В нашето пътуване към Същността, могат да минат дълги години

В нашето пътешестване към Същността, могат да минат дълги години преди от линейния, водоравен път, обвързван с реализиране на външни цели, които вероятно да ни доведат до бленуваното благополучие, се прехвърлим по отвесния, нравствен път – във вътрешността и нагоре, по който да се срещнем с нашия достоверен аз.

Понякога ни би трябвало цяла безкрайност в експериментиране на разнообразни духовни практики в опити за достигането му, а по какъв начин можем да достигнем нещо, което ВЕЧЕ е в нас. Дори може да пристигна момент, в който да осъзнаем, че в действителност Път няма и действителността е точка на усещане в тук и в този момент. Това е самото Единно схващане, което се е разделило на привидни характерности, и претърпява посредством всяка искра схващане, която като късче пъзел построява Цялото.

Докато първоначално, душата претърпява посредством егото, построено от убеждения, страсти и мисли, тя страда поради краткотрайната амнезия, че е част от Всичко което Е и живее в положение на разделяне и боязън, до момента в който това страдалчество не докара до капитулация на подправената конструкция Его, която тогава се трансформира в инструмента, който изначално е трябвало да бъде, с цел да може душата да се свърже с Духа и посредством тази връзка, да се наслаждения на преживаването във форма и всички благини, до които може да докара това прекарване. Само, че Егото си мисли, че от него зависи основаването на действителност, което го кара да се пробва да манипулира външната действителност, не разбирайки, че тя се явява единствено огледало на вътрешните прекарвания.

И тук ми се желае да засегна някои заблуди, които срещаме по този Път, преди осъзнаването, че подобен просто няма. Те се свеждат до това, че Цялостната персона е цялост от съзнания, които оперират на разнообразни честоти и ни карат да демонстрираме разнообразни аспекти от цялостния аз и употребявайки огледалния принцип, да можем последователно да ги интегрираме и да изпитаме възприятието на покой и вътрешна наслада, без значение какво се случва във „ външната “ ни действителност. Защото в случай че запазим салдото си посред хаоса във външния свят, това ще докара до неговата смяна.

Цялостната персона включва Егото и Вътрешния/Висш аз. Егото е сборът от три типа схващане – Мисли-Съзнание, Емоции-Подсъзнание и Вярвания/Убеждения-Несъзнавано. Висшият аз оперира от равнището на Свръхсъзнанието. Цялата концепция на предварителния сюжет, който душата си прави преди инкарнация, е да може да си спомни по-големия проект и да материализира концепциите от духовния свят, пребивавайки в тяло.

Съответно този сюжет има разнообразни разклонения и до колкото повече осъзнавания стигне душата и ги претвори в действителност, толкоз по-леко и гладко стартира да се развива живота й. Основната компликация тук се явява връзката на душата с Духа, при която тя се изпълва със мощ и осъзнава его-структурата като инструмент за прекарване, който предава контрола.

Само че егото не се предава елементарно, а постоянно интепретира духовните прекарвания през личната си призма на ограничаващи убеждения, водещи до съответните страсти и мисли – тъкмо в този ред, видяно от вибрационна позиция. Защото мислите, тъй наречените съзнателна част е най-глупавата част, на най-ниско вибрационно равнище и ръководи едвам 5 % от живота ни, по-високото е това на страстите, наречено подсъзнание, което управлява по-голямата част от това, което претърпяваме, в това число всички процеси във физическото ни тяло. Най-високо вибрационното равнище е това на вярванията/убежденията – несъзнавано, които значително са наследени, споделени и насадени и работата с тях е от най-съществена нужда в случай че желаеме смяна във външната си действителност. Те са в действителност софтуера, който я основава и съществена причина за това, което виждаме на открито, водещи до страсти и мисли, които са вибрационни структури и които излъчващи се от нас, притеглят още от същото извън.

Докато душата претърпява посредством егото и не се е свързала с Духа, тя няма надзор върху външната действителност, а е по-скоро марионетка, биоробот, зависим на дейности и реакции, които са подсъзнателни и несъзнавани, прословутото натискане на бутона, при което някой ни споделя нещо, а ние, като негоден грамофон, реагираме неумишлено. Това води до повтарящи се модели, които да ни доведат до осъзнаване и смяна на ограничаващите убеждения, които ги провокират.

В последна сметка всички премеждия на егото са празненство за Духа, тъй като това е единствения метод душата да се отърве от контрола на егото и почувства вътрешната берекет, която е есенцията на творението. Да не се бърка с щастието, което е разследване на външни условия, които, когато изчезнат, водят до неговата полярност – нещастието.

Израстването на душата, обвързвано значително не толкоз с учене, колкото с припомняне, минава през няколко етапи до момента в който тя се разтвори в Единното схващане.

Първата фаза е обвързвана с това, че всичко, което се случва, се случва НА НАС – ние, като че ли, нямаме нищо общо с това и всичко се случва на инцидентен принцип.

Втората е обвързвана с поемането на отговорност, че това което мислим, приказваме и вършим се връща назад за прекарване и се случва ОТ НАС.

Третата фаза е осъзнаването, че ние сме медиатор на една по-голяма мощ и дребната персона не е причинителят на действието или както Е. Толе споделя „ Животът е танцьора, а ние сме танца. “ – това е етапа ЧРЕЗ НАС.

И четвъртата фаза е осъзнаването, че не сме капката в океана, а целият океан в една капка или осъзнаването, че сме Бог – КАТО НАС.

Преминаването през тези етапи са като равнища в компютърна игра и са свързани с проби от Висшия аз, при които ни се дават условия – тествания и според по какъв начин ги отиграем – минаваме на друго равнище или продължаваме да се въртим като хамстер в колело, до момента в който ги отиграем „ вярно “. Какво значи „ вярно “? В необятен смисъл няма нищо вярно и неверно, тъй като това са опитности и всяка една има своя смисъл за израстването на душата. По този метод злото се трансформира в положително, заболяването – в благословия, а насилникът – в най-хубавия ни другар от духовния свят. Но за тестванията на Висшия аз, „ вярно “ значи от позицията на Духа, а „ неверно “ – от позицията на егото.

Какво значи от позиция на Духа? Това са действия, които са свързани с трите съществени аспекта на Духа – Любов, Мъдрост и Истина и техните енергийни проявления – Топлина, Светлина и Сила. Те се основават на Даване, тъй като схващане, олицетворяващо се с Духа живее в положение на обилие, благополучие, цялост, сигурност, непривъзаност, самостоятелност и безусловна обич.

Какво значи от позиция на Егото? Постъпки, свързани главно с Получаване и персонално облагодетелстване, тъй като егото не осъзнава, че е Цялото и живее в възприятие на дефицит, неустановеност, боязън, взаимозависимост и обвързаност към хора и условия и е в непрекъснато предпочитание да манипулира външната действителност с цел да удовлетвори голямата празнина, която в никакъв случай не може да бъде запълнена извън, защото там е единствено отражение.

Тук идва хитростта на егото, което декларира, че положението на съзнанието е единственото значимо нещо и откакто се усеща в баланс и приема игрите на другите участници, това значи, че живее от позицията на Духа, не отчитайки признаците във външната действителност, които приказват за тъкмо противоположното, защото показват дефицит, затваряне на порти, изолираност и пречки от всевъзможен жанр и приказват само за претендиране, т.е. превземка на естетика, без покритие.

Да си наблюдаващ на външната действителност и да си в положение на приемане играта на другите е единствено едната страна на монетата, другата е поемането на отговорност за това, което наблюдаваш, тъй като съгласно квантовата доктрина, Наблюдателят твори със самия акт на наблюдаване. Това значи, че Всичко, което мислиш, чувстваш и правиш или не правиш има значение и има последици.

Егото постоянно не схваща, че играе със самото себе си, че другият насреща на който отхвърля поискана помощ, без основателна причина, Е ПАК Търговско отделение. И на следващия ден, когато то има потребност – от друга посока ще му бъде отказана, тъй като това, което правиш на другите, го правиш в действителност на себе си, просто тъй като ДРУГ НЯМА.

Тук е значимо да се регистрира и обстоятелството, че един път преминати проби и реализирани равнища, могат да бъдат изгубени, в случай че не се поддържат посредством Чистота, Смирение и Състрадание, които вършат черупката на егото транспарантна. Дори единствено една неистина е способна да пробие енергийната отбрана и човек да стане зависим на паразити на съзнанието, които да стартират да му диктуват мисли и страсти, обхващайки освен мозъка и тялото, а разпростирайки се в самото схващане, което е моста към неговата божественост.

Основният метод за операция е лъжата, а тя е главната причина за блокиране на духовния и възвишен път в индивида. „ Лъжата унищожава тънката енергийна отбрана, откъдето нахлуват паразити /на съзнанието/ “ П.Дънов

В едно изявление, Екхарт Толе показа, че като гледал кино лентата Терминатор 2, когато течният терминатор съумя да се възвърне до цялостния си размер единствено от една капка, си споделил: „ О, това е егото… “ Егото във всеки момент по пътя може да превземе достигнатите осъзнавания от душата и да си ги припише за лична заслуга. Така успеха над страховете, яснотата, която я следва и силата, която я изпълва, могат да бъдат превърнати в надменност, пренебрежителност, надменност и егоцентричност, а те спъват процеса точно тъй като уплътняват черупката на егото и светлината към този момент не може да минава през нея. Тя се процежда едвам и се връща отразена към нас в един изпълнен с драми и страдалчество свят.

Това от време на време може да се следи при духовни учители, които при започване на пътя си като такива, излъчват огромна мощ и светлина, проявяваща се в техните книги и семинари, а след време се вижда деформиране на информацията, поради въвличането на егото в контрола на процеса за персонално облагодетелстване, който затъмнява светлината на източника и респективно информацията, която те споделят.

Нещата не се свеждат до това, че те получават пари против това, което вършат, а в това, че парите към този момент не са разследване от желанието им да предадат знанието, до което са достигнали поради издържаните проби от Духа, а са се трансформирали в ЦЕЛ.

„ Несправедливата постъпка е човешка уязвимост, само че притегля неблагоразумен дух лидер. “ споделя белгийският стихотворец, мъдрец и мистик от началото на 20-ти век, Метерлинк. Защото тази постъпка е разследване от цялостен развой на убеждения, мисли, страсти и думи, които я предшестват и водят до затваряне на канала на знанието, който изисква съответната осцилация, а тя към този момент не е налична.

Колкото до паразитите на съзнанието, тук въпросът не е да влизаме в тайните теории за надзор на мозъка, само че не можем да отречем обстоятелството, че ниската осцилация притегля сходна и че цялата Игра на Земята е учредена върху полярностите, където и зад двата полюса стои страстта Страх и нейните производни, а тези сили са храна за избрани същности, което води до операция на информацията посредством медиите и са свързани с всяка една точка от обществения ни живот – медицина, фармация, политика, просвета и прочие с цел да бъдем непрестанни донори на тези деструктивни сили.

Всичко е накриво, с цел да може човек да бъде комплициран и подведен за личната си същинска природа, за силата, която е негово рождено право и това, че е създател на личната си действителност, стига да осъзнае подправената структура Его, която се пробва да управлява външната действителност и пробуждайки се за достоверния си аз, стартира да я употребява по предопределение като инструмент за проучване, прекарвания, творчество, споделеност и ентусиазъм в един свят на съгласуваност и безусловна обич, чужд до този миг.

Дали са тъкмо паразити на съзнанието, летачи, махала и егрегори, рептилски мозък или извънземен разсъдък, вграден в личното ни ДНК, това няма изключително значение. Има значение да забележим всяко събитие в живота си като следващото тестване – тест на Висшия аз, при който имаме опция да защитим новото си, по-ясно схващане за устройството на този свят и своето място в него. Да се събудим от съня на този надзор и поемем живота си в личните си ръце. Да осъзнаем, че възприятието на виновност, ниска самокритика, боязън, наказание и яд са разследване от този надзор, от тези насадени ограничаващи убеждения и да спрем да се идентифицираме с тях, тъй като откакто можем да ги следим, НЕ съдебномедицинска експертиза ТЯХ.

Този, който следи е същинският вътрешен аз, който е Светлина, а тази светлина е висока периодичност, която разпада всяка ниска осцилация. Умът е манипулируем, само че ние не сме мозъка. Ние сме Съзнание, а то не е сила, а самият Източник на силата. Осъзнаването на всичко това води до Безупречност, а тази сила е естествена отбрана, тъй като е безвкусна за тези, които е извънредно време да си вървят. Дали отиграваме „ вярно “ тестванията, можем да разберем по плодовете – каквото сеем, това и ще жънем.

На прага сме на Новия свят, по тази причина:

Бъдете Истина – тя е Сила. Бъдете Мъдрост – тя е Знаене, Бъдете Любов – тя е тъканта на Творението. Бъдете Вестителите на Новата Земя. Бъдете Пионерите на Новото Време. Бъдете Промяната, която желаете да видите в света!

Инфо: http://tvorecnarealnosti.simplesite.com