Джонас се разходи из улиците на Лондон и всички го изгледаха ужасени, защото...
В началото на 1750-те години англичанинът на име Джонас Хануей се завърнал от Франция и почнал да носи чадър по дъждовните улици на Лондон. Хората били шокирани. Някои крещели и се възмущавали от Джонас, до момента в който той минавал край тях. Други просто гледали с безверен взор. Кой бил този чудноват чужд мъж, който наподобява въобще не се интересувал, че прави обществен грях?
Хануей бил първият мъж, който без позор, само че с чадър в ръка, обикалял улиците на Англия през 18 век – време и място, в което чадърите представлявали едно голямо табу. В мозъците на доста британци използването на чадър била демонстрация на слаб темперамент, изключително измежду мъжете. Малко хора се осмелявали да се покажат на открито с такава „ гнусна и изтънчена небивалица “. Да носиш чадър до момента в който вали – това заслужавало обществена насмешка.
Освен това, британците считали, че чадърите са прекомерно френски, въодушевени от слънчобрана, който в далечния изток в продължение на епохи предпазвал знатните особи от слънцето. Чадърът се появява във Франция при започване на 18 век, когато парижкият търговец Жан Мариус изобретил по-лека и сгъваема версия на слънчобрана, който с помощта на това, че бил направен от водонепроницаем плат, можел да защищава и от дъжд. През 1712 година френската принцеса Елизабет Шарлота декор Пфалц си поръчва чадър от Жан Мариус и доста скоро чадърът се трансформира в безусловно наложителен аксесоар измежду знатните дами в цялата страна. Британците, които употребявали чадъри след Джонас Хануей, постоянно били наричани „ завладяни французи “ поради това, че желали да се предпазят от дъжда.
Джонас Хануей, който постоянно бил извънредно твърдоглав, не обърнал никакво внимание на одумващите. Той бил извънредно екстравагантен, а публичното отрицание не му било непознато – малко преди този момент той енергично се възпротивявал на внасянето на чая в Англия и даже написал есе, в което описвал пагубните последствия от пиенето на чай.
С течение на времето Хануей и чадърът му станали жертва на всевъзможни обиди от страна на британците, които го подминавали. Най-грубо към него се отнасяли файтонджиите. Защо? Защото когато на открито вали, хората постоянно употребявали тях, с цел да се предпазят от дъжда и да дойдат на мястото, към което са се запътили, сухи и здрави. Чадърът на Хануей представлявал голяма опасност за техния бизнес.
Страхувайки се да не изгубят работата си, доста от файтонджиите се отнасяли жестоко към Хануей – някои го замеряли с отпадък, а един даже се опитал да го прегази. Хануей употребявал чадъра си, с цел да даде на оня, който го блъснал „ добър пердах “.
Тези файтонджии имали съображение да се тормозят обаче, защото малко след появяването на Хануей, използването на чадъри се разраснала. Общо взето всеки по-голям град в Англия имал своя Хануей и все по-малко хора почнали да се тормозят от срама, който срещали в очите на минувачите, когато излизали с чадърите си.
До гибелта на Хануей през 1786 година чадърите се употребявали из цяла Англия. В дъждовните дни от ден на ден хора обикаляли градовете със своите чадъри, гордо вдигнати над главите им. Три месеца след гибелта на Хануей, за голямо страдание на файтонджиите, в London Gazette била поместена реклама за отворена нова фабрика за чадъри, които се отваряли и затваряли с „ голяма лекост и еластичност “.
Източник: iskamdaznam.com
Хануей бил първият мъж, който без позор, само че с чадър в ръка, обикалял улиците на Англия през 18 век – време и място, в което чадърите представлявали едно голямо табу. В мозъците на доста британци използването на чадър била демонстрация на слаб темперамент, изключително измежду мъжете. Малко хора се осмелявали да се покажат на открито с такава „ гнусна и изтънчена небивалица “. Да носиш чадър до момента в който вали – това заслужавало обществена насмешка.
Освен това, британците считали, че чадърите са прекомерно френски, въодушевени от слънчобрана, който в далечния изток в продължение на епохи предпазвал знатните особи от слънцето. Чадърът се появява във Франция при започване на 18 век, когато парижкият търговец Жан Мариус изобретил по-лека и сгъваема версия на слънчобрана, който с помощта на това, че бил направен от водонепроницаем плат, можел да защищава и от дъжд. През 1712 година френската принцеса Елизабет Шарлота декор Пфалц си поръчва чадър от Жан Мариус и доста скоро чадърът се трансформира в безусловно наложителен аксесоар измежду знатните дами в цялата страна. Британците, които употребявали чадъри след Джонас Хануей, постоянно били наричани „ завладяни французи “ поради това, че желали да се предпазят от дъжда.
Джонас Хануей, който постоянно бил извънредно твърдоглав, не обърнал никакво внимание на одумващите. Той бил извънредно екстравагантен, а публичното отрицание не му било непознато – малко преди този момент той енергично се възпротивявал на внасянето на чая в Англия и даже написал есе, в което описвал пагубните последствия от пиенето на чай.
С течение на времето Хануей и чадърът му станали жертва на всевъзможни обиди от страна на британците, които го подминавали. Най-грубо към него се отнасяли файтонджиите. Защо? Защото когато на открито вали, хората постоянно употребявали тях, с цел да се предпазят от дъжда и да дойдат на мястото, към което са се запътили, сухи и здрави. Чадърът на Хануей представлявал голяма опасност за техния бизнес.
Страхувайки се да не изгубят работата си, доста от файтонджиите се отнасяли жестоко към Хануей – някои го замеряли с отпадък, а един даже се опитал да го прегази. Хануей употребявал чадъра си, с цел да даде на оня, който го блъснал „ добър пердах “.
Тези файтонджии имали съображение да се тормозят обаче, защото малко след появяването на Хануей, използването на чадъри се разраснала. Общо взето всеки по-голям град в Англия имал своя Хануей и все по-малко хора почнали да се тормозят от срама, който срещали в очите на минувачите, когато излизали с чадърите си.
До гибелта на Хануей през 1786 година чадърите се употребявали из цяла Англия. В дъждовните дни от ден на ден хора обикаляли градовете със своите чадъри, гордо вдигнати над главите им. Три месеца след гибелта на Хануей, за голямо страдание на файтонджиите, в London Gazette била поместена реклама за отворена нова фабрика за чадъри, които се отваряли и затваряли с „ голяма лекост и еластичност “.
Източник: iskamdaznam.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ