Прозрачност на правосъдието, но по български
В Страстната седмица станахме очевидци на изострен обществен спор сред ръководителя на Комисията за попречване на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев и Съюза на съдиите в България (ССБ) – организацията представляваща цели 10% от съдиите в България, написа в собствен коментар за " Правен свят " Даниел Петров.
Спорът бе предизвикан от изявление на Георгиев за " Правен свят ", в което ръководителят на новата Антикорупционна комисия си е разрешил да зададе няколко въпроса по отношение на отправеното от съдията от Софийския градски съд Катерина Енчева преюдициално питане до Съда на Европейския съюз, което на процедура блокира делото за лишаване в интерес на страната на 2,2 милиарда лв. от имуществото на укриващия се в Сърбия ексбанкер Цветан Василев.
Пиперлив колорит в тази ситуация е фактът, че обществото бе осведомено за метода, по който Софийски градски съд стопира делото за гражданска конфискация против Василев, с помощта на медии, благосъстоятелност на различен клиент на Темида и с натрапен запор на имущество за 200 млн. лева по иск на представляваната от Пламен Георгиев институция.
Напълно допустимите и с нищо ненарушаващи правните правила и положителните нрави мнения на Пламен Георгиев, обаче, бяха посрещнати с артилерийски залп от ССБ. Съсловната организация пусна следващата си разгласа, от която се разбра, почти следното:
1. Всеки който си разреши да разяснява решението на арбитър Енчева, блокиращо каузи за лишаване на милиарди в интерес на страната, оказвал " медиен напън ".
А каква друга е ролята на медиите съгласно ССБ? В Етичния кодекс ясно е записано, че главната функционалност на четвъртата власт е да служи на публичния интерес. А публичният интерес е страната да отнеме в интерес на хазната имуществото, добито по противозаконен метод.
Нека погледнем и уеб страницата на фондация " Америка за България " – организацията, която обилно финансира планове на ССБ. Там написа: " Подкрепяме стратегии, които целят повишение на публичното доверие в правосъдната система и способстват за бистрота в ръководството й. " Значи фондацията заплаща планове за бистрота в правосъдната система, по които бенефициент е съсловната организация, явно не желаеща бистрота в правосъдната система.
2. Срещу Софийски градски съд се е провеждала анонимна медийна офанзива.
В случая става дума за една-единствена публикация по проблема, оповестена в може би най-популярния ни всекидневник, който е на пазара към този момент над 60 години. Ако този вестник е неизвестен, аз не знам, почтено казано, кой съгласно ССБ е обществен. (Може би малотиражното седмично списание, в което Пламен Георгиев бе постоянен обект на охулващи и очернящи публикации през последната година. Причина за което бе фактът, че той внесе иск за лишаване на нелегално добито имущество против притежателя на въпросната медия.)
3. Пламен Георгиев взел участие в медийни офанзиви против съда.
Георгиев очевидно няма право да разяснява дело, по което той самият е страна. Това към този момент е неуместно изказване. Напротив – в случай че не беше уведомил обществото, то справедливо щяха да се появят упреци към него – за какво е проспал скица, по която предприемачи с ползи за милиарди съумяват да се измъкнат от водените против тях каузи, с помощта на евентуално положителните си контакти с избрани среди в правосъдната система.
И друго – Георгиев не може да разяснява, тъй като е неприятен, съгласно " верните медии ", от моралните им притежатели (по " случайност " подсъдими и обвинени лица) и от обвързваните с тях маршируващи " жители ".
Семейство Панови, обаче, могат да разясняват всичко. Съпругата на ръководителя на Върховен касационен съд е в правото си да нападне обществено досегашния заместител на Панов (и към момента арбитър от гражданското поделение на ВКС), Лозан Панов има право също обществено да застане зад думите й. Но те са положителните. Те имат право да нападат през медиите (на подсъдими) висши съдии, само че Пламен Георгиев не може да алармира, че " има нещо гнило в Софийски градски съд ", че държавният и публичен интерес е оскърбен. Двоен критерий и двоен стандарт (граничещ с открит фашизъм), много несъответстващ с положителните практики и традиции в правосъдните системи на западните ни сътрудници.
Но праведният съдийски съюз не осъди вулгарното и цинично писмо на госпожа Панова, на идващия ден подкрепено от нейния брачен партньор, директно преди съвещанието на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, което същият ръководи.
4. ССБ желае имунитет (медиен чадър) от Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, управлявана по право от шефа на Върховен касационен съд Лозан Панов.
Или с други думи - поради сериозни публикации съсловната организация на цели 10% от съдиите у нас, изисква от Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, ръководена от ръководителя на Върховен касационен съд (за който може да сме сигурни, че също е неудовлетворен от голям брой публикации, разкриващи действителността в Темида) да жигосах питащите публицисти и неуместните медии. А къде остана свободата на словото, главен стожер и основен пиедестал на демокрацията? Да не би, финансираното от " Америка за България ", Неправителствени организации към този момент да е почнало да се изживява и като Гьобелс на нашето съвремие? Кой дава право на група съдии да преценят кой проблем от ежедневните решения на правосъдната власт е добре да се повдига в обществото и кой да се замита?
Пламен Георгиев не можело да разяснява решенията на съда. Но Панов и другите съдии могат да стачкуват против решенията на други управляващи и против уредбата на Конституцията, единствено тъй като не им харесвало съотношението в квотите на Висш съдебен съвет.
5. Полският модел бил неприятен.
А Румънският с какво е по-добър? Да въведем и Български модел - бистрота на правораздаването.
6. ССБ желае депутатите да окажат стабилен напън върху дейностите на Георгиев по каузи, които той води от името на страната.
От една страна този меко казано чудноват апел е забележим и фрапантен образец за напън от страна на една власт по отношение на друга. Но от друга позиция пък поразително припомня на саморазобличително самопризнание на един издател с дефинитивно запорирани 200 милиона, който обществено разгласи, че е желал от премиера Борисов да се намеси в работата на Антикорупционната комисия.
Кого ли не помолиха за помощ недоволните от Пламен Георгиев – министър председател, парламент, да се готви и президентската институция.
7. България щяла да бъде наказана, тъй като нейните чиновници са си свършили работата. Европейската комисия трябвало да вземе ограничения.
Нито се схваща за какво ще бъдем наказани, нито какво тъкмо желае ССБ от Европейската комисия Може би Брюксел би трябвало да излезе със специфична инструкция – " На територията на Балканския полуостров само лист от магистрати, предприемачи, публицисти и " жители " могат да се изричат по въпроси, свързани със правосъдната система. По принцип това са доста почтени и морални хора, които обаче са свободни да вършат каквито си решат процедурни хватки, номера и схеми, в случай че решат, че е нарушен персоналният им интерес. " Далавера е всичко това, в което те не вземат участие. Имената на печелившите са:... "
И на край дано още веднъж повторим някои от въпросите на ръководителя на КПКОНПИ, на които към момента липсват отговори. Нито от ССБ, нито от Софийски градски съд, нито от Панов, нито от 2,96% загрижени за правосъдната промяна жители (загрижени най-много за делата на техния запориран ментор). А точно:
Защо от над 20 претенции на страни по каузи за преюдициални запитвания до съда в Люксембург това е второто, почетено и изпратено от Софийски градски съд?
Защо преюдициалното питане се насочва две години след внасянето на желае от страна на Комисията и отговорите на ответната страна по този иск?
Защо въпросите по запитването повтарят в огромна част претекстовете на ответника (Цветан Василев-бел.ред.) по това дело?
Защо Софийски градски съд не познава института на гражданската конфискация, въведен преди няколко години в нашето законодателство?
Защо след повече от 2 години делото " Василев " е на стадий подготовка в закрито съвещание?
Защо като страна по делото Комисията научи за решението на съда от медиите, а не от самия съд, както би следвало?
Защо български съдии са решили внезапно да се посветят на законодателство и нормотворчество? Водени от какви претекстове?
Въпросите бяха повдигнати от Пламен Георгиев, само че отговори нямаше, тъй като Страстната седмица се оказа отпускарска, та добре, че от ССБ бдят.
* Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му проучвания са свързани с българския политически развой и публичните трансформации в интервала след 1989-1991 година и проблематичните полета в връзките по оста " власт-институции-граждани ". Професионалните му ползи са в региона на организацията и ръководството на предизборни акции, продуциране на телевизионна журналистика, правене на стратегически разбори и концепции в областта на обществените политики.
Спорът бе предизвикан от изявление на Георгиев за " Правен свят ", в което ръководителят на новата Антикорупционна комисия си е разрешил да зададе няколко въпроса по отношение на отправеното от съдията от Софийския градски съд Катерина Енчева преюдициално питане до Съда на Европейския съюз, което на процедура блокира делото за лишаване в интерес на страната на 2,2 милиарда лв. от имуществото на укриващия се в Сърбия ексбанкер Цветан Василев.
Пиперлив колорит в тази ситуация е фактът, че обществото бе осведомено за метода, по който Софийски градски съд стопира делото за гражданска конфискация против Василев, с помощта на медии, благосъстоятелност на различен клиент на Темида и с натрапен запор на имущество за 200 млн. лева по иск на представляваната от Пламен Георгиев институция.
Напълно допустимите и с нищо ненарушаващи правните правила и положителните нрави мнения на Пламен Георгиев, обаче, бяха посрещнати с артилерийски залп от ССБ. Съсловната организация пусна следващата си разгласа, от която се разбра, почти следното:
1. Всеки който си разреши да разяснява решението на арбитър Енчева, блокиращо каузи за лишаване на милиарди в интерес на страната, оказвал " медиен напън ".
А каква друга е ролята на медиите съгласно ССБ? В Етичния кодекс ясно е записано, че главната функционалност на четвъртата власт е да служи на публичния интерес. А публичният интерес е страната да отнеме в интерес на хазната имуществото, добито по противозаконен метод.
Нека погледнем и уеб страницата на фондация " Америка за България " – организацията, която обилно финансира планове на ССБ. Там написа: " Подкрепяме стратегии, които целят повишение на публичното доверие в правосъдната система и способстват за бистрота в ръководството й. " Значи фондацията заплаща планове за бистрота в правосъдната система, по които бенефициент е съсловната организация, явно не желаеща бистрота в правосъдната система.
2. Срещу Софийски градски съд се е провеждала анонимна медийна офанзива.
В случая става дума за една-единствена публикация по проблема, оповестена в може би най-популярния ни всекидневник, който е на пазара към този момент над 60 години. Ако този вестник е неизвестен, аз не знам, почтено казано, кой съгласно ССБ е обществен. (Може би малотиражното седмично списание, в което Пламен Георгиев бе постоянен обект на охулващи и очернящи публикации през последната година. Причина за което бе фактът, че той внесе иск за лишаване на нелегално добито имущество против притежателя на въпросната медия.)
3. Пламен Георгиев взел участие в медийни офанзиви против съда.
Георгиев очевидно няма право да разяснява дело, по което той самият е страна. Това към този момент е неуместно изказване. Напротив – в случай че не беше уведомил обществото, то справедливо щяха да се появят упреци към него – за какво е проспал скица, по която предприемачи с ползи за милиарди съумяват да се измъкнат от водените против тях каузи, с помощта на евентуално положителните си контакти с избрани среди в правосъдната система.
И друго – Георгиев не може да разяснява, тъй като е неприятен, съгласно " верните медии ", от моралните им притежатели (по " случайност " подсъдими и обвинени лица) и от обвързваните с тях маршируващи " жители ".
Семейство Панови, обаче, могат да разясняват всичко. Съпругата на ръководителя на Върховен касационен съд е в правото си да нападне обществено досегашния заместител на Панов (и към момента арбитър от гражданското поделение на ВКС), Лозан Панов има право също обществено да застане зад думите й. Но те са положителните. Те имат право да нападат през медиите (на подсъдими) висши съдии, само че Пламен Георгиев не може да алармира, че " има нещо гнило в Софийски градски съд ", че държавният и публичен интерес е оскърбен. Двоен критерий и двоен стандарт (граничещ с открит фашизъм), много несъответстващ с положителните практики и традиции в правосъдните системи на западните ни сътрудници.
Но праведният съдийски съюз не осъди вулгарното и цинично писмо на госпожа Панова, на идващия ден подкрепено от нейния брачен партньор, директно преди съвещанието на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, което същият ръководи.
4. ССБ желае имунитет (медиен чадър) от Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, управлявана по право от шефа на Върховен касационен съд Лозан Панов.
Или с други думи - поради сериозни публикации съсловната организация на цели 10% от съдиите у нас, изисква от Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, ръководена от ръководителя на Върховен касационен съд (за който може да сме сигурни, че също е неудовлетворен от голям брой публикации, разкриващи действителността в Темида) да жигосах питащите публицисти и неуместните медии. А къде остана свободата на словото, главен стожер и основен пиедестал на демокрацията? Да не би, финансираното от " Америка за България ", Неправителствени организации към този момент да е почнало да се изживява и като Гьобелс на нашето съвремие? Кой дава право на група съдии да преценят кой проблем от ежедневните решения на правосъдната власт е добре да се повдига в обществото и кой да се замита?
Пламен Георгиев не можело да разяснява решенията на съда. Но Панов и другите съдии могат да стачкуват против решенията на други управляващи и против уредбата на Конституцията, единствено тъй като не им харесвало съотношението в квотите на Висш съдебен съвет.
5. Полският модел бил неприятен.
А Румънският с какво е по-добър? Да въведем и Български модел - бистрота на правораздаването.
6. ССБ желае депутатите да окажат стабилен напън върху дейностите на Георгиев по каузи, които той води от името на страната.
От една страна този меко казано чудноват апел е забележим и фрапантен образец за напън от страна на една власт по отношение на друга. Но от друга позиция пък поразително припомня на саморазобличително самопризнание на един издател с дефинитивно запорирани 200 милиона, който обществено разгласи, че е желал от премиера Борисов да се намеси в работата на Антикорупционната комисия.
Кого ли не помолиха за помощ недоволните от Пламен Георгиев – министър председател, парламент, да се готви и президентската институция.
7. България щяла да бъде наказана, тъй като нейните чиновници са си свършили работата. Европейската комисия трябвало да вземе ограничения.
Нито се схваща за какво ще бъдем наказани, нито какво тъкмо желае ССБ от Европейската комисия Може би Брюксел би трябвало да излезе със специфична инструкция – " На територията на Балканския полуостров само лист от магистрати, предприемачи, публицисти и " жители " могат да се изричат по въпроси, свързани със правосъдната система. По принцип това са доста почтени и морални хора, които обаче са свободни да вършат каквито си решат процедурни хватки, номера и схеми, в случай че решат, че е нарушен персоналният им интерес. " Далавера е всичко това, в което те не вземат участие. Имената на печелившите са:... "
И на край дано още веднъж повторим някои от въпросите на ръководителя на КПКОНПИ, на които към момента липсват отговори. Нито от ССБ, нито от Софийски градски съд, нито от Панов, нито от 2,96% загрижени за правосъдната промяна жители (загрижени най-много за делата на техния запориран ментор). А точно:
Защо от над 20 претенции на страни по каузи за преюдициални запитвания до съда в Люксембург това е второто, почетено и изпратено от Софийски градски съд?
Защо преюдициалното питане се насочва две години след внасянето на желае от страна на Комисията и отговорите на ответната страна по този иск?
Защо въпросите по запитването повтарят в огромна част претекстовете на ответника (Цветан Василев-бел.ред.) по това дело?
Защо Софийски градски съд не познава института на гражданската конфискация, въведен преди няколко години в нашето законодателство?
Защо след повече от 2 години делото " Василев " е на стадий подготовка в закрито съвещание?
Защо като страна по делото Комисията научи за решението на съда от медиите, а не от самия съд, както би следвало?
Защо български съдии са решили внезапно да се посветят на законодателство и нормотворчество? Водени от какви претекстове?
Въпросите бяха повдигнати от Пламен Георгиев, само че отговори нямаше, тъй като Страстната седмица се оказа отпускарска, та добре, че от ССБ бдят.
* Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му проучвания са свързани с българския политически развой и публичните трансформации в интервала след 1989-1991 година и проблематичните полета в връзките по оста " власт-институции-граждани ". Професионалните му ползи са в региона на организацията и ръководството на предизборни акции, продуциране на телевизионна журналистика, правене на стратегически разбори и концепции в областта на обществените политики.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ