Тъжната истина: Къде изчезна чернономорската скумрия, след като преди са вадили над 1 милион риби на ден само край Бургас
В предишното морето край нашите крайбрежия кипяло от черноморска скумрия. Историците настояват, че още античните гърци, заселили се по нашите крайбрежия, са ловили тази риба. Чак до 70-те години на предишния век тя била един от първостепенните икономически типове за българския черноморски лов на риба, написа в преглед по тематиката " Десант ".
В положителните остарели времена, наближаването на сезона за улова й предизвиквало небивала еуфория освен в сърцето на риболовците, само че и в съвкупното население на крайморските градчета.
Както написа Антон Костадинов в уеб страницата „ За морето “ (zamoreto.com): мерметисвали се мрежите, боядисвали и украсявали аламаните, оформяли се тайфите… освещавани били екипажите. „ От този лов на риба постоянно е зависил бита и благоденствието на хората”.
За „ Голям лов на риба на скумрии” оповестява и остарялата газета „ Вечерна бургаска поща “ в броя си от 3 ноември 1939 година
„ Вчера бе първият огромен тазесенен лов на риба на скумрия. Над 30 гемии бяха пристигнали от цялото крайбрежие, претъпкани със скумрия. Уловени са били към 1 милион и 200 000 екземпляра. Изобилието от скумрия бе почувствано в целия град. Много жители са си закупили по-големи количества”.
Уловената пък през пролетта черноморска скумрия увисвала за опашката си, с цел да извърши отредената й от ориста участ да бъде поднесена на трапезата във тип на чироз – непостижим и до през днешния ден по усет от всевъзможни предлагани през днешния ден сушени патасута.
За изсушаването й сглобявали структура, наречена бадури. Тя се правила от палузи – дървени колове от акация, които били вързани в горната си част, а помемежду им се опъвали въжета за окачване на обречената на съхнене авансово осолена рибка. Не една, несъмнено, а стотици хиляди...
Подготовката на чироза била главно работа на дамите и децата – главите на фамилиите в същото време мятали мрежите или се навъртали към пристанището и рибната борса, с цел да обезпечат нужните количества за изкусителния деликатес.
Постепенно обаче с напредването на индустриализацията по крайбрежието – освен у нас, само че и в Румъния и някогашния Съветски съюз, скумрията хванала пътя и се изсулила от Черно море, търсейки най-вероятно по-чисти и спокойни води. А с нея и бадурите изчезнали от силуета на морските ни селца и градчета.
Както е известно от енциклопедиите, черноморската скумрия зимува в Мраморно море и навлиза в Черно море напролет. Наесен подхваща – към този момент добре охранена – противоположния път към родните си места.
Така е било в миналото. Преди половин век обаче тя сменя навиците и обръща тотално тил на Черноморието. Влиза в Червената книга на България през 1985 година, а в Червената книга на Черно море се намърдва през 1999 година
По мнението на екотоксиколога Сергей Дятлов от одеския филиал на Института по биология на южните морета, повода скумрията да изчезне в през последните десетилетия от нашите ширини е, че през 60-те години на предишния век черноморската акватория съществено е нечиста с минерални торове. От своя страна, тяхното повишено количество във водата предизвика мощен разцвет на планктона, което пък утежнява кислородния баланс в морските вълни.
Започват също да се развиват мощно синьо-зелените водорасли, които създават редица отрови. И настава всеобщият мор по рибата, като в търсене на повече О2 по-едрите типове напущат заедно Черноморския басейн...
Според съветските еколози, много огромна виновност за тази сериозна обстановка има и Турция. „ В Истанбул канализационните води се изливат в Босфора без никакво филтриране и основават самобитна преграда, през която рибата не може да премине “ - разяснява Дятлов.
Той е безапелационен, че няма по какъв начин скумрията да бъде изкуствено заселена в Черно море – при тази температура на неговата вода, хайверът просто няма да може да се развие.
От изгубването на скумрията край нашите крайбрежия в действителност печели Турция, тъй като точно тя най-интензивно може да експлоатира запасите от нея. Хидробиологът проф. Виктор Заика в своята монография „ Черноморските риби и историята на техния лов на риба “ отбелязва, че в случай че през 60-те и 70-те години на предишния век някогашният Съюз на съветските социалистически републики е ловил 3-4 пъти повече скумрия от Турция, то през 80-те години на ХХ в. уловът се е изравнил. След това Съветският съюз резервира равнището на „ добива “ си, до момента в който югоизточната ни съседка го усилва 1,5 пъти.
По думите му, изгубването на доста типове риби в Черно море е навсякъде събитие. В Румъния да вземем за пример, през 60-те години на предишния век са ловили над 20 типа промишлено значими типове, до момента в който през 90-те години единствено от 5 типа се вадят търговски количества.
Днес доста рядко някои късметлии съумяват да открият в мрежите си единични екземпляри от черноморската скумрия. През 2014 година се чу, че варненски риболовци са сварили да уловят единични бройки от нея. От няколко години и в Созопол се хвалят, че изваждат по 2-3 риби годишно.
В риболовните интенет конгреси старите морски вълци настояват, че в наши дни тази риба може да се лови на воля по гръцките крайбрежия на Бяло море, и то в съществени количества.
На нас ни остава да се утешаваме с един малко прочут факт – скумрията има неприятния минус да натрупва в тялото си нараснало равнище от токсичния живак. По тази причина от Американската организацията за надзор на храните и медикаментите (FDA) предлагат да се лимитира използването й.
То и гроздето като е нависоко го считаме за кисело, та и с черноморската скумрия така – като я няма в морето, да махнем с ръка и да се примирим, че е отровна...
В положителните остарели времена, наближаването на сезона за улова й предизвиквало небивала еуфория освен в сърцето на риболовците, само че и в съвкупното население на крайморските градчета.
Както написа Антон Костадинов в уеб страницата „ За морето “ (zamoreto.com): мерметисвали се мрежите, боядисвали и украсявали аламаните, оформяли се тайфите… освещавани били екипажите. „ От този лов на риба постоянно е зависил бита и благоденствието на хората”.
За „ Голям лов на риба на скумрии” оповестява и остарялата газета „ Вечерна бургаска поща “ в броя си от 3 ноември 1939 година
„ Вчера бе първият огромен тазесенен лов на риба на скумрия. Над 30 гемии бяха пристигнали от цялото крайбрежие, претъпкани със скумрия. Уловени са били към 1 милион и 200 000 екземпляра. Изобилието от скумрия бе почувствано в целия град. Много жители са си закупили по-големи количества”.
Уловената пък през пролетта черноморска скумрия увисвала за опашката си, с цел да извърши отредената й от ориста участ да бъде поднесена на трапезата във тип на чироз – непостижим и до през днешния ден по усет от всевъзможни предлагани през днешния ден сушени патасута.
За изсушаването й сглобявали структура, наречена бадури. Тя се правила от палузи – дървени колове от акация, които били вързани в горната си част, а помемежду им се опъвали въжета за окачване на обречената на съхнене авансово осолена рибка. Не една, несъмнено, а стотици хиляди...
Подготовката на чироза била главно работа на дамите и децата – главите на фамилиите в същото време мятали мрежите или се навъртали към пристанището и рибната борса, с цел да обезпечат нужните количества за изкусителния деликатес.
Постепенно обаче с напредването на индустриализацията по крайбрежието – освен у нас, само че и в Румъния и някогашния Съветски съюз, скумрията хванала пътя и се изсулила от Черно море, търсейки най-вероятно по-чисти и спокойни води. А с нея и бадурите изчезнали от силуета на морските ни селца и градчета.
Както е известно от енциклопедиите, черноморската скумрия зимува в Мраморно море и навлиза в Черно море напролет. Наесен подхваща – към този момент добре охранена – противоположния път към родните си места.
Така е било в миналото. Преди половин век обаче тя сменя навиците и обръща тотално тил на Черноморието. Влиза в Червената книга на България през 1985 година, а в Червената книга на Черно море се намърдва през 1999 година
По мнението на екотоксиколога Сергей Дятлов от одеския филиал на Института по биология на южните морета, повода скумрията да изчезне в през последните десетилетия от нашите ширини е, че през 60-те години на предишния век черноморската акватория съществено е нечиста с минерални торове. От своя страна, тяхното повишено количество във водата предизвика мощен разцвет на планктона, което пък утежнява кислородния баланс в морските вълни.
Започват също да се развиват мощно синьо-зелените водорасли, които създават редица отрови. И настава всеобщият мор по рибата, като в търсене на повече О2 по-едрите типове напущат заедно Черноморския басейн...
Според съветските еколози, много огромна виновност за тази сериозна обстановка има и Турция. „ В Истанбул канализационните води се изливат в Босфора без никакво филтриране и основават самобитна преграда, през която рибата не може да премине “ - разяснява Дятлов.
Той е безапелационен, че няма по какъв начин скумрията да бъде изкуствено заселена в Черно море – при тази температура на неговата вода, хайверът просто няма да може да се развие.
От изгубването на скумрията край нашите крайбрежия в действителност печели Турция, тъй като точно тя най-интензивно може да експлоатира запасите от нея. Хидробиологът проф. Виктор Заика в своята монография „ Черноморските риби и историята на техния лов на риба “ отбелязва, че в случай че през 60-те и 70-те години на предишния век някогашният Съюз на съветските социалистически републики е ловил 3-4 пъти повече скумрия от Турция, то през 80-те години на ХХ в. уловът се е изравнил. След това Съветският съюз резервира равнището на „ добива “ си, до момента в който югоизточната ни съседка го усилва 1,5 пъти.
По думите му, изгубването на доста типове риби в Черно море е навсякъде събитие. В Румъния да вземем за пример, през 60-те години на предишния век са ловили над 20 типа промишлено значими типове, до момента в който през 90-те години единствено от 5 типа се вадят търговски количества.
Днес доста рядко някои късметлии съумяват да открият в мрежите си единични екземпляри от черноморската скумрия. През 2014 година се чу, че варненски риболовци са сварили да уловят единични бройки от нея. От няколко години и в Созопол се хвалят, че изваждат по 2-3 риби годишно.
В риболовните интенет конгреси старите морски вълци настояват, че в наши дни тази риба може да се лови на воля по гръцките крайбрежия на Бяло море, и то в съществени количества.
На нас ни остава да се утешаваме с един малко прочут факт – скумрията има неприятния минус да натрупва в тялото си нараснало равнище от токсичния живак. По тази причина от Американската организацията за надзор на храните и медикаментите (FDA) предлагат да се лимитира използването й.
То и гроздето като е нависоко го считаме за кисело, та и с черноморската скумрия така – като я няма в морето, да махнем с ръка и да се примирим, че е отровна...
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ