През коя година е била най-мразовитата зима в България?
В предишното зимите в България са били доста по-студени, в сравнение с през днешния ден. Затова има много години „ кандидатки “ за зимната температурна шампионска купа. Но по общо самопризнание най-студена е била зимата през 1954 година. Тогава Дунав замръзва отчасти за 89 дни – от 21 декември 1953-та до 19 март 1954-та, а цялостното цялостно заледяване траяло 66 дни. Също и през 1963-та валяло доста сняг. За деца това било мотив за всевъзможни зимни игри и занимания – да вземем за пример скачане от втория етаж напряко в снежните преспи, напомни actualno.com.
В Добруджа през 1954 година снегът бил доста бухнал заради прекомерно ниските температури. Пътищата в района на всички места били затворени – пътувал единствено влакът и то едвам до Тодорово, община Исперих. Решението било открито от по-съобразителните и предприемчиви хора, които превозвали искащите с шейни – това имало и своите преимущества, тъй като можело да се пътува по-напряко през снежните полета, без да се съблюдават завоите по затрупаните пътища. Живелите по това време си спомнят по какъв начин пътували от Силистра до Тодорово през февруари 1954 година Събирали се „ кервани “ от шейни с по два коня и трима пасажери във всяка; нормално половината били студенти, завръщащи се от зимна почивка, а другите – служители в командировка. Преди потеглянето кочияшите давали всекиму по една „ гъбина “ - дълга дебела шуба, от време на време тежка почти 30 кг, приготвяли заредените ловен пушки за отбрана против вълците, които по това време не били необичайност и обяснявали на пасажерите по какъв начин да се държат по време на пътуването. Обикновено воят на вълците започвал да се чува малко след самото потегляне, конете се плашели – само че няколко предупредителни изстрела слепешката от пушките прогонвали глутниците. Разстоянието от Силистра до дуловското село Окорш било изминавано за към 17 часа – там била междинната спирка, където пасажерите се хранели и затопляли с парещ чай, нормално от билки, шипки и липа. Всички спели в една стая, всеки на обособен дюшек върху пода. На другата заран продължавали за гара Тодорово – в този момент към този момент пътуването било много по-кратко и успявали да заловен обедния трен за София.
Същата година на доста места преспите стигали до покривите на по-ниските къщи. В снега разчиствали пъртини; за децата те си били напряко същински тунели, по които ходели на учебно заведение. Набелязали се и рядкости в „ коридорите на властта “, които тогава би било по-точно да се назовават „ снежните тунели на властта “ - министри от държавното управление, дружно с чистачки и пазачи от Министерския съвет излезли да чистят снега и да проправят пътеки в снежните преспи.
Действително, 1954 година, по мнение на експертите се счита за най-студената зима в България. Но любопитното е, че тази оценка се отнася общо и по принцип за цялата страна. Обаче съответно най-ниската температура не е измерена тогава, а през 1947 година в град Трън - където термометърът понижен до -38,3 градуса.
В Добруджа през 1954 година снегът бил доста бухнал заради прекомерно ниските температури. Пътищата в района на всички места били затворени – пътувал единствено влакът и то едвам до Тодорово, община Исперих. Решението било открито от по-съобразителните и предприемчиви хора, които превозвали искащите с шейни – това имало и своите преимущества, тъй като можело да се пътува по-напряко през снежните полета, без да се съблюдават завоите по затрупаните пътища. Живелите по това време си спомнят по какъв начин пътували от Силистра до Тодорово през февруари 1954 година Събирали се „ кервани “ от шейни с по два коня и трима пасажери във всяка; нормално половината били студенти, завръщащи се от зимна почивка, а другите – служители в командировка. Преди потеглянето кочияшите давали всекиму по една „ гъбина “ - дълга дебела шуба, от време на време тежка почти 30 кг, приготвяли заредените ловен пушки за отбрана против вълците, които по това време не били необичайност и обяснявали на пасажерите по какъв начин да се държат по време на пътуването. Обикновено воят на вълците започвал да се чува малко след самото потегляне, конете се плашели – само че няколко предупредителни изстрела слепешката от пушките прогонвали глутниците. Разстоянието от Силистра до дуловското село Окорш било изминавано за към 17 часа – там била междинната спирка, където пасажерите се хранели и затопляли с парещ чай, нормално от билки, шипки и липа. Всички спели в една стая, всеки на обособен дюшек върху пода. На другата заран продължавали за гара Тодорово – в този момент към този момент пътуването било много по-кратко и успявали да заловен обедния трен за София.
Същата година на доста места преспите стигали до покривите на по-ниските къщи. В снега разчиствали пъртини; за децата те си били напряко същински тунели, по които ходели на учебно заведение. Набелязали се и рядкости в „ коридорите на властта “, които тогава би било по-точно да се назовават „ снежните тунели на властта “ - министри от държавното управление, дружно с чистачки и пазачи от Министерския съвет излезли да чистят снега и да проправят пътеки в снежните преспи.
Действително, 1954 година, по мнение на експертите се счита за най-студената зима в България. Но любопитното е, че тази оценка се отнася общо и по принцип за цялата страна. Обаче съответно най-ниската температура не е измерена тогава, а през 1947 година в град Трън - където термометърът понижен до -38,3 градуса.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ