Кое направи японското общество едно от най-устойчивите на планетата?
В началото на 1600 година ръководещата класа в Япония се притеснява, че християнството, неотдавна публикувано в южните елементи на страната от европейски мисионери, ще се обхване цялата империя. В отговор на експанзията Шогунатът Токугава дейно изолират островите от външния свят през 1603 година Те не могат да бъдат напуснати от жителите, както и чужденците са допускани до тях. Това продължава съвсем три века – до 1868 година, и този интервал е прочут в историята като интервалът Едо.
Според Хироко Ое, основен учен, Университет Борнмът, създател на публикацията за The Conversation, това разрешава на неповторимата просвета, традиции и метод на живот на страната да процъфти в обстановка на изолираност. Голяма част от това завещание е съхранено под разнообразни форми, които са живи и до през днешния ден, като хайку лирика или кабуки спектакъл. Изводът на създателя е, че японците, живеещи в изискванията на система на тежки търговски ограничавания, разчитат напълно на локални първични материали и материали, което от своя страна основава процъфтяваща стопанска система на повторна приложимост и преработване. Нещо като прототип на кръгова стопанска система.
Периодът Едо, съгласно Хироко Ое, потвърждава, че Япония е самодостатъчна откъм запаси, сила и храна, с цел да поддържа 30 милионно население без потреблението на изкопаеми горива или химически торове.
Хората от интервала Едо живеят в сходство с това, което през днешния ден е известно като „ муден живот “, резистентен набор от практики за метод на живот, учреден на икономисване и икономии. Дори светлината е употребена дейно – ежедневните действия стартират с изгрева и приключват на залез.
Дрехите са кърпени и употребявани неведнъж, човешката пепел и екскременти са употребявани за тор, което води до преуспяващ бизнес за търговци, които чукат от врата на врата, с цел да събират тази скъпа суровина и да я продават на фермерите. Това е ранен образец за кръгова стопанска система, отбелязва ученият.
Друга характерност на бавния живот през интервала Едо е потреблението на сезонно време - измерването на времето се трансформират дружно със сезоните. В предмодерния Китай и Япония 12-те зодиакални знака (известни на японски като juni-shiki) са употребявани за делене на деня на 12 елементи от към два часа всеки. Дължината им варира според от изменящите се часове на изгрев и залез.
По време на интервала Едо е употребена сходна система за делене на времето сред изгрев и залез на шест елементи. В резултат на това един „ час “ се разграничава доста според от това дали е измерен през лятото, зимата, нощта или деня. Идеята за контролиране на живота посредством непроменени единици за време като минути и секунди просто не съществува.
Вместо това хората от Едо, които не имат часовници, преценят времето по звука на камбаните, инсталирани в крепости и храмове. Допускането на естествения свят да диктува живота по този метод поражда сензитивност към сезоните и техните изобилни естествени благосъстояния, спомагайки за развиването на екологичен набор от културни полезности.
Взаимодействие с природата
От средата на интервала на Едо селските промишлености – в това число производството на памучни тъкани и масло, развъждането на копринени буби, производството на хартия и на паста за саке и мисо, са в подем. Жителите им организират сезонни фестивали – по време на цъфтежа на черешите и през есента, на които оферират богата и разнообразна гама от локални храни.
Тази неповторима, екологична обществена система се появява частично заради нуждата, само че също и заради дълбокия културен опит от живота в тясна естетика с природата.
Традициите би трябвало да бъдат възобновени в актуалната ера, с цел да се реализира по-устойчива просвета. Някои действия могат да оказват помощ. Например дзадзен или „ седнала медитация “, е процедура от будизма, която може да помогне на хората да изградят пространство на мир и тишина, с цел да изпитат чувствата на природата. В наши дни редица градски храмове оферират дзадзен сесии.
Вторият образец е „ горско къпане “, термин, фиктивен от генералния шеф на Японската организация по горите през 1982 година Има доста разнообразни стилове на горско къпане, само че най-популярната форма включва превозване на време без екран, потопено в спокойствието на гората.
Дейности като тези могат да оказват помощ за развиването на преценка за ритъма на природата, което на собствен ред може да ни докара до по-устойчив метод на живот. В ера, когато потребността от по-устойчив метод на живот се трансформира в световен проблем, ние би трябвало да почитаме мъдростта на хората от Едо, които живееха с времето, изменящо се със сезоните, които ценяха материалите и използваха мъдростта на повторната приложимост като нещо естествено. Тези скъпи практики от техния метод на живот могат да ни дадат ефикасни насоки за бъдещето.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Според Хироко Ое, основен учен, Университет Борнмът, създател на публикацията за The Conversation, това разрешава на неповторимата просвета, традиции и метод на живот на страната да процъфти в обстановка на изолираност. Голяма част от това завещание е съхранено под разнообразни форми, които са живи и до през днешния ден, като хайку лирика или кабуки спектакъл. Изводът на създателя е, че японците, живеещи в изискванията на система на тежки търговски ограничавания, разчитат напълно на локални първични материали и материали, което от своя страна основава процъфтяваща стопанска система на повторна приложимост и преработване. Нещо като прототип на кръгова стопанска система.
Периодът Едо, съгласно Хироко Ое, потвърждава, че Япония е самодостатъчна откъм запаси, сила и храна, с цел да поддържа 30 милионно население без потреблението на изкопаеми горива или химически торове.
Хората от интервала Едо живеят в сходство с това, което през днешния ден е известно като „ муден живот “, резистентен набор от практики за метод на живот, учреден на икономисване и икономии. Дори светлината е употребена дейно – ежедневните действия стартират с изгрева и приключват на залез.
Дрехите са кърпени и употребявани неведнъж, човешката пепел и екскременти са употребявани за тор, което води до преуспяващ бизнес за търговци, които чукат от врата на врата, с цел да събират тази скъпа суровина и да я продават на фермерите. Това е ранен образец за кръгова стопанска система, отбелязва ученият.
Друга характерност на бавния живот през интервала Едо е потреблението на сезонно време - измерването на времето се трансформират дружно със сезоните. В предмодерния Китай и Япония 12-те зодиакални знака (известни на японски като juni-shiki) са употребявани за делене на деня на 12 елементи от към два часа всеки. Дължината им варира според от изменящите се часове на изгрев и залез.
По време на интервала Едо е употребена сходна система за делене на времето сред изгрев и залез на шест елементи. В резултат на това един „ час “ се разграничава доста според от това дали е измерен през лятото, зимата, нощта или деня. Идеята за контролиране на живота посредством непроменени единици за време като минути и секунди просто не съществува.
Вместо това хората от Едо, които не имат часовници, преценят времето по звука на камбаните, инсталирани в крепости и храмове. Допускането на естествения свят да диктува живота по този метод поражда сензитивност към сезоните и техните изобилни естествени благосъстояния, спомагайки за развиването на екологичен набор от културни полезности.
Взаимодействие с природата
От средата на интервала на Едо селските промишлености – в това число производството на памучни тъкани и масло, развъждането на копринени буби, производството на хартия и на паста за саке и мисо, са в подем. Жителите им организират сезонни фестивали – по време на цъфтежа на черешите и през есента, на които оферират богата и разнообразна гама от локални храни.
Тази неповторима, екологична обществена система се появява частично заради нуждата, само че също и заради дълбокия културен опит от живота в тясна естетика с природата.
Традициите би трябвало да бъдат възобновени в актуалната ера, с цел да се реализира по-устойчива просвета. Някои действия могат да оказват помощ. Например дзадзен или „ седнала медитация “, е процедура от будизма, която може да помогне на хората да изградят пространство на мир и тишина, с цел да изпитат чувствата на природата. В наши дни редица градски храмове оферират дзадзен сесии.
Вторият образец е „ горско къпане “, термин, фиктивен от генералния шеф на Японската организация по горите през 1982 година Има доста разнообразни стилове на горско къпане, само че най-популярната форма включва превозване на време без екран, потопено в спокойствието на гората.
Дейности като тези могат да оказват помощ за развиването на преценка за ритъма на природата, което на собствен ред може да ни докара до по-устойчив метод на живот. В ера, когато потребността от по-устойчив метод на живот се трансформира в световен проблем, ние би трябвало да почитаме мъдростта на хората от Едо, които живееха с времето, изменящо се със сезоните, които ценяха материалите и използваха мъдростта на повторната приложимост като нещо естествено. Тези скъпи практики от техния метод на живот могат да ни дадат ефикасни насоки за бъдещето.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ