Медицинска сестра в Пловдив: Брутната ми заплата е 1200 лева
" В момента аз комбинирам неврологичен кабинет, хирургичен кабинет и заменявам основната сестра, разясни Красимира Панова
Болници в Пловдив са на път да изгубят лицензите си. Липсата на фрагменти в общинските лечебни заведения слага пред риск съществуването им. Защо се задълбочава кадровата рецесия и недостиг на какви експерти изпитва здравната ни система.
Пловдив е градът с рекорден брой здравни заведения. Те са над 100, като единствено лечебните заведения са 36. Заради неналичието на фрагменти, има риск да бъдат отнети лицензите на някои от общинските здравни заведения. Най-голям е дефицитът на медицински сестри, лаборанти и рехабилитатори. Средната заплата на една здравна сестра в общинското опазване на здравето е 1800 лв., а на доктор – над 3500 лв..
Доктор Таниел Минков е експерт УНГ. Като всеки млад доктор работи на две места - в частна болница и в общинска поликлиника. „ Защо работя на две места? Първо, естествено финансова позиция, и второ - тъй като ми се работи. Съчетавам го с много взаимни отстъпки, защото би трябвало да затрупвам и там график, и тук график ”, обосновава се той, предава. Така от време на време е заставен да кара две смени една след друга. Често работният му ден продължава повече от 14 часа.
Заради непривлекателните условия на труд и ниското възнаграждение, множеството му сътрудници избягали в чужбина. Към Англия и Белгия, които оферират десетократно по-високи заплати, се насочват преди малко приключилите у нас медицински сестри. Дефицитът им в поликлиниката принуждава Красимира Панова да работи в няколко кабинета дневно. „ В момента, да вземем за пример, аз комбинирам неврологичен кабинет, хирургичен кабинет и заменявам основната сестра. Определено има дефицит. Кадрите, които сме тук, сме едни и същи от години и по тази причина на множеството от ДКЦ-то ни се постанова да работим с няколко експерти ”, сподели здравната сестра. Не постоянно обаче заплащането на сестрите оправдава умората. Красимира Панова признава, че получава брутно заплащане към 1200.
Другият стеснителен фактор е застаряващата възраст на медицинските експерти, работещи в лечебните заведения в Пловдив. „ В някои такива стига сред 58 и 63-годишна възраст, само че няма лечебно заведение общинско, където междинната възраст да е под 52-53 години. Общинските лечебни заведения изпитват сега изострен дефицит в много специалности: ендокринология, педиатрия, гастроентерология, анестезиология. Имаме много изострен дефицит сега даже от неонатолози ”, споделя шефът на Дирекция „ Здравеопазване “ в община Пловдив доктор Калин Калинов.
За да се оправи със задълбочаваща се кадрова рецесия, община Пловдив е на път да подпише меморандум с Медицинския университет в града. От него ще наеме студенти, които с контракти за стипендии ще попълнят графиците в лечебните заведения и поликлиниките.
Болници в Пловдив са на път да изгубят лицензите си. Липсата на фрагменти в общинските лечебни заведения слага пред риск съществуването им. Защо се задълбочава кадровата рецесия и недостиг на какви експерти изпитва здравната ни система.
Пловдив е градът с рекорден брой здравни заведения. Те са над 100, като единствено лечебните заведения са 36. Заради неналичието на фрагменти, има риск да бъдат отнети лицензите на някои от общинските здравни заведения. Най-голям е дефицитът на медицински сестри, лаборанти и рехабилитатори. Средната заплата на една здравна сестра в общинското опазване на здравето е 1800 лв., а на доктор – над 3500 лв..
Доктор Таниел Минков е експерт УНГ. Като всеки млад доктор работи на две места - в частна болница и в общинска поликлиника. „ Защо работя на две места? Първо, естествено финансова позиция, и второ - тъй като ми се работи. Съчетавам го с много взаимни отстъпки, защото би трябвало да затрупвам и там график, и тук график ”, обосновава се той, предава. Така от време на време е заставен да кара две смени една след друга. Често работният му ден продължава повече от 14 часа.
Заради непривлекателните условия на труд и ниското възнаграждение, множеството му сътрудници избягали в чужбина. Към Англия и Белгия, които оферират десетократно по-високи заплати, се насочват преди малко приключилите у нас медицински сестри. Дефицитът им в поликлиниката принуждава Красимира Панова да работи в няколко кабинета дневно. „ В момента, да вземем за пример, аз комбинирам неврологичен кабинет, хирургичен кабинет и заменявам основната сестра. Определено има дефицит. Кадрите, които сме тук, сме едни и същи от години и по тази причина на множеството от ДКЦ-то ни се постанова да работим с няколко експерти ”, сподели здравната сестра. Не постоянно обаче заплащането на сестрите оправдава умората. Красимира Панова признава, че получава брутно заплащане към 1200.
Другият стеснителен фактор е застаряващата възраст на медицинските експерти, работещи в лечебните заведения в Пловдив. „ В някои такива стига сред 58 и 63-годишна възраст, само че няма лечебно заведение общинско, където междинната възраст да е под 52-53 години. Общинските лечебни заведения изпитват сега изострен дефицит в много специалности: ендокринология, педиатрия, гастроентерология, анестезиология. Имаме много изострен дефицит сега даже от неонатолози ”, споделя шефът на Дирекция „ Здравеопазване “ в община Пловдив доктор Калин Калинов.
За да се оправи със задълбочаваща се кадрова рецесия, община Пловдив е на път да подпише меморандум с Медицинския университет в града. От него ще наеме студенти, които с контракти за стипендии ще попълнят графиците в лечебните заведения и поликлиниките.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ