Евросъюзът като орел, рак и щука
В навечерието на присъединението на България и Румъния към Европейски Съюз на улицата беше известен един анекдот: " С влизането на българите стартира разпада на съюза ". Като се абстрахираме от едно или друго политическо късогледство и популистко мислене, явно не стана по този начин. Въпреки че е под въпрос до каква степен сме почтени в някои връзки, към този момент 8 години сме вътре. Даже и не след доста България ще поеме председателството на съюза. На кой съюз обаче? Не и на този, към който се стремеше. Тя, както и някои неотдавна включили се като Хърватия, да вземем за пример. Не и към този, към който постепенно кретат Македония и Сърбия, да вземем за пример. Не е този съюз, чиито основи бяха положени през 1951 година върху руините от Втората международна война, потоците от бежанци и разселени хора и с претенциите да е "проект за мир и в никакъв случай повече войни ". Войни имаше и има, било то студена война, която половин век разделяше Стария континент с желязна завеса и Берлинска стена, било то днешната рецесия в Украйна. Дамите и господата в Брюксел и в други европейски столици обаче бяха заети през първото десетилетие на XXI век да се надприказват за "Европа на две скорости " или за това по какъв начин "новите " от Източна Европа ще им изядат хляба, тъй като ще се втурнат да търсят работа на Запад. Първо -
те от дълго време бяха там, макар че публично нямаха право
После, след присъединението и последвалото отпадане на мораториума западноевропейците отново не останаха без работа, още повече че и те от дълго време избраха "втора ръка " европейци и азиатци за мръсната работа. Както и за някои други специалности. В метрото във Виена още през 2002 година ситуацията беше мултикултурна. А един боклукчия в центъра на австрийската столица неизбежно привличаше вниманието с няколко грама злато по врата и ръцете си. Оказа се от Босна и Херцеговина. И когато се заговорихме, "кореняци " австрийци му правеха забележки да се захваща за работа.
Като стана дума за Австрия, родината на Моцарт има опит с бежанците - задоволително огромен поток имаше след рухването на комунизма. И бежански лагери и прочие. Надали австрийците са не запомнили. А в този момент тези мемоари им се връщат със страшна мощ на фона на десетките хиляди бегълци - стопански имигранти, бежанци и търсещи леговище, които навлизат всеки ден през границата с Унгария, а към този момент и през Словения. Виена изначало, сходно на Германия, демонстрираше състрадание и идва ли не насърчаваше мигрантите да дойдат, с цел да се погрижи за тях. И какво се оказа обаче? Че няма и месец след тази покана Австрия вкара граничен надзор, също както постъпи и Германия. А австрийската външна министърка Йохана Микъл-Лайтнер непосредствено съобщи, че
не изпитва състрадание към бежанци, които не са потърсили леговище на Балканите
Сякаш би трябвало да бъдат упреквани тези хора, че избират по-богатия Запад пред по-бедния и нерешителен Изток. Където прочее сме и ние, българите. Що се отнася до Балканите - и там спомените за бежанци са пресни от войните в някогашна Югославия, които не бяха чак толкоз от дълго време. Това ненапълно може да изясни държанието и на Сърбия, и на Хърватия, и на Словения, които макар че първата желае, а другите две са в Европейски Съюз, въпреки всичко реши да пропуща къде по-лесно, къде по-трудно мигрантите по пътя им на Запад. Сърбия не вдигаше доста звук, за разлика от Хърватия, чийто министър председател Зоран Миланович не се поколеба да съобщи, че госпожа Меркел е отговорна за мигрантския напън, "защото е поканила всички тези хора ". А словенският му сътрудник, който посети краткотраен център за посрещане и вписване на мигранти и театралничи пред обективите с тях, откакто изслуша молбата им да ги пусне да продължат към Германия, им даде обещание недвусмислено: "Само потърпете и всичко ще бъде наред "..
Унгария, която от месеци се държи като непокорния европейски член, още преди мигрантската рецесия, не се поколеба да издигне 175-километрова стена с бодлива тел, висока 4 метра, че и още една, дълга 41 километра, по границата с Хърватия. А в неделя - и по границата със Словения, на самия граничен пункт. Будапеща не се посвени и да употребява, меко казано, недипломатичен език и непосредствено да упрекна Хърватия в неистина, че имат сделка за, надлежно, изпращане и приемане на мигранти, както и я упрекна в това, че е "разрушила Европейския съюз ". Което по никакъв начин не попречи на същата тази Будапеща да провежда скрито и бавно изпращането на мигрантите в Австрия. В последна сметка какво се оказва? Всички се карат и упрекват обществено, а както твърди Агенция Франс Прес, мълчешком са се разбрали между тях и си трансферират мигрантите като парещ картоф. И по какъв начин тогава можем да считаме, че европейските сътрудници могат да седнат на една маса и да разрешат някой общ проблем като рецесията в Гърция да вземем за пример. Да не приказваме за надалеч по-важни въпроси като по какъв начин да работи съюзът във връзка с рецесията в Украйна, да не приказваме за това по какъв начин да оказва помощ за интеграцията на Западните Балкани.
А що се отнася до нарушение на европейските правила, Еврокомисията, която е старателна в мониторинговите си отчети и детайлно следи за правораздаването, вътрешния ред и несъвместимите с тях корупция и проведена престъпност, оглушително мълчи за тези нарушавания, които се виждат даже по малкия екран. А "големите " и "старите " в Европа като Германия и Франция единствено внимателно обявиха, че не могат да поемат всички мигранти.
Така или другояче Европа през днешния ден, с де факто суспендирано на доста места шенгенско пространство, със стени, огради, бодлива тел, прекъсвани понякога железопътни връзки и затваряни отново понякога автомагистрали, напълно не е онази Европа, към която се стремиха "новите " и с която се гордееха "старите ". А повода е една и е доста елементарна: неналичието на тактика както по повод какво да се направи за мигрантския поток (защото едва ли е бил непредвиден за някои служби), по този начин и по какъв начин да се работи по отношение на източника на този поток, аргументите за него - там, откъдето идват тези хиляди и хиляди хора, по море и по суша. Европа стартира да наподобява на онази холивудска нереалност - Терминатор, която толкоз доста се е развила, че стартира да се самоунищожава. Отвътре, поради късогледството си, защото не е съзряла в точния момент какви са същинските провокации. И не е реагирала, позволявайки им да се трансфорат в заплаха и опасност за личното си битие.
Владислав ПУНЧЕВ, "Стандарт "
те от дълго време бяха там, макар че публично нямаха право
После, след присъединението и последвалото отпадане на мораториума западноевропейците отново не останаха без работа, още повече че и те от дълго време избраха "втора ръка " европейци и азиатци за мръсната работа. Както и за някои други специалности. В метрото във Виена още през 2002 година ситуацията беше мултикултурна. А един боклукчия в центъра на австрийската столица неизбежно привличаше вниманието с няколко грама злато по врата и ръцете си. Оказа се от Босна и Херцеговина. И когато се заговорихме, "кореняци " австрийци му правеха забележки да се захваща за работа.
Като стана дума за Австрия, родината на Моцарт има опит с бежанците - задоволително огромен поток имаше след рухването на комунизма. И бежански лагери и прочие. Надали австрийците са не запомнили. А в този момент тези мемоари им се връщат със страшна мощ на фона на десетките хиляди бегълци - стопански имигранти, бежанци и търсещи леговище, които навлизат всеки ден през границата с Унгария, а към този момент и през Словения. Виена изначало, сходно на Германия, демонстрираше състрадание и идва ли не насърчаваше мигрантите да дойдат, с цел да се погрижи за тях. И какво се оказа обаче? Че няма и месец след тази покана Австрия вкара граничен надзор, също както постъпи и Германия. А австрийската външна министърка Йохана Микъл-Лайтнер непосредствено съобщи, че
не изпитва състрадание към бежанци, които не са потърсили леговище на Балканите
Сякаш би трябвало да бъдат упреквани тези хора, че избират по-богатия Запад пред по-бедния и нерешителен Изток. Където прочее сме и ние, българите. Що се отнася до Балканите - и там спомените за бежанци са пресни от войните в някогашна Югославия, които не бяха чак толкоз от дълго време. Това ненапълно може да изясни държанието и на Сърбия, и на Хърватия, и на Словения, които макар че първата желае, а другите две са в Европейски Съюз, въпреки всичко реши да пропуща къде по-лесно, къде по-трудно мигрантите по пътя им на Запад. Сърбия не вдигаше доста звук, за разлика от Хърватия, чийто министър председател Зоран Миланович не се поколеба да съобщи, че госпожа Меркел е отговорна за мигрантския напън, "защото е поканила всички тези хора ". А словенският му сътрудник, който посети краткотраен център за посрещане и вписване на мигранти и театралничи пред обективите с тях, откакто изслуша молбата им да ги пусне да продължат към Германия, им даде обещание недвусмислено: "Само потърпете и всичко ще бъде наред "..
Унгария, която от месеци се държи като непокорния европейски член, още преди мигрантската рецесия, не се поколеба да издигне 175-километрова стена с бодлива тел, висока 4 метра, че и още една, дълга 41 километра, по границата с Хърватия. А в неделя - и по границата със Словения, на самия граничен пункт. Будапеща не се посвени и да употребява, меко казано, недипломатичен език и непосредствено да упрекна Хърватия в неистина, че имат сделка за, надлежно, изпращане и приемане на мигранти, както и я упрекна в това, че е "разрушила Европейския съюз ". Което по никакъв начин не попречи на същата тази Будапеща да провежда скрито и бавно изпращането на мигрантите в Австрия. В последна сметка какво се оказва? Всички се карат и упрекват обществено, а както твърди Агенция Франс Прес, мълчешком са се разбрали между тях и си трансферират мигрантите като парещ картоф. И по какъв начин тогава можем да считаме, че европейските сътрудници могат да седнат на една маса и да разрешат някой общ проблем като рецесията в Гърция да вземем за пример. Да не приказваме за надалеч по-важни въпроси като по какъв начин да работи съюзът във връзка с рецесията в Украйна, да не приказваме за това по какъв начин да оказва помощ за интеграцията на Западните Балкани.
А що се отнася до нарушение на европейските правила, Еврокомисията, която е старателна в мониторинговите си отчети и детайлно следи за правораздаването, вътрешния ред и несъвместимите с тях корупция и проведена престъпност, оглушително мълчи за тези нарушавания, които се виждат даже по малкия екран. А "големите " и "старите " в Европа като Германия и Франция единствено внимателно обявиха, че не могат да поемат всички мигранти.
Така или другояче Европа през днешния ден, с де факто суспендирано на доста места шенгенско пространство, със стени, огради, бодлива тел, прекъсвани понякога железопътни връзки и затваряни отново понякога автомагистрали, напълно не е онази Европа, към която се стремиха "новите " и с която се гордееха "старите ". А повода е една и е доста елементарна: неналичието на тактика както по повод какво да се направи за мигрантския поток (защото едва ли е бил непредвиден за някои служби), по този начин и по какъв начин да се работи по отношение на източника на този поток, аргументите за него - там, откъдето идват тези хиляди и хиляди хора, по море и по суша. Европа стартира да наподобява на онази холивудска нереалност - Терминатор, която толкоз доста се е развила, че стартира да се самоунищожава. Отвътре, поради късогледството си, защото не е съзряла в точния момент какви са същинските провокации. И не е реагирала, позволявайки им да се трансфорат в заплаха и опасност за личното си битие.
Владислав ПУНЧЕВ, "Стандарт "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ