Магичните билки по българските земи
В доста от песните на народа ни се пее за омайно биле, което се бере на ранина от млади моми, булки или от баби, с цел да се възползват хората от магическите им сили. Дали положителни духове, населяващи планините, са основали тези чудни растения, които припомнят гердан от дъхави гердани по ливадите и из поляните?
Освен поетични настроения билките носят и доста изгоди, за които множеството хора не знаят доста. Важното е, че в тях текат живителните сокове на българската земя и по тази причина те предават на хората от здравето, силата, мъжеството и хубостта на земята. На това се дължи магичната мощ на българските билки.
Дивите лечебни растения по българската земя са 772 типа. От тях единствено 127 типа се употребяват от обичайна просвета, а 250 типа български билки биват събирани за терапия.
Народът ни от дълго време е схванал тайнството на билките и е основал редица известни ритуали около тях. Най-известен измежду тях е Еньовден. Смята се, че на този ден силата на слънцето е изключително мощна и тя се предава като магия на водата и билките.
В тези антични вярвания има доста рационални зърна. На Еньовден слънцето доближава крайната точка на летния си път и след това поема противоположния път към зимата.
Според националните вярвания на този ден слънцето стопира за малко и си почива, къпейки се в реките и езерата, които добиват лечебна мощ. Билките пък се късат преди изгрева, тъй като тогава са най-лековити. Билки се берат и вършат на китки, с цел да съхнат под стрехите на къщите и да се трансфорат в магическия лек в земните студове.
Венците, оплетени на този празник, също са имали магическо деяние. Комунигата, тинтявата, еньовчето, които непроменяемо са участвали във венеца, са били считани за вълшебен билки, на тях се е разчитало, че ще пазят от зли сили, заболявания и вълшебства.
Сред най-лековитите билки по българските земи са още: цариче, омайниче, очиболец, невен, ранилист, черен и бял оман, жълт кантарион, бял равнец, турта, мащерка, мента, чубрица, лофант, здравец, лавандула и по-специфичните като котешка стъпка, гръмотрън и така нататък - можем да изброяваме дълго.
Ценното в българските билките са биологично дейните субстанции, които се съдържат във високи дози - това са витамините, ферментите, етеричните масла. Макар че лекуването с билки е по-бавно и изисква време, то е високо дейно и уместно при хронични болести и когато обичайна медицина се изчерпи.
Ценно е, че се употребяват всички елементи на растението за разнообразни недоволства. Това в действителност ги трансформира в магия, една билка може да помогне за доста премеждия съгласно това каква част от нея се употребява, а българската земя е благословена с магията, която съставляват билките.
