Изостава ли Европа от новата лунна надпревара?
В началото на годината на противоположната страна на Луната се спусна апаратът на Китай “Чанг’e 4 ”. Той достави лунохода “Юту 2 ”, който пъпли на лунната повърхнина до ден сегашен. По-рано през април Израел осъществя лична задача до естествения ни сателит, която, въпреки и да не приключи с сполучливо кацане, доближи наред до орбита и по този начин Израел се нарежда измежду доста първокласен клуб от страни. В окололунна орбита продължава да работи американската задача “Лунър Риконисънс Орбитър ”, а НАСА финансира с $2.6 милиарда цели девет (!!!) компании за доставка на товар на лунната повърхнина. Междувременно Индия приготвя своя спускаема задача до Луната, която ще излети през юли.
Пита се в тази картинка къде участва Европа? Анализаторът доктор Джон Б. Шелдън предизвестява, че самодейностите на европейската космонавтика в региона на лунните проучвания са скромни и в случай че това не се промени скоро, европейските учени ще са принудени да доставят апаратурата си на Луната като второстепенен товар на комерсиални американски спускаеми апарати или на борда на национални индийски и китайски задачи.
Европа наподобява, че се занимава най-много със своите лични континентални проблеми, написа Шелдън. Освен Брекзит, има интерес от страна на китайците да получат пазарен достъп до Европа чрез самодейността BRI.
Европейският комисар по вътрешен пазар, индустрия, предприемачество и МСП Елжбета Бенковска неотдавна акцентира европейските триумфи в границите на стратегиите Галилео, Коперник и ГовСат. Освен това, до момента в който чакаме евроизборите, се вършат подмятания за основаването на Европейски галактически сили.
Преди няколко години шефът на Европейската галактическа организация (ЕКА) Жан Вьорнер пое самодейността за интернационална полемика по отношение на основаването на лунно село – това се случи по време, когато световният фокус бе ориентиран към околоземната орбита и Марс, а не към Луната. Това бе доста самоуверен ход от страна на Европа.
Какво е ситуацията през днешния ден? Засега единственото съществено начинание на Европа във връзка с Луната е планът ISRU-DM за доставка на товар на нейната повърхнина. То бива финансирано с 250 милиона евро. На фона на $2.6 милиарда лунен бюджет от страна на Съединени американски щати, контрастът е незабравим и демонстрира нищожния ангажимент, който европейците са поели в региона на лунните проучвания.
ISRU-DM, разяснява Шелдън, е малко начинание спрямо други планове, които понастоящем се разискват, само че има неповторимо стратегическо значение за частната галактическа промишленост на Европа. Ако този план не се случи, тогава европейците нямат различен късмет, с изключение на да изпращат товарите си на комерсиални американски спускаеми апарати или на национални индийски и китайски такива. Просто не е задоволително парите от данъкоплатците на Европа да бъдат наливани в непознати компании. Ако на общоевропейско, както и на национално равнище, няма поддръжка към европейските нововъведения и предприемачество, Европа ще загуби конкуренцията към Луната още преди тя да стартира.
Така че въпросът е: какво вършим ние оттук нататък? Ще има ли директно присъединяване на Европа в проучването на Луната, или сме обречени да сме втора цигулка?
Инфо: Spacewatch Global
