче е сложна стъпка, тъй като испанският министър председател Мариано Рахой би трябвало деликатно да балансира сред две неща - от една страна демонстрирането на неотстъпчивост, че никое нарушаване на закона няма да бъде толерирано, а от друга - риска от конституционна рецесия и разпалване на настроенията и съпротивата в интерес на независимостта.
А сполучливият завършек на референдума надалеч не е сигурен. Според всички изследвания, въпреки по-голямата част от каталунците да утвърждават провеждането на плебисцита, въобще не е несъмнено, че болшинството поддържа отделянето от Испания.
Властите в Мадрид имат и един, релативно междинен път - толериране под някаква форма на един на практика избор, сходно на референдума от 2014 година, само че игнориране на резултатите, тъй като допитването би било оповестено за нелегално.
С по-голям Брутният вътрешен продукт от Португалия и процъфтяваща промишленост, туризъм и малък бизнес, икономическата мощност на Каталуния е безспорна. Анализаторите обаче са безапелационни, че районът ще бъде изправен пред големи компликации, в случай че избере независимостта . Търговското партньорство на Каталуния с Испания ще бъде разтърсено, районът евентуално ще остане отвън Европейски Съюз и ще би трябвало да извърви дългия път на повторната кандидатура за участие, а настрана ще би трябвало да сътвори и приложи дейно лични политики във връзка с общественото обезпечаване, пенсиите и обществените заплащания .
Някои оферират като излаз от обстановката съглашение по модела на Квебек и Шотландия за авансово открит и координиран референдум за самоопределение, съпроводен обаче от избрани гаранции. Но това би изисквало фундаментална промяна на конституцията от 1978 година, за което няма политически консенсус. Хипотетично, сходна конституционна смяна включва уголемение на каталунската автономност и признание на каталунската нация. За това обаче са нужни избори, квалифицирано болшинство и народен референдум, следван евентуално и от локален подобен.
Големите сметки обаче вълнуват каталунците по друг метод. Някои са твърдо уверени в изгодата от една бъдеща самостоятелност, само че други считат, че рискът е прекомерно огромен и цената, която районът би трябвало да заплати, е прекомерно висока. Именно елементарните хора са тези, които в неделя ще дефинират бъдещето на Каталуния и по тази причина техният глас е значим.
" Ще гласоподавам с " ДА ", тъй като в самостоятелна Каталуния ще би трябвало да поемаме отговорност за нещата, които вършим, в това число грешките си, без непрекъснато да виним Испания. Ние сме зряло общество. От доста време Испания и Каталуния не са имали общ план. Това е като брак, в който стоите дружно единствено поради ипотеката. Испания не влага в Каталуния и доста от парите ни отиват за високоскоростни влакове, които пътуват от на никое място за на никое място или за корупция. Надявам се че всички, каквото и мнение да имат, да можем да гласуваме и да забележим какво ще се случи ".
Роса Маркус, 53 години, учителка
" Въпреки че това е първият път, в който ще мога да гласоподавам, имам доста подозрения дали да го направя. Мнозинството каталунци желаят референдум, само че този е противозаконен. Също по този начин, макар че политическите сили, подкрепящи независимостта, имат болшинство в Народното събрание, те съставляват единствено 47,8% от гласовете и затова - работят от името на по-малко от половината от популацията. Не виждам по какъв начин този референдум ще ни даде основа за оповестяване на самостоятелност и ме съмнява да получи интернационално самопризнание. И каталунското, и испанското държавно управление употребяват въпроса, с цел да отвличат вниманието от проблемите с корупцията и намаляването на парите за здраве и обучение. Надявам се един ден да можем да гласуваме на естествен референдум ".
Марта Каседо Фелиу, 19 години, студентка
" Ще гласоподавам, тъй като считам, че Испания има потребност да се разсъни. Ако не престават да се държат с нас по същия метод - нападайки хора, езика и културата ни, Испания и Каталуния в никакъв случай няма да са единни. Ще гласоподавам с " ДА ", макар че с " Подемос " е допустимо да имаме вяра в една по-малко консервативна Испания. Но първо остарялото статукво би трябвало да си отиде, с цел да могат младежите да повярват, че системата може да се промени. В взаимозависимост от резултата, считам, че този референдум може да е основа за оповестяване на самостоятелност. Ако " НЕ " завоюва, ще млъкнем, само че в случай че завоюва " ДА ", ще продължим ".
Мартин Пант Рохас, 19 години, студент
" Няма да гласоподавам. Според мен сега най-важното е законът да спечелва. Каталунското държавно управление прокара два закона, които заменят испанската конституция и устава, даващ автономност на Каталуния. Смятам, че тази обстановка - с два противоречащи си закона, е доста рискова и страната би трябвало да откри надзор. В противоположен случай каталунската власт ще си избира закони, които ѝ харесват. Правителството обаче се оправя с тази рецесия доста зле, отказвайки разговор и демонстрирйки пренебрежение към каталунците. Въпреки това, аз поддържам централната власт в опитите ѝ да наложи закона. След това се надявам да намерим политици, които да стават за тази работа ".
Мерсе Виларубиас, 53 години, счетоводител
" Ще гласоподавам с " ДА ", макар че в референдума липсват избрани гаранции, тъй като считам, че това е демократично право и че Каталуния има потребност да се промени към по-добро. За да се случи това, би трябвало да станем самостоятелни. Испания и интернационалната общественост би трябвало да чуят каталунците и да одобряват решенията им. Не мисля, че на интернационално равнище ще имат различен избор, с изключение на да одобряват резултата. Нещата тук ще се трансформират след 1 октомври. Ще стартираме развой на обособяване и на определяне на нова страна ".
Серхио Монфорт Кларамунт, 23 години, горски контрольор
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ