Лалова: Винаги искам повече от себе си
В момента пиша своя книга, в която описвам живота си, показа в изявление за " Монитор " спринтьорката.
ВИЗИТКА
*Родена е на 18 май 1984 година в София в фамилията на спортисти. Баща й Мирослав Лалов също е бил спринтьор на 100 и 200 м, а майка й Лилия е била състезателка по многобой.
*Започва да се занимава с лека атлетика през 1996 година при треньора Константин Миланов, с който се разделят през 2011 година След това неин персонален треньор е италианският професор Роберто Бономи.
*Европейска шампионка е на 100 м от Хелзинки 2012 и на 200 м в зала от шампионата в Мадрид през 2005 година Печели два сребърни медала от шампионата в Амстердам през 2016 година
*Участничка на олимпийските игри в Атина през 2004 година, Пекин 2008, Лондон 2012 и Рио 2016, има квота и за Токио 2020.
*Стартира сполучливо и на международните състезание в Осака 2007, Берлин 2009, Дегу 2011, Москва 2013, Пекин 2015 и Лондон 2017. В края на септември ще се бори за призово класиране на международното в Доха.
*Лични върхове – на 100 м 10,77 сек. от 2004 година, на 200 м 22,32 сек. от 2015 година
*Кариерата й е прекратена за две години сред юни 2005 година и май 2007 година заради строшаване на бедрената кост на крайници.
*Омъжена е за италианския спринтьор Симоне Колио от 2013 година, с който живее и тренира в Риети, Италия.
- Ивет, намираме те сред две огромни отборни надпревари, на които представяш България – отминалото европейско отборно в Хърватия и балканиадата, която следва на 2 и 3 септември в Правец. Какво по-различно ти дават тези отборни надпревари и за какво е значимо за теб да участваш в тях?
- Отборните надпревари са едни от най-приятните надпревари. Имат друга атмосфера и друг дух. Подкрепяме се доста повече вътре в тима и постоянно задачата и задачата пред нас е обща. Това основава една колегиалност, единност, борбеност.
- Наскоро президентът на БФЛА Добромир Карамаринов те назова легенда, откакто реализира осмия си златен дубъл за България в Европа. Чувстваш ли се фактически като легенда?
- Благодарна съм за признанието и уважението, само че аз постоянно съм била самокритична, желала съм повече от себе си, това ме кара да не преставам напред.
- На фона на това, че ти в никакъв случай не си отказвала отборните надпревари под флага на родината, оправдаваш ли други наши известни спортисти, които избират да гледат единствено личните си ползи? Визирам отводите на Григор Димитров да играе освен в шампионата в София, само че и за Купа „ Дейвис “, както и протеста на Матей Казийски във волейбола или преди този момент на Димитър Бербатов във футбола.
- Във всеки спорт има разнообразни връзки както от ръководещите към спортиста, по този начин и в противоположната посока. Много постоянно ние не знаем за тях. Аз постоянно съм срещала невероятна поддръжка, схващане и безпределно почитание както от БФЛА, по този начин и от ММС. Най-малкото, което мога да направя, е да вземам участие на този вид надпревари. За мен е въпрос на чест.
- Предстои ти присъединяване на пета олимпиада в Токио следващата година. Не желая да приказваме за резултати и класирания, а по-скоро за страстите, които те вълнуват преди нея. Все отново малко спортисти могат да се похвалят с сходно достижение – да са част от най-големия състезателен конгрес в границите на цели 16 години...
- Емоциите не могат да се сравнят с нищо друго. От една страна има още доста време и извънредно доста работа да се свърши, до момента в който дойдат олимпийските игри. От друга страна, съм щастлива, тъй като през по-голямата част от кариерата си в никакъв случай не съм си представяла, че мога да стигна до 5 олимпиади. В съзнанието ми просто не преставам напред.
- Какъв път измина Ивет Лалова от най-успешната си като класиране олимпиада в Атина през 2004 година до може би най-осъзнатите си игри – тези, които предстоят в Токио? И в действителност по какъв начин определяш за себе си всеки един от форумите, на които си взела участие?
- На всяка олимпиада съм била в друг стадий от развиването си и като спортист, и като човек. Поглеждайки обратно, си припомням с трогване най-много моето първо огромно съревнование в Атина. Тогава бях просто едно дете с големи упоритости, нямах ни най-малка визия какъв брой дълъг и сложен път ще би трябвало да извървя. Игрите в Пекин през 2008 година бяха моето завръщане в елитния спорт след счупената бедрена кост и претърпените интервенции. Тези в Лондон през 2012 година бяха по-специални, тъй като най-сетне бях европейска шампионка на 100 м. Но коренната смяна за мен идва с игрите в Рио през 2016-а, когато към този момент открих своята дисциплинираност (200 м), бях узряла душевен и работих доста, с цел да стигна още веднъж до финала. Надявам се олимпиадата в Токио да бъде още по-успешна за мен, тъй като се усещам подготвена.
- В кой миг от живота си си била най-щастлива с атлетиката – когато завоюва европейската купа на 100 м в Хелзинки 2012, когато се завърна към тренировките след ужасяващата травма през 2005-а или когато срещна бъдещия си брачен партньор – италианския спринтьор Симоне Колио? Или пък някой различен път...
- Европейската купа в Хелзинки беше необикновено благополучен миг за мен точно поради това, че през 2005-а не участвах на международното състезание, а толкоз го желаех. През 2016 година двата сребърни медала в Амстердам ми донесоха още веднъж голямо благополучие, тъй като няколко месеца по-рано на треньора ми Роберто Бономи беше сложена диагноза рак. Така сред това европейско и олимпиадата в Рио преминахме дружно през доста неща и финалът там беше също един от най-щастливите ми и прочувствени моменти.
- На 15 септември ще се организира второто издание на шампионата за деца „ Открий първенеца в теб “, на който уредник е твоят клуб „ Ивет Лалова Спринт Академи “. Личат ли си и по какво първенците още в ранна детска възраст? И в действителност, по какъв начин искаш да насърчиш децата да спортуват?
- В България има безчет надарени деца и за благополучие и клубове, които развиват детския спорт. Талантът се вижда от надалеч и нямам самообладание тази година да видя още веднъж тези деца да се състезават, както и доста нови, които се записват. В клуба ми има деца, които са през цялото време и израснаха пред очите ми. Гордея се безпределно доста с техния гений, тяхната обич към атлетиката и желая да ги науча най-много на самообладание. Големият триумф не се реализира нито за един ден, нито за една година. Искам да ги видя един ден на олимпийски игри.
- Надпреварата е в навечерието на новата образователна година, само че в това време е по-малко от две седмици преди международното състезание в Доха. Ще успееш ли да присъстваш и няма ли да се натовари доста графика ти?
- С „ Открий първенеца в теб “ откриваме освен образователната година, само че и спортния сезон след лятната пауза. За мен е наложително да участвам, тъй като доста деца ще дойдат и с цел да се срещнат с мен. Ще бъде една спомагателна мотивация за Доха.
- Ти си страховит мотиватор за младите, а преди време написа доста вълнуващо писмо до дребната Ивет Лалова. Замисляла ли си се един ден да издадеш биографична книга, да направиш собствен блог, или пък да станеш влогър?
- Писмото по концепция на IAAF (бел.ред. - интернационалната атлетическа федерация) беше една прелестна концепция, която ме накара да осъзная, какъв брой дълъг път съм минала и какъв брой обичам това, което върша. В момента пиша своята книга, в която споделям всички тези неща.
- И тъй като ти самата си казвала, че човек би трябвало да има огромни фантазии, които да преследва, къде в фантазиите си се виждаш след 10 години, да вземем за пример?
- Виждам се, преследвайки нови фантазии и упоритости, вечно обвързвана със спорта и отдадена на „ Спринт Академи “, с цел да има повече деца, които мечтаят за олимпийските върхове.
ВИЗИТКА
*Родена е на 18 май 1984 година в София в фамилията на спортисти. Баща й Мирослав Лалов също е бил спринтьор на 100 и 200 м, а майка й Лилия е била състезателка по многобой.
*Започва да се занимава с лека атлетика през 1996 година при треньора Константин Миланов, с който се разделят през 2011 година След това неин персонален треньор е италианският професор Роберто Бономи.
*Европейска шампионка е на 100 м от Хелзинки 2012 и на 200 м в зала от шампионата в Мадрид през 2005 година Печели два сребърни медала от шампионата в Амстердам през 2016 година
*Участничка на олимпийските игри в Атина през 2004 година, Пекин 2008, Лондон 2012 и Рио 2016, има квота и за Токио 2020.
*Стартира сполучливо и на международните състезание в Осака 2007, Берлин 2009, Дегу 2011, Москва 2013, Пекин 2015 и Лондон 2017. В края на септември ще се бори за призово класиране на международното в Доха.
*Лични върхове – на 100 м 10,77 сек. от 2004 година, на 200 м 22,32 сек. от 2015 година
*Кариерата й е прекратена за две години сред юни 2005 година и май 2007 година заради строшаване на бедрената кост на крайници.
*Омъжена е за италианския спринтьор Симоне Колио от 2013 година, с който живее и тренира в Риети, Италия.
- Ивет, намираме те сред две огромни отборни надпревари, на които представяш България – отминалото европейско отборно в Хърватия и балканиадата, която следва на 2 и 3 септември в Правец. Какво по-различно ти дават тези отборни надпревари и за какво е значимо за теб да участваш в тях?
- Отборните надпревари са едни от най-приятните надпревари. Имат друга атмосфера и друг дух. Подкрепяме се доста повече вътре в тима и постоянно задачата и задачата пред нас е обща. Това основава една колегиалност, единност, борбеност.
- Наскоро президентът на БФЛА Добромир Карамаринов те назова легенда, откакто реализира осмия си златен дубъл за България в Европа. Чувстваш ли се фактически като легенда?
- Благодарна съм за признанието и уважението, само че аз постоянно съм била самокритична, желала съм повече от себе си, това ме кара да не преставам напред.
- На фона на това, че ти в никакъв случай не си отказвала отборните надпревари под флага на родината, оправдаваш ли други наши известни спортисти, които избират да гледат единствено личните си ползи? Визирам отводите на Григор Димитров да играе освен в шампионата в София, само че и за Купа „ Дейвис “, както и протеста на Матей Казийски във волейбола или преди този момент на Димитър Бербатов във футбола.
- Във всеки спорт има разнообразни връзки както от ръководещите към спортиста, по този начин и в противоположната посока. Много постоянно ние не знаем за тях. Аз постоянно съм срещала невероятна поддръжка, схващане и безпределно почитание както от БФЛА, по този начин и от ММС. Най-малкото, което мога да направя, е да вземам участие на този вид надпревари. За мен е въпрос на чест.
- Предстои ти присъединяване на пета олимпиада в Токио следващата година. Не желая да приказваме за резултати и класирания, а по-скоро за страстите, които те вълнуват преди нея. Все отново малко спортисти могат да се похвалят с сходно достижение – да са част от най-големия състезателен конгрес в границите на цели 16 години...
- Емоциите не могат да се сравнят с нищо друго. От една страна има още доста време и извънредно доста работа да се свърши, до момента в който дойдат олимпийските игри. От друга страна, съм щастлива, тъй като през по-голямата част от кариерата си в никакъв случай не съм си представяла, че мога да стигна до 5 олимпиади. В съзнанието ми просто не преставам напред.
- Какъв път измина Ивет Лалова от най-успешната си като класиране олимпиада в Атина през 2004 година до може би най-осъзнатите си игри – тези, които предстоят в Токио? И в действителност по какъв начин определяш за себе си всеки един от форумите, на които си взела участие?
- На всяка олимпиада съм била в друг стадий от развиването си и като спортист, и като човек. Поглеждайки обратно, си припомням с трогване най-много моето първо огромно съревнование в Атина. Тогава бях просто едно дете с големи упоритости, нямах ни най-малка визия какъв брой дълъг и сложен път ще би трябвало да извървя. Игрите в Пекин през 2008 година бяха моето завръщане в елитния спорт след счупената бедрена кост и претърпените интервенции. Тези в Лондон през 2012 година бяха по-специални, тъй като най-сетне бях европейска шампионка на 100 м. Но коренната смяна за мен идва с игрите в Рио през 2016-а, когато към този момент открих своята дисциплинираност (200 м), бях узряла душевен и работих доста, с цел да стигна още веднъж до финала. Надявам се олимпиадата в Токио да бъде още по-успешна за мен, тъй като се усещам подготвена.
- В кой миг от живота си си била най-щастлива с атлетиката – когато завоюва европейската купа на 100 м в Хелзинки 2012, когато се завърна към тренировките след ужасяващата травма през 2005-а или когато срещна бъдещия си брачен партньор – италианския спринтьор Симоне Колио? Или пък някой различен път...
- Европейската купа в Хелзинки беше необикновено благополучен миг за мен точно поради това, че през 2005-а не участвах на международното състезание, а толкоз го желаех. През 2016 година двата сребърни медала в Амстердам ми донесоха още веднъж голямо благополучие, тъй като няколко месеца по-рано на треньора ми Роберто Бономи беше сложена диагноза рак. Така сред това европейско и олимпиадата в Рио преминахме дружно през доста неща и финалът там беше също един от най-щастливите ми и прочувствени моменти.
- На 15 септември ще се организира второто издание на шампионата за деца „ Открий първенеца в теб “, на който уредник е твоят клуб „ Ивет Лалова Спринт Академи “. Личат ли си и по какво първенците още в ранна детска възраст? И в действителност, по какъв начин искаш да насърчиш децата да спортуват?
- В България има безчет надарени деца и за благополучие и клубове, които развиват детския спорт. Талантът се вижда от надалеч и нямам самообладание тази година да видя още веднъж тези деца да се състезават, както и доста нови, които се записват. В клуба ми има деца, които са през цялото време и израснаха пред очите ми. Гордея се безпределно доста с техния гений, тяхната обич към атлетиката и желая да ги науча най-много на самообладание. Големият триумф не се реализира нито за един ден, нито за една година. Искам да ги видя един ден на олимпийски игри.
- Надпреварата е в навечерието на новата образователна година, само че в това време е по-малко от две седмици преди международното състезание в Доха. Ще успееш ли да присъстваш и няма ли да се натовари доста графика ти?
- С „ Открий първенеца в теб “ откриваме освен образователната година, само че и спортния сезон след лятната пауза. За мен е наложително да участвам, тъй като доста деца ще дойдат и с цел да се срещнат с мен. Ще бъде една спомагателна мотивация за Доха.
- Ти си страховит мотиватор за младите, а преди време написа доста вълнуващо писмо до дребната Ивет Лалова. Замисляла ли си се един ден да издадеш биографична книга, да направиш собствен блог, или пък да станеш влогър?
- Писмото по концепция на IAAF (бел.ред. - интернационалната атлетическа федерация) беше една прелестна концепция, която ме накара да осъзная, какъв брой дълъг път съм минала и какъв брой обичам това, което върша. В момента пиша своята книга, в която споделям всички тези неща.
- И тъй като ти самата си казвала, че човек би трябвало да има огромни фантазии, които да преследва, къде в фантазиите си се виждаш след 10 години, да вземем за пример?
- Виждам се, преследвайки нови фантазии и упоритости, вечно обвързвана със спорта и отдадена на „ Спринт Академи “, с цел да има повече деца, които мечтаят за олимпийските върхове.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ