Служебно или службашко?
В момента България е президентска република. Не, даже и това не е, тъй като в президентските републики има настоящ парламент, който управлява упражняването на властта. Действащ парламент в този момент у нас няма. Има президент и назначени от него хора, които тъкмо като дребните деца пробват границите на възрастните, в които могат да си разрешат да правят пакости. Така че по-точно е да се каже, че сега България е под едноличното ръководство на Румен Радев.
Това състояние е конституционно легално. За разлика от необятната демократична процедура в Европа, където не съществува подобен институт като служебно държавно управление, у нас то е записано в конституцията. Защо в тези въодушевени времена, когато се написа конституцията и когато се налучкваха бутоните за задействане на демократичните механизми, сме си представяли, че сме по-умни от предишните към този момент по този път европейски демокрации, нямам визия. Две чисти хрумвания виждам зад решението да има служебно държавно управление. Първата: визията, че българският президент ще бъде постоянно такова неопетнено въплъщение на единството на нацията, че изборът му ще е обезпечено настоятелен и справедлив. Втората: че по пътя, който минава през избори, най-честно ще ни преведе непретоварен с политически пристрастия кабинет. И двете теоретични планове бяха опровергани от практиката. Дали зад тази българска иновация е имало и нечисти планове, или те са се появили по-късно, няма по какъв начин да знам. Знам единствено, че едно от настоящите способени лица от тези конституционни времена проф. Екатерина Михайлова от години се пробва да изясни, че служебното държавно управление е излишно и носи рискове за демокрацията, точно поради това, че властта е в ръцете на един човек и надзор какво се случва няма от кого да бъде прибавен.
Често се споделя, че единствената задача на служебното държавно управление е да приготви и организира почтени избори. Всъщност не е единствена. Освен отговорността за изборите, служебното държавно управление ръководи настоящите въпроси от вътрешната и външната политика на страната. Текущите!
Колко настоящ е казусът, да речем, с регионалните шефове, които до през вчерашния ден са били подобаващи, а от на следващия ден са към този момент несъответствуващи? Неподходящи в какъв смисъл – като подготвеност или като политическа преданост? Да, регионалните шефове са представители на централната власт и по тази причина се назначават от нея. Но тъкмо толкоз власт ли има назначеното служебно държавно управление, колкото определеното? Какво неправилно имат опция да правят регионалните шефове, та се постанова да не могат да останат още два месеца? Изборите, изборите! – ще кажете. Нали главната задача на служебното държавно управление е да организира избори и регионалните управи имат някаква роля в реализирането им. Но следователно какво постанова всеобщата промяна на заместник-министри? Като през едро решето служебният кабинет изтръска 25 заместник-министри и ги размени с нови. Новите са по-компетентни или какво? Кабинетът на Гълъб Донев стартира в действителност да чисти проблемите като във вица за него – перо по перо.
Да забележим прочее дали провеждането на почтени избори е главната задача на този кабинет, какъвто е замисълът в конституцията. В изявление пред Българска национална телевизия служебният министър председател съобщи, че изборите фактически са предизвикателство, но… „ значимото е да покажем действителното положение на страната, по какъв начин е ръководена тя, с цел да създадат гласоподавателите избора си и да решат за коя политическа партия да гласоподават “. Винаги сме го подозирали, само че толкоз очевидно никой не го беше казвал. Единственото преимущество на такива аджамии като служебния министър председател е, че още не са се научили, когато споделят нещо, да не споделят нищо.
В същия жанр „ бързи, гневни “ служебната власт уволни изпълнителния шеф на Националната организация Румен Спецов и Павел Тонев, шеф на организация „ Митници “. Това би трябвало да отекне като обръщение, че нещата не са наред нито в Национална агенция за приходите, нито в митниците. Само че то откри различен отклик: аха, в този момент вземете да възстановите остарялото състояние на „ Капитан Андреево “ и да върнете на „ Лукойл “ първите налози, които заплати от петнайсет години насам. Прескачам опозоряването на концепцията за потребност от Съвет за електронни медии, който също по виновност на президента Румен Радев, беше комплектован със свързани с военновъздушните сили покорни дами, с цел да се подсигурява уют по време на изборите. Когато и четвъртата власт е в ръцете на едноличната власт, едноличната власт може в действителност да прави каквото си науми.
„ Ще покажем същинското положение в страната, с цел да не си вършат политиците предизборна акция на гърба на служебното държавно управление “ – сподели още в това изявление Гълъб Донев. Истинското положение на страната той съумя да види, проучва, съветва и оповести в общо взето първия си работен делник: то е безпорядък и съсипия. Наистина в енергетиката, както сподели, само че в този момент енергетиката замества всичко останало. За хаоса има известно право. Този безпорядък потегли от Русия и към този момент е обхванал целия континент. Но съсипия не се вижда. Напротив, десетилетия наред бяхме убеждавани, че в случай че Русия спре доставките на газ, тук ще затворим предприятията и ще си светим със свещи. Това беше опровергано. Нещо още по-важно: кабинетът на Кирил Петков сподели, че една работа (в случая интерконектор с Гърция), която не можа да бъде завършена за 12 години, може да бъде свършена за месеци. Оказа се също по този начин, че и други страни с изключение на Русия имат и продават газ. И в случай че се има вяра на Сашо Дончев от „ Овергаз “ (а на него сигурно може да се вярва) страната може да си обезпечи успокоение във връзка с газа просто като не пречи на частния бизнес да го доставя. Само че – по какъв начин да го направи страната, като както за Русия газът е стратегическо оръжие за превъзходство, по този начин за България е метод да удостоверява чий слугинаж е в настоящия миг.
Това е четвъртото държавно управление, назначено от еднакъв човек. И не си вършим илюзията, че другите бяха по-различни – те постоянно започваха с уволнения и назначения, те всички се демонстрираха като службашки. Назначените от държавното управление на Петков едва-що навлязоха в работата си и ето „ огън, работа не остана “. Затова този път е толкоз очевидно. И освен това е очевидно – при ръководството, консултациите, отдръпванията и сливанията, свадите и излиянията на ядосани петковци с празни торбички през последните месеци всичко се случваше като на длан, пред очите ни, а през екрана – в домовете ни. Никога не е било толкоз ясно същинското състояние. Затова на вятъра ще се хаби кабинетът „ Донев “ да ни изяснява същинското състояние в страната. Още повече всички сме наясно, че при идните избори не става дума за ситуацията в страната, а за ситуацията на страната ни отвън страната.
Коментарът е оповестен
Това състояние е конституционно легално. За разлика от необятната демократична процедура в Европа, където не съществува подобен институт като служебно държавно управление, у нас то е записано в конституцията. Защо в тези въодушевени времена, когато се написа конституцията и когато се налучкваха бутоните за задействане на демократичните механизми, сме си представяли, че сме по-умни от предишните към този момент по този път европейски демокрации, нямам визия. Две чисти хрумвания виждам зад решението да има служебно държавно управление. Първата: визията, че българският президент ще бъде постоянно такова неопетнено въплъщение на единството на нацията, че изборът му ще е обезпечено настоятелен и справедлив. Втората: че по пътя, който минава през избори, най-честно ще ни преведе непретоварен с политически пристрастия кабинет. И двете теоретични планове бяха опровергани от практиката. Дали зад тази българска иновация е имало и нечисти планове, или те са се появили по-късно, няма по какъв начин да знам. Знам единствено, че едно от настоящите способени лица от тези конституционни времена проф. Екатерина Михайлова от години се пробва да изясни, че служебното държавно управление е излишно и носи рискове за демокрацията, точно поради това, че властта е в ръцете на един човек и надзор какво се случва няма от кого да бъде прибавен.
Често се споделя, че единствената задача на служебното държавно управление е да приготви и организира почтени избори. Всъщност не е единствена. Освен отговорността за изборите, служебното държавно управление ръководи настоящите въпроси от вътрешната и външната политика на страната. Текущите!
Колко настоящ е казусът, да речем, с регионалните шефове, които до през вчерашния ден са били подобаващи, а от на следващия ден са към този момент несъответствуващи? Неподходящи в какъв смисъл – като подготвеност или като политическа преданост? Да, регионалните шефове са представители на централната власт и по тази причина се назначават от нея. Но тъкмо толкоз власт ли има назначеното служебно държавно управление, колкото определеното? Какво неправилно имат опция да правят регионалните шефове, та се постанова да не могат да останат още два месеца? Изборите, изборите! – ще кажете. Нали главната задача на служебното държавно управление е да организира избори и регионалните управи имат някаква роля в реализирането им. Но следователно какво постанова всеобщата промяна на заместник-министри? Като през едро решето служебният кабинет изтръска 25 заместник-министри и ги размени с нови. Новите са по-компетентни или какво? Кабинетът на Гълъб Донев стартира в действителност да чисти проблемите като във вица за него – перо по перо.
Да забележим прочее дали провеждането на почтени избори е главната задача на този кабинет, какъвто е замисълът в конституцията. В изявление пред Българска национална телевизия служебният министър председател съобщи, че изборите фактически са предизвикателство, но… „ значимото е да покажем действителното положение на страната, по какъв начин е ръководена тя, с цел да създадат гласоподавателите избора си и да решат за коя политическа партия да гласоподават “. Винаги сме го подозирали, само че толкоз очевидно никой не го беше казвал. Единственото преимущество на такива аджамии като служебния министър председател е, че още не са се научили, когато споделят нещо, да не споделят нищо.
В същия жанр „ бързи, гневни “ служебната власт уволни изпълнителния шеф на Националната организация Румен Спецов и Павел Тонев, шеф на организация „ Митници “. Това би трябвало да отекне като обръщение, че нещата не са наред нито в Национална агенция за приходите, нито в митниците. Само че то откри различен отклик: аха, в този момент вземете да възстановите остарялото състояние на „ Капитан Андреево “ и да върнете на „ Лукойл “ първите налози, които заплати от петнайсет години насам. Прескачам опозоряването на концепцията за потребност от Съвет за електронни медии, който също по виновност на президента Румен Радев, беше комплектован със свързани с военновъздушните сили покорни дами, с цел да се подсигурява уют по време на изборите. Когато и четвъртата власт е в ръцете на едноличната власт, едноличната власт може в действителност да прави каквото си науми.
„ Ще покажем същинското положение в страната, с цел да не си вършат политиците предизборна акция на гърба на служебното държавно управление “ – сподели още в това изявление Гълъб Донев. Истинското положение на страната той съумя да види, проучва, съветва и оповести в общо взето първия си работен делник: то е безпорядък и съсипия. Наистина в енергетиката, както сподели, само че в този момент енергетиката замества всичко останало. За хаоса има известно право. Този безпорядък потегли от Русия и към този момент е обхванал целия континент. Но съсипия не се вижда. Напротив, десетилетия наред бяхме убеждавани, че в случай че Русия спре доставките на газ, тук ще затворим предприятията и ще си светим със свещи. Това беше опровергано. Нещо още по-важно: кабинетът на Кирил Петков сподели, че една работа (в случая интерконектор с Гърция), която не можа да бъде завършена за 12 години, може да бъде свършена за месеци. Оказа се също по този начин, че и други страни с изключение на Русия имат и продават газ. И в случай че се има вяра на Сашо Дончев от „ Овергаз “ (а на него сигурно може да се вярва) страната може да си обезпечи успокоение във връзка с газа просто като не пречи на частния бизнес да го доставя. Само че – по какъв начин да го направи страната, като както за Русия газът е стратегическо оръжие за превъзходство, по този начин за България е метод да удостоверява чий слугинаж е в настоящия миг.
Това е четвъртото държавно управление, назначено от еднакъв човек. И не си вършим илюзията, че другите бяха по-различни – те постоянно започваха с уволнения и назначения, те всички се демонстрираха като службашки. Назначените от държавното управление на Петков едва-що навлязоха в работата си и ето „ огън, работа не остана “. Затова този път е толкоз очевидно. И освен това е очевидно – при ръководството, консултациите, отдръпванията и сливанията, свадите и излиянията на ядосани петковци с празни торбички през последните месеци всичко се случваше като на длан, пред очите ни, а през екрана – в домовете ни. Никога не е било толкоз ясно същинското състояние. Затова на вятъра ще се хаби кабинетът „ Донев “ да ни изяснява същинското състояние в страната. Още повече всички сме наясно, че при идните избори не става дума за ситуацията в страната, а за ситуацията на страната ни отвън страната.
Коментарът е оповестен
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ