Руски анализ: В Европа ще бъде топло само на тези, които са слушали Путин
В Москва през вчерашния ден стартира Руската енергийна седмица. Това събитие се организира годишно от 2016 година и дейностите му са напълно фокусирани върху въпросите на енергетиката - настоящо положение и проекти за по-нататъшното развиване на съветската петролна, газова, въглищна, нефтохимическа индустрия, нуклеарната и хидроенергията, различните източници и което е най-същественото, създаването на тактики за икономисване на енергия и енергийна успеваемост.
В първия ден от събитието в речта на съветския президент Владимир Путин се откроиха няколко показателни момента. На тях внимание обръща Сергей Савчук за РИА Новости.
Първата теза. Повишаването на цените на газа в Европа, а не противоположното.
Съвършената и безспорна истина, която обаче за незапознатия жител остава надълбоко скрита под пълен слой от едностранчиви и манипулативни изявления. Рекордният скок в цените на синьото гориво в Европа се случи един месец преди началото на отоплителния сезон, т.е. той бе породен извънредно от дефицит на електрическа енергия. В същото време би трябвало да се разбере, че в безусловно изражение европейските страни не са почнали да употребяват повече, защото по време на пандемията не са издигнати обилни промишлени уреди. Това значи, че секторът просто се връща към нормалните отпреди пандемията размери на произвеждане.
Търсенето на газ също не е скочило коренно. Статистическите данни на Евростат оповестяват, че в случай че през 2016 година въз основата на природния газ в Европейския съюз са били генерирани 500 гигаватчаса електрическа енергия, то до 2019 година тази цифра едвам е достигнала 600. Налице е планов и еволюционен напредък, изключително като се вземе поради всеобщия отвод от въглищата (съответно 700 и 450 гигаватчаса).
Вижда се, че неуспехът се случи по време на възобновяване на стопанската система, когато внезапно стана ясно, че на запад от Смоленск просто няма задоволително ресурси от главните запаси - от мазут до въглища.
Втора теза. Прокарва се концепцията, че високите цени се дължат на заиграване от страна на доставчиците на първични материали, само че тези хора просто не схващат какво приказват. " Газпром " продава по дълготрайни контракти и Германия получава съветски газ не на 1000-1500 $, а на 300 $.
Това е още един факт, който е извънредно неуместен за западния свят и обезпечено ще бъде заметен под килима. През последните години " Газпром " е в ролята на фрапантен в пустиня - Москва упорито оферираше на всички евентуални купувачи да сключат дълготрайни контракти, които да подсигуряват непрекъснати доставки в нужния размер. Но Европа с хитра усмивка се носеше след концепцията за спотови контракти, които сякаш трябваше да създадат цената за купувача още по-ниска.
Когато Германия, Франция, Австрия и други промишлени локомотиви на Европа започнаха да връщат в строя своите предприятия, се оказа, че личните им ресурси от газ, петрол и въглища не са задоволителни и търсенето е в пъти по-голямо от предлагането. Съгласно законите на свободния пазар, цената на оскъдните и стратегически значими запаси надлежно литна до небето и няма желание да се върне към стойностите си от пролетта. Победители се оказаха тези, които бяха послушали руснаците. Когато Германия подписа дълготраен контракт за доставка на газ, всички се надпреварваха да я подлагат на критика, а неотдавнашното съглашение с Унгария се трансформира в същински интернационален скандал, като Украйна даже се опита да блокира преноса за унгарците в символ на митинг.
Но първенецът по предвидливост беше Австрия. По това време, към момента заемащият длъжността канцлер Себастиан Курц, съобщи още при първите наказания рещу Русия след обединяването с Крим, че страната му ще построява връзки с Москва, водейки се от личните си ползи. В резултат на това австрийската OMV през 2015 година, в прорез със западната взаимност, подписа рекордно дълъг контракт. Съгласно неговите условия доставките на съветски газ ще се правят до 2040 година и то на закрепени цени.
Трета теза. Русия ще доближи рекордни доставки на газ за международния пазар до края на годината. Тя е нараснала доставките на газ за Европа с 15% и в случай че сътрудниците изискат, е подготвена да ги усили с колкото те пожелаят.
Путин даде допустимо най-прозрачния намек на всички заинтригувани: дано се споразумеем, тъй като рецесията се случи, наред с други неща, и тъй като доставчиците на американски полутечен газ напуснаха европейския пазар. Неприятен за мнозина, само че безспорен факт е, че Русия - и единствено Русия - може да подсигурява енергийната сигурност на Европа. Както американските търговци, по този начин и доставчиците на полутечен газ от Катар при първото повишаване на цените още веднъж ще пренасочат своите превозвачи на газ към Азия. Нищо персонално, това просто е търговия.
Резултатите от първото полугодие сочат, че доставките на американски полутечен природен газ за азиатските пазари са се нараснали с 67%. Всеки ден Китай, Индия, Япония и Южна Корея използват 84 милиона кубически метра импортиран полутечен природен газ и тази цифра пораства, до момента в който Европейски Съюз има единствено 70 милиона и наклонността е към понижаване.
Четвърта теза. Запасите на Русия са неограничени.
Тук незабавно идва мислено към този момент христоматийната фраза на Путин " На дърва ли ще се отоплявате? ", казана по време на икономическия конгрес в Берлин през 2010 година Тя стана още по-актуална през днешния ден, когато, да вземем за пример, Англия харчи 800 милиона паунда годишно за закупуване на дървесни пелети за някогашните си въглищни електроцентрали.
Настоящите ресурси от петрол в Русия се правят оценка на 14,8 милиарда метрични тона, а потвърденият размер на газ е 37,4 трилиона кубически метра, като през последното десетилетие тази цифра е повишена с три трилиона единици. Подобна е обстановката и с въглищата - единствено потвърдените ресурси от черно злато възлизат на 160 милиарда тона, което би било задоволително на Русия за покриване на личните ѝ потребности за 750 години. И тази оценка не включва прогнозните ресурси на басейните Ленски и Тунгуска. Според приблизителните геоложки калкулации, в недрата на Сибир чакат още четири трилиона тона въглища.
Тук също би трябвало да се има поради, че газът, нефтът и въглищата са освен гориво, само че и съществена суровина за химическата индустрия, която създава необятна гама от артикули на тяхна база.
Пета теза. Ако се усили изпомпването през " Северен поток ", тогава напрежението на европейския пазар на газ ще бъде понижено, само че административните бариери пречат това да се случи. Украинският газопровод може да се спука, в случай че преносът се усили, защото той, съгласно разнообразни оценки, е изхабен на 80-85%.
![Катастрофа: Над 90% от фирмите в Украйна застрашени от закриване поради неналичието на газ]( "Катастрофа: Над 90% от фирмите в Украйна застрашени от закриване поради неналичието на газ")
Катастрофа: Над 90% от фирмите в Украйна застрашени от закриване поради неналичието на газ
Повече от 90% от всички промишлени предприятия в разнообразни промишлености ще станат нерентабилни заради високите цени на природния газ. Това...
И още веднъж сухи и неприятни обстоятелства. „ Северен поток 2 “ към този момент можеше да стартира авансово изпомпване на механически газ, само че бюрокрацията в Брюксел, пренебрегвайки здравия разсъдък, по всевъзможен вероятен метод забавя въвеждането в употреба на жизненоважния водопровод.
Украинската газопреносна система в действителност е в плачевно положение - и това не е съветска агитация. Последният механически одит на линията е осъществен през 2015 година от частна немска компания. Според резултатите още тогава износването към този момент е било 85% и съгласно плановете са нужни най-малко 12 милиарда $, с цел да се приведе до общоприетите индикатори. През последните години Киев непрестанно вземаше заеми от МВФ и гневно се бореше да резервира съветския пренос, той като получава от него към два милиарда $ годишно. Ясно е, че при такива облаги няма смисъл да се приказва за рационализация.
Впрочем през вчерашния ден, когато Путин произнесе речта си, отоплителният сезон в Украйна към момента бе надалеч от пускане. Топла вода за отопление не се доставя нито в украинските учебни заведения, нито в лечебните заведения или други обществено значими уреди. Причината е, че цената на реверсивния газ за Украйна се колебае към 980 $, което е 2-3 пъти повече от планувания бюджет. При това Киев, бързайки да завоюва в допълнение от високите цени, усили износа на газ за Европейски Съюз с три и половина пъти. Както може би се досещате, Украйна взема този газ от личните си складове.
Позицията по отношение на удължаването на украинския пренос след 2024 година беше дефинирана от Путин по доста явен метод – това е допустимо, само че в случай че бъде потребно за Русия. Към днешна дата Москва има първия Северен поток и Турски поток (а в запас е Северен поток 2), има газопровода Виборг - Иматра до Финландия и незадоволително напълнения полски сектор по трасето Ямал - Европа. Изпомпваните през днешния ден 40 милиарда кубически метра са по-малко от една шеста от плановия потенциал и тази цифра може както да нарасне, по този начин и да намалее. Топката недвусмислено е в украинската половина на терена - в случай че желаете съдействие на отворен пазар, предлагайте забавни пазарни условия.
Шеста теза. До 2035 година Русия чака да усили производството си на полутечен природен газ до 140 милиона тона годишно, заемайки 20% от международния пазар.
![Европейски Съюз с трагични благоприятни условия за трупане на запаси от газ, в Украйна всеобщо на загуба поради газа]( "Европейски Съюз с трагични благоприятни условия за трупане на запаси от газ, в Украйна всеобщо на загуба поради газа")
Европейски Съюз с трагични благоприятни условия за трупане на запаси от газ, в Украйна всеобщо на загуба поради газа
Капацитетът на оборудванията за нагнетяване и предпазване на газ, с които разполага Европейски Съюз, може да покрие единствено 20% от годишното ползване...
Русия стартира да втечнява газ относително късно. Първият подобен цех се появи на Сахалин през 2009 година, само че през идващите 10 години производството се утрои, възлизайки на 28 милиарда кубически метра. Разбира се, това е доста малко – съветските фабрики в Арктика и Далечния Изток заемат едвам 6% на износния пазар. Но Москва, на която Съединени американски щати на практика подариха европейския монопол, вижда вероятностите на други пазари, на първо място, несъмнено, в Азиатско-Тихоокеанския район. Втечненият природен газ е комфортен за къси търговски дистанции и разрешава да се трансформират векторите на доставка, изпращайки гориво до Англия, както беше през зимата на 2019 година, или до Сингапур.
Увеличаването на производството до 140 милиона тона е напълно реалистично - и това, апропо, е намек освен за спомагателни облаги за Русия, само че и за Украйна. Ако Киев продължи да следва пътя на безумната русофобия, сегашните 40 милиарда кубически метра пренос може да станат още по-малко. Напълно допустимо е да се заменят намалелите размери доставки с полутечен природен газ, защото в Европейския съюз има доста терминали за регазификация.
В умозаключение остава да се означи една от фразите в речта на Путин – „ електричеството не се взема от контакта “. Това е следващ опит на съветския президент да доближи до западните сътрудници. И да ги накара да мислят по-бързо.
Остава да разберем дали са чули думите му от другата страна на границата или от дебелоглав ще продължат на инат на здравия разсъдък да избират да мръзнат.
Анализът е на Сергей Савчук, РИА Новости
В първия ден от събитието в речта на съветския президент Владимир Путин се откроиха няколко показателни момента. На тях внимание обръща Сергей Савчук за РИА Новости.
Първата теза. Повишаването на цените на газа в Европа, а не противоположното.
Съвършената и безспорна истина, която обаче за незапознатия жител остава надълбоко скрита под пълен слой от едностранчиви и манипулативни изявления. Рекордният скок в цените на синьото гориво в Европа се случи един месец преди началото на отоплителния сезон, т.е. той бе породен извънредно от дефицит на електрическа енергия. В същото време би трябвало да се разбере, че в безусловно изражение европейските страни не са почнали да употребяват повече, защото по време на пандемията не са издигнати обилни промишлени уреди. Това значи, че секторът просто се връща към нормалните отпреди пандемията размери на произвеждане.
Търсенето на газ също не е скочило коренно. Статистическите данни на Евростат оповестяват, че в случай че през 2016 година въз основата на природния газ в Европейския съюз са били генерирани 500 гигаватчаса електрическа енергия, то до 2019 година тази цифра едвам е достигнала 600. Налице е планов и еволюционен напредък, изключително като се вземе поради всеобщия отвод от въглищата (съответно 700 и 450 гигаватчаса).
Вижда се, че неуспехът се случи по време на възобновяване на стопанската система, когато внезапно стана ясно, че на запад от Смоленск просто няма задоволително ресурси от главните запаси - от мазут до въглища.
Втора теза. Прокарва се концепцията, че високите цени се дължат на заиграване от страна на доставчиците на първични материали, само че тези хора просто не схващат какво приказват. " Газпром " продава по дълготрайни контракти и Германия получава съветски газ не на 1000-1500 $, а на 300 $.
Това е още един факт, който е извънредно неуместен за западния свят и обезпечено ще бъде заметен под килима. През последните години " Газпром " е в ролята на фрапантен в пустиня - Москва упорито оферираше на всички евентуални купувачи да сключат дълготрайни контракти, които да подсигуряват непрекъснати доставки в нужния размер. Но Европа с хитра усмивка се носеше след концепцията за спотови контракти, които сякаш трябваше да създадат цената за купувача още по-ниска.
Когато Германия, Франция, Австрия и други промишлени локомотиви на Европа започнаха да връщат в строя своите предприятия, се оказа, че личните им ресурси от газ, петрол и въглища не са задоволителни и търсенето е в пъти по-голямо от предлагането. Съгласно законите на свободния пазар, цената на оскъдните и стратегически значими запаси надлежно литна до небето и няма желание да се върне към стойностите си от пролетта. Победители се оказаха тези, които бяха послушали руснаците. Когато Германия подписа дълготраен контракт за доставка на газ, всички се надпреварваха да я подлагат на критика, а неотдавнашното съглашение с Унгария се трансформира в същински интернационален скандал, като Украйна даже се опита да блокира преноса за унгарците в символ на митинг.
Но първенецът по предвидливост беше Австрия. По това време, към момента заемащият длъжността канцлер Себастиан Курц, съобщи още при първите наказания рещу Русия след обединяването с Крим, че страната му ще построява връзки с Москва, водейки се от личните си ползи. В резултат на това австрийската OMV през 2015 година, в прорез със западната взаимност, подписа рекордно дълъг контракт. Съгласно неговите условия доставките на съветски газ ще се правят до 2040 година и то на закрепени цени.
Трета теза. Русия ще доближи рекордни доставки на газ за международния пазар до края на годината. Тя е нараснала доставките на газ за Европа с 15% и в случай че сътрудниците изискат, е подготвена да ги усили с колкото те пожелаят.
Путин даде допустимо най-прозрачния намек на всички заинтригувани: дано се споразумеем, тъй като рецесията се случи, наред с други неща, и тъй като доставчиците на американски полутечен газ напуснаха европейския пазар. Неприятен за мнозина, само че безспорен факт е, че Русия - и единствено Русия - може да подсигурява енергийната сигурност на Европа. Както американските търговци, по този начин и доставчиците на полутечен газ от Катар при първото повишаване на цените още веднъж ще пренасочат своите превозвачи на газ към Азия. Нищо персонално, това просто е търговия.
Резултатите от първото полугодие сочат, че доставките на американски полутечен природен газ за азиатските пазари са се нараснали с 67%. Всеки ден Китай, Индия, Япония и Южна Корея използват 84 милиона кубически метра импортиран полутечен природен газ и тази цифра пораства, до момента в който Европейски Съюз има единствено 70 милиона и наклонността е към понижаване.
Четвърта теза. Запасите на Русия са неограничени.
Тук незабавно идва мислено към този момент христоматийната фраза на Путин " На дърва ли ще се отоплявате? ", казана по време на икономическия конгрес в Берлин през 2010 година Тя стана още по-актуална през днешния ден, когато, да вземем за пример, Англия харчи 800 милиона паунда годишно за закупуване на дървесни пелети за някогашните си въглищни електроцентрали.
Настоящите ресурси от петрол в Русия се правят оценка на 14,8 милиарда метрични тона, а потвърденият размер на газ е 37,4 трилиона кубически метра, като през последното десетилетие тази цифра е повишена с три трилиона единици. Подобна е обстановката и с въглищата - единствено потвърдените ресурси от черно злато възлизат на 160 милиарда тона, което би било задоволително на Русия за покриване на личните ѝ потребности за 750 години. И тази оценка не включва прогнозните ресурси на басейните Ленски и Тунгуска. Според приблизителните геоложки калкулации, в недрата на Сибир чакат още четири трилиона тона въглища.
Тук също би трябвало да се има поради, че газът, нефтът и въглищата са освен гориво, само че и съществена суровина за химическата индустрия, която създава необятна гама от артикули на тяхна база.
Пета теза. Ако се усили изпомпването през " Северен поток ", тогава напрежението на европейския пазар на газ ще бъде понижено, само че административните бариери пречат това да се случи. Украинският газопровод може да се спука, в случай че преносът се усили, защото той, съгласно разнообразни оценки, е изхабен на 80-85%.
Повече от 90% от всички промишлени предприятия в разнообразни промишлености ще станат нерентабилни заради високите цени на природния газ. Това...
И още веднъж сухи и неприятни обстоятелства. „ Северен поток 2 “ към този момент можеше да стартира авансово изпомпване на механически газ, само че бюрокрацията в Брюксел, пренебрегвайки здравия разсъдък, по всевъзможен вероятен метод забавя въвеждането в употреба на жизненоважния водопровод.
Украинската газопреносна система в действителност е в плачевно положение - и това не е съветска агитация. Последният механически одит на линията е осъществен през 2015 година от частна немска компания. Според резултатите още тогава износването към този момент е било 85% и съгласно плановете са нужни най-малко 12 милиарда $, с цел да се приведе до общоприетите индикатори. През последните години Киев непрестанно вземаше заеми от МВФ и гневно се бореше да резервира съветския пренос, той като получава от него към два милиарда $ годишно. Ясно е, че при такива облаги няма смисъл да се приказва за рационализация.
Впрочем през вчерашния ден, когато Путин произнесе речта си, отоплителният сезон в Украйна към момента бе надалеч от пускане. Топла вода за отопление не се доставя нито в украинските учебни заведения, нито в лечебните заведения или други обществено значими уреди. Причината е, че цената на реверсивния газ за Украйна се колебае към 980 $, което е 2-3 пъти повече от планувания бюджет. При това Киев, бързайки да завоюва в допълнение от високите цени, усили износа на газ за Европейски Съюз с три и половина пъти. Както може би се досещате, Украйна взема този газ от личните си складове.
Позицията по отношение на удължаването на украинския пренос след 2024 година беше дефинирана от Путин по доста явен метод – това е допустимо, само че в случай че бъде потребно за Русия. Към днешна дата Москва има първия Северен поток и Турски поток (а в запас е Северен поток 2), има газопровода Виборг - Иматра до Финландия и незадоволително напълнения полски сектор по трасето Ямал - Европа. Изпомпваните през днешния ден 40 милиарда кубически метра са по-малко от една шеста от плановия потенциал и тази цифра може както да нарасне, по този начин и да намалее. Топката недвусмислено е в украинската половина на терена - в случай че желаете съдействие на отворен пазар, предлагайте забавни пазарни условия.
Шеста теза. До 2035 година Русия чака да усили производството си на полутечен природен газ до 140 милиона тона годишно, заемайки 20% от международния пазар.
Капацитетът на оборудванията за нагнетяване и предпазване на газ, с които разполага Европейски Съюз, може да покрие единствено 20% от годишното ползване...
Русия стартира да втечнява газ относително късно. Първият подобен цех се появи на Сахалин през 2009 година, само че през идващите 10 години производството се утрои, възлизайки на 28 милиарда кубически метра. Разбира се, това е доста малко – съветските фабрики в Арктика и Далечния Изток заемат едвам 6% на износния пазар. Но Москва, на която Съединени американски щати на практика подариха европейския монопол, вижда вероятностите на други пазари, на първо място, несъмнено, в Азиатско-Тихоокеанския район. Втечненият природен газ е комфортен за къси търговски дистанции и разрешава да се трансформират векторите на доставка, изпращайки гориво до Англия, както беше през зимата на 2019 година, или до Сингапур.
Увеличаването на производството до 140 милиона тона е напълно реалистично - и това, апропо, е намек освен за спомагателни облаги за Русия, само че и за Украйна. Ако Киев продължи да следва пътя на безумната русофобия, сегашните 40 милиарда кубически метра пренос може да станат още по-малко. Напълно допустимо е да се заменят намалелите размери доставки с полутечен природен газ, защото в Европейския съюз има доста терминали за регазификация.
В умозаключение остава да се означи една от фразите в речта на Путин – „ електричеството не се взема от контакта “. Това е следващ опит на съветския президент да доближи до западните сътрудници. И да ги накара да мислят по-бързо.
Остава да разберем дали са чули думите му от другата страна на границата или от дебелоглав ще продължат на инат на здравия разсъдък да избират да мръзнат.
Анализът е на Сергей Савчук, РИА Новости
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ