Двете луни на Земята
В предишното Земята е имала не една, а цели две луни, които след време са се слели в една. Това считат учени, разгласили публикация по въпроса в влиятелното научно списание „ Нейчър “ (Nature).
Това изцяло опровергава досегашнето изказване, че Земята е имала постоянно единствено един натурален сателит – Луната. Според откриватели пред 4.6 милиарда години Земята е имала два спътника – две Луни.
Според актуалната доктрина Луната се е образувала, когато Земята се е сблъскала с планетата Тея, която е била с размера на Марс.
Тази планета е откъртила солидно парче от земната кора, най-вече от скални породи. Откъртеното парче е останало в орбитата на Земята и се е трансформирало в Луната. Това изказване има някои дефекти, един от които е неравномерният градеж на Луната.
Страната, която е обърната към Земята има относително еднакъв релеф като се изключи кратерите. Тази страна е с много тънка кора. Обратната страна на Луната е покрита с планини и долини. Обратната страна на Луната е с дебела кора.
Хипотезата за втората Луна разрешава да се реши въпросът със странния релеф. Според тази догадка при конфликта са се образували две луни, а по-късно са се слели една с друга. Те са се слели с помощта на обединение, минало с релативно невисока скорост - по-малко от два и половина километра в секунда.
При това обединение се е получило разминаването в релефа. Едната Луна е била напълно основана с планини и долини, а другата - със относително еднакъв релеф, пресичан тук-таме от кратери.
При сливането на двете Луни се е образувала една, която е с две безусловно разнообразни страни. Най-вероятно по-малката от двете Луни, последователно се е притегляла от по-голямата и с времето те са се слели в едно.
Две сонди ще изследват двете страни на Луната, с цел да се потвърди сигурно произхода на актуалния сателит на Земята, който свети в нощното небе. Изследователите ще се опитат да проучат Луната до ядрото й. Това ще разреши основаването на нови научни теории и хипотези за двете Луни на планетата.
