В модерната си история Иран няколко пъти е бил на

Демонстрациите в Иран - много повече от негодувание срещу високите цени

В модерната си история Иран няколко пъти е бил на една крачка от демокрацията. През 20-ти век, страната е разтресена три пъти от политически рецесии: конституционната гражданска война от 1905-1911, придвижването за национализация на петрола от 1951-1953 и ислямистката гражданска война от 1978-1979 година. Всяко от трите събития е друго от останалите, само че всички имат за корен разочарованието от ширещата се корупция, неприятното ръководство и автократичните ръководещи , написа в разбор за журналистът Руслан Трад .
Всяко от събитията се случва на фона на повишаване на междинната класа и интелигенцията, засилващото се неспокойствие към богатите предприемачи и „ правенето на услуги “ за държавни чиновници. Всеки път тези придвижвания са въодушевени от демокрацията и всякога приключват с разминати упования сред стачкуващи и действителност .
Конституцията от 1906 основава парламент, който да служи за коректив на шаха и дава на иранците права да наблюдават за това по какъв начин се ръководи страната им. Две десетилетия по-късно шахът ръководи още веднъж като безспорен монарх, а новата конституция е пренебрегната.
Движението от 1951 е задвижвано от желанието за национализация на иранската петролна промишленост, която тогава е следена от английското държавно управление. Премиерът Мохамад Мосадек е популист, модернизатор и любимец на Народното събрание, не на двореца. И още веднъж изгледът за повече народна власт потъва скоро през 1953 година, когато Мосадек е свален с прелом, подсилен от Централно разузнавателно управление на САЩ и английското разузнаване. Шахът заема още веднъж трона си, а гоненията против политически деятели приключват с автокрация.

Протестните придвижвания в Близкия изток се сблъскват с големи спънки и репресии и рядко приключват с благополучен край. Дори когато протестиращите съумяват да смъкват един автократ, те рядко съумяват да прекратят автокрацията .
В Иран изгледите за триумф за дребни. В огромни елементи на Близкия изток страните, ръководени от всемирски автократи, се концентрират върху смазване на ислямистката съпротива. В Иран е противоположното – религиозната автокрация е съсредоточена върху заличаването на светската съпротива . Тази динамичност на невъоръжени, неорганизирани жители без водачи, изискващи стопански промени и плурализъм, заставащи против добре въоръжени, проведени теократи, които величаят мъченическата гибел – всичко това не е рецепта за триумф .
И въпреки всичко против всяко очакване иранското антиправителствено придвижване пониква като гъби след дъжд из цялата страна. Въпреки че днешните митинги са в пъти по-малки спрямо демонстрациите в Техеран през 2009 година, те впечатляват с мащаба и интензивността си.
Протестите започнаха на 28 декември в град Машхад, който е поклоннически град и е считан за цитадела на режима. Демонстрантите скандираха „ Оставете Сирия, помислете за нас “. Скоро вълната се разпростря към най-свещения град в Иран – Кум. Там, посред града, се чуват лозунги, изразяващи носталгия към последният шах Реза - автократ, искащ да модернизира страната си и изключително наказателен към духовенството. Протестите избухнаха и в провинциалните градове, където хиляди в Наджафабад скандират „ не желаеме Ислямска република, „ Смърт за Революционната армия “ в Рещ и „ Смърт за диктатора “ в Хорамабад. Два дни по-късно демонстрациите доближиха до столицата Техеран, където са задържани сред 500 и 600 души .

Какво е подбудило митингите, е към момента предмет на полемики – някои считат, че първоначално са подкрепени от хардлайнери против президента Хасан Рухани, само че скоро откакто се включват хиляди хора, ситуацията излиза отвън надзор. Както религиозните, почнали митинга като противоречие с президента, по този начин и присъединилите се по-късно хора от всички прослойки, са движени от едно и също: повишаване на цените, безработицата, която измежду младежите доближава 40%, корупцията по всички равнища на държавния уред и несъгласието с външната политика на Иран – в частност финансовата поддръжка за милиции в Ливан, Сирия и Ирак. Като се добави политическата и обществена действителност в Иран, която постоянно е свързвана с арести и репресии, атмосферата става взривоопасна .
И до момента в който това отчаяние съществува от години, измежду разликите от демонстрациите от 2009 е наличието на смарт телефона. През 2009, когато към 2-3 милиона иранци демонстрираха относително безшумно в Техеран, по-малко от милион души разполагат със смарт телефони и множеството живеят в столицата. Днес 48 милиона от общо 80 милиона иранци разполагат с последни модели смарт телефони с всички вероятни приложения за чат и видео диалози. Само приложението Telegram – станала известна с криптираните си известия - има над 40 милиона консуматори от Иран, което основава компликации на държавното управление да постанова надзор, в случай че не „ изключи “ интернет . Може би поради това Техеран оказа напън върху притежателите на Telegram и скоро някои от опозиционните групи бяха изтрити непосредствено от компанията. Този ход предизвика рецензии, само че и подсети какъв брой елементарно може да се влияе върху свободата на изложение, в случай че едно държавно управление реши да се намеси.

Междувременно, за мнозина отвън Иран е по-трудно обяснимо за какво иранците стачкуват . Това ненапълно се дължи на прецизно прилаганата стратегия на държавното управление да управлява медийното наличие , което визира Техеран. От 2009 година насам някои от най-видните публицисти, отразяващи Иран, са изгонени от страната, в това число Ферназ Фасини от The Wall Street Journal, Назила Фатхи от The New York Times, Мазияр Бахари от Newsweek, Париса Хафези и Бабак Дехганпишех от Reuters. Някои публицисти даже са задържани. Представители на интелигенцията също стават цел на офанзиви .
Иранското държавно управление държи първото място по изтезания на глава на от популацията , като оспорва тази купа единствено със Саудитска Арабия и Китай. Жените са считани за второстепенни жители, хомосексуалността е преследвана, както и религиозните малцинства, а свободата на словото е непрекъснато под напън . Докато мнозина се надяват гражданското придвижване да победи, има доста аргументи да се показва песимизъм за това. Революционната армия и милициите басидж, които са стожерите на иранския режим, са добре подплатени, проведени и въоръжени. Точно противоположното са съперниците на управляващите. В допълнение, Иран разполага със стотици хиляди бойци, включително ливанската организация Хизбулла, които са съставка в разпространяването на въздействието на Техеран в Близкия изток. За тези сили да се оправят с стачкуващи е доста по-лесно, в сравнение с да се бият в Сирия и Ирак.
Има очаквания, че митингите могат да накарат държавното управление да вземе насериозно настояванията на хората, само че историята учи друго. В идващите седмици и месеци управляващите ще станат още по-репресивни. Вече има 10 убити из страната, а са минали едвам няколко дни .
Политическите сили в лицето на аятолах Хаманей и президента Хасан Рухани са в непрекъснато несъгласие и в този момент се пробват да трансферират виновността за демонстрациите един на различен. Основните вестници в страната насочат рецензии към едната или другата институция според коя страна поддържат. Но едно е несъмнено – нито аятоласите, нито президента ще разрешат демонстрациите да се ускоряват, застрашавайки по този метод статуквото .

Вероятно демонстрациите ще бъдат употребявани като предлог Революционната армия да ускори въздействието си в името на националната сигурност. В Иран постоянно е имало по две институции: войска (охраняваща държавните граници) и Гвардия (стожерът на външната политика и иранско влияние), полиция (обикновена полиция) и басидж (паравоенна сила), аятоласи (най-висшата инстанция) и президент. Всяка от институциите има свое въздействие в обществото, само че първенците на режима са членовете на Революционната армия, водена от Касим Сюлеймани .
Не е инцидентно, че стачкуващите скандират против армията и политиката на Иран в Сирия: до момента в който има съществени стопански проблеми в страната, Техеран изпраща милиони на милиции да се борят в името на ползите му . Това единствено ускорява негодуванието и срутва доверието в ръководството. Революционната армия разполага със лични банки и мрежи от компании, с които се финансира в допълнение – по тази причина и протестиращи подпалиха банки, които са свързвани с армията. Не на последно място, Гвардията получава заповеди непосредствено от аятолах Хаменей, а не от министъра на защитата или президента. Цялата обстановка може да бъде употребена чудесно от духовенството .

Етикети:

Предишна Случайна вест Следваща

ОЩЕ ОТ Анализи и мнения

" Галъп ": Путин и Тръмп с доста друг имидж по света, папата - най-харесван

От мигранти до Brexit - България ще играе медиатор на кормилото на Европейски Съюз

The Guardian: Корупционен облак е щръкнал над България, до момента в който поема председателството на Европейски Съюз

Светът през 2017 година: Атентати и тероризъм

Данъчната промяна на Тръмп ще направи богатите още по-богати Интервю Още

коментара 0 Коментара Кафене добави коментар добави коментар Име: Всички Мъж Жена Защита: Избери типаж

Избери страст

Стари аватари

Вашият коментар Затвори Коментирай
Екипът на actualno.com ви благодари, че употребявате кирилица за вашите мнения. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и персонални нападки, или обиди на расова, полова, етническа или верска основа, той ще бъде заличен от модератора на уеб страницата.
Най-стари Най-нови Най- Най-

НАЙ-СПОДЕЛЯНИ

Йоханес Хан: 2018 година ще е решаваща за За...
Тази година ще бъде решаваща за Западните Балкани, написа в „ Туитър “ еврокомисарят по разширението Йоханес Хан. Той добав...
Голямото прибиране натовари трафика към Со... Дневен хороскоп за 2 януари " Юлен " показа идейния план за втори л... " Журнал дьо Диманш ": В България царува мафио... НАЙ-ЧЕТЕНИ

Земетресение бе усетено в страната
Трус с магнитуд 5.2 по скалата на Рихтер е раздрусал Гърция в 6.24 ч. Епицентърът е на към 30 км югозападно от Петрич. Земетресението...
Седмичен любовен хороскоп за 1 – 7 януари Украйна е нарушила " новогодишното " помири... Новата 2018-та започва с най-красивата и... Прогноза за времето за януари 2018 година НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Павлова: Няма да повдигаме въпроса за са...
Министърът за Европредседателството Лиляна Павлова опроверга оповестено през вчерашния ден (1 януари) нейно изявление за организация ТАСС, съгласно което Бъ...
Могерини: 2018 година ще е решаваща за Балкани... Ако обичат, да си гледат тяхната корупция Сидеров: Не сме влезнали във властта, с цел да... Кои са най-алчните специалности?