Градове на шумерите
В началото на ІV хилядолетие преди новата епоха в долината Месопотамия, сред реките Тигър и Ефрат се развила система от към 50 града, съществуващи независимо. Най-известните от тях са Ур, Нипур, Урук, Ериду, Киш, Лагаш.
Градовете-държави на шумерите имали свои закони, владетели, армии. Езикът, религията и културата им били обаче общи. Те враждували между тях, влизали във военни съюзи, само че и обменяли артикули, търгували интензивно.
Градът в този интервал от историята на човечеството изпълнявал доста жизненоважни функционалности. Бил център за отбрана от набезите на външни врагове; параден комплекс; жилищен комплекс; център за ръководство на реда и на производството, културно-образователно ядро.
Управлението на градовете било в ръцете на трима владетели. Първият е царят-жрец, който държи висшата власт, защото е оглавявал религиозните процесии и жертвоприношенията. В негови ръце било концентрирано ръководството на храмовете и парцелите им, а от време на време управлявал и градското имущество.
Друг от владетелите отговарял за строителството, което било значима част от живота на шумерските градове. Древният мистериозен народ изобретил тухлата и строил от този здрав материал всички значими здания.
Градските стени, каналите и цялата иригационна система също били следени от владетеля, отговарящ за строителството. Добре укрепените градове приказват за значимостта на защитата в живота на шумерите и оттова за сложността на задачата на индивида, който е виновен за нея.
При войните, които водели между тях или с други нации, жителите на междуречието на Тигър и Ефрат избирали боен водач. Най-известният от тях, е обезсмъртен в поема. Епосът за Гилгамеш споделя за подвизите на героя, който дръзнал да се опълчи даже на боговете и донесъл в родния си град кедровото дърво, което било драгоценност за шумерите.
Особеностите на екосистемата били причина за развиване на търговия сред градовете в този район. Отсъствието пък на първични материали наложило търговски взаимоотношения с далечни земи, от където идвали дървения материал за градежите, металите, скъпоценните камъни и други.
Натрупването на благосъстояния довело до развиване на изкуството, образованието и градоустройството. Ключовата роля била в религиозната организация, наложена от храмовете. Под контрола на храма се правили изобретенията и основаването на писмеността.
Поради пожарите, в които рухнали шумерските градове, подпалени от завоевателите акадци, са достигнали до нас сведенията за изумителните достижения на този мистериозен народ.
