В миналото според традиционните модели на битуване е било нормално

В предишното съгласно обичайните модели на битуване е било обикновено три или четири генерации да живеят дружно в една къща. Днес, въпреки да не живеем по този метод, продължаваме да разчитаме на помощ в развъждането на децата от баби и дядовци. Ролята на бабата като помощница стартира още от самото раждане на бебето. В предишното тя е бабувала, т.е. била е акушерка. Възрастните дами са пазели тайната на посрещането на новия живот и са били съществена фигура в израждането на бременните, което постоянно се е случвало в къщите. Бабата е била и първата, която е давала подарък на новороденото – нормално клонче здравец или скилидка чесън, с цел да е крепко и защитено от зли очи, уроки и заболявания. И в случай че да бъде баба (акушерка) в предишното е било чест, през днешния ден не рядко се случва дамите да се наскърбяват от това послание. Не желаят да ги назовават по този начин, с цел да не им личат годините, или пък държат да са баби единствено на личните си внуци, другите деца да ги назовават лели.

Най-близка на родилката нормално е нейната лична майка. Пред нея тя не изпитва позор и стеснение и когато и да е може да я помоли за помощ. Понякога в устрема си да бъде потребна, и обладана от огромната любов и обвързаност към внучето, бабата лишава повече от нужното от функционалностите на майката. Но не трябва да забравяме, че и най-хубавата баба е баба. И колкото и да е грижовна и добра, тя не трябва да замества майката. Това може да обърка визиите на детето кой кой е в фамилията и последователно да измести фокуса на възприятията му. Йерархия в любовта, несъмнено, няма и всеки е обичан съгласно любовта, отношението и вниманието, които самичък дава.

Случва се младите родители да спекулират с помощта от страна на бабата –по-често тя се грижи за внучето, с цел да излизат родителите умерено вечер, оставят детето да спи при нея, разчитат, че тя го е нахранила, изкъпала, купила му е и му чете книжки и така нататък В този случай на бабата се приписват доста повече функционалности и отговорности, в сравнение с е редно да има. При незабавни случаи и случайно няма нищо по-добро от налична помощ отсреща. Но когато това се трансформира в всекидневие, отговорностите са разбалансирани.

При по-сериозни провокации още веднъж отсреща е бабата. Много майки оставят за няколко дни детето си при нея, когато желаят то да се научи да пишка в гърне, да вземем за пример. Ако детето е привикнало да бъде кърмено и мъчно се отделя от майката, бабата може да се грижи за него ден или два, до момента в който то отвикне от този режим. Отделянето за къс интервал може да е най-лесният метод това да бъде реализирано. В този случай помощта от страна на бабата в действителност е незаменима. Бабата постоянно е готова с предписания от националната медицина и с вълнено елече, с цел да наметне детето. Тя ще му споделя приказки от минали времена, които няма да намерите в никоя детска брошура и въобще ще бъде добра помощничка. Но нейната помощ наложително би трябвало да е поискана и потърсена, а не едностранно наложена.

Изземването на функционалностите може да се случи поради засилен майчински инстинкт от страна на бабата, поради отрицание на методите на майката за развъждане и образование, или поради липса на грижи от страна на същинската майка. Разликата в мирогледа на другите генерации допуска и разнообразни способи за развъждане на децата. Превръщането на бабата от помощница в заместничка може да се окаже причина за разпри сред фамилиите. Затова с бабите, също като с медикаментите, които елементарно се трансформират в токсини, би трябвало да се внимава.