С яхта край мистичните ликийски грабници
В минало издание на „ Покана за пътешестване “ с екскурзовода Нуртен Еролан описа за пътешествието с яхта по турските крайбрежия, където пада огромно целуване. Нищо пикантно! Средиземно целува Егейско море. Боровите гори целуват плажовете. Пчелите целуват корите на дърветата и създават бор бал – паметен на усет боров мед. И най-много сегашното целува предишното – по средата на улицата изниква каменен саркофаг.
Над гиздави къща надничат ликийски гробници. Както сподели Нуртен, тази част на Турция е като музей под намерено небе. Най-хубавото на плаването с яхта е, че можеш да акостираш пред всяка забележителност, било то необитаем плаж, рибарско селце или древен град.
При това странствуване моето сърце се закотви при мистичните ликийски гробници.
На няколко километра от Далян е античното населено място Каунос. Там високо в скалите се открояват изсечени в скалите безконечни домове на големци, които необикновено доста наподобяват на каменните дантели в Петра. Колоните на гробниците са високи по 5 метра. Местата за безконечен покой са издялани в по-меките каменни пластове. Урните с праха на бедните поданици на близкия античен град Каунос били зазиждани в дребни ниши. Ликия е обхващала южното крайбрежие на Турция, днешните Анталия, Мугла и Бурдур. Данни за тази цивилизация черпим от исторически свидетелства на античните египтяни и хетите.
През VI в. пр.н.е. Ликия става част от империята на Ахеменидите. Убедени, че митично крилато създание отнася духовете им в задгробния живот, ликийците се стремели гробниците им да бъдат допустимо най-високо в зъберите. А това мощно е зависело от персоналното им благосъстояние. Най-ранните от тях са от 5-и век прочие Хр. Те мощно наподобявали с релефите си фасадите на къщите в Ликия. С концепцията за безконечен дом събирали телата на покойници от едно и също семейство.
Както към този момент загатнах, сходни гробници има в Петра в Йордания, само че и в Киренайка в Либия. Онова, което отличава ликийските безконечни домове са големите размери, които в тази част на Турция са над 20. На очите на покойника поставяли монети, с цел да има с какво да заплати на лодкаря преместването си в отвъдния свят. А в гробницата оставяли всичко, което ще му е належащо за един комфортен живот там. Може би по тази причина гробниците са били ограбвани още в древността и в този момент туристите оглеждат единствено кухите им каменни обвивки. Скалните ниши са изсечени в мек едносъставен скален блок и имат четири лъвски глави на всеки ъгъл. В по този начин наречената Гробница на Царя са открити осем към момента неразгадани древноликийски фрази. Четирите фриза, които обрисуват контурите на отвора, символизират четири порти, през които би трябвало да се премине по пътят към другия свят и доста припомнят за вградените арки на средновековните християнски храмове. Смята се, че цифрата 4 е цифровото изображение на кръста.
Ликийските гробници са обгърнати в тайнственост и бълбукат от въпроси без отговор.
Почитателите на историята (и на… Дядо Коледа) могат да отскочат до скалните гробници в град Мира, които са в същия вилает - покрай Анталия. Скалните ниши са издълбани в отвесна канара през 4-3 век пр.Хр., заобиколени са от буйна растителност и гледат непосредствено против амфитеатър от римско време.
Ако се чудите каква е връзката с Дядо Коледа късно – извънредно директна е. Негов първообраз е Свети Николай. Той проповядвал християнската религия в Мира до гибелта си през 345 година и от там идва името му Мирликийски. Светецът е служил като свещеник в дребна черква, чиито остатъци могат да се видят в непосредствена непосредственост до ликийските гробници. Обителта на Свети Николай в Мира е била разграбвана и разрушавана от трусове. За последно е въздигната през 1042 година, само че в руините ѝ могат да се разграничат непокътнати стенописи.
Преди да бъдат преместени в италианския град Бари, тук са се съхранявали мощите на светия човек. Той е раздал наследеното си благосъстояние на бедните и се е прочул с умеенето си да цери и най-нелечимите заболявания.
В памет на безсребърника, дал първообраза на Дядо Коледа, всяка година през декември хиляди туристи от целия свят се стичат в Турция, с цел да получат благословия и да прекарат Рождество Христово на слънчевия средиземноморски бряг на антична Ликия.
Докато обикаляхме на яхта местата, за които ви разказвах до в този момент с радостна компания и с Красимир Златанов, притежател на туристическа организация, подхванахме диалог. В него се включиха и останалите пасажери, а аз незабелязано пуснах репортерския диктофон, тъй като стана дума за най-удобните и преференциални способи за напредване на българите до турския бряг.
Палубата на яхтата е като лагерния огън – всички се събират и споделят съкровени мисли. Точно това ни се случи на нас в диалога с Красимир Златанов, който се трансформира в групово изявление на пасажерите.
Можете да го чуете в звуковия файл.
Снимки и видео: Магдалена Гигова
Над гиздави къща надничат ликийски гробници. Както сподели Нуртен, тази част на Турция е като музей под намерено небе. Най-хубавото на плаването с яхта е, че можеш да акостираш пред всяка забележителност, било то необитаем плаж, рибарско селце или древен град.
При това странствуване моето сърце се закотви при мистичните ликийски гробници.
На няколко километра от Далян е античното населено място Каунос. Там високо в скалите се открояват изсечени в скалите безконечни домове на големци, които необикновено доста наподобяват на каменните дантели в Петра. Колоните на гробниците са високи по 5 метра. Местата за безконечен покой са издялани в по-меките каменни пластове. Урните с праха на бедните поданици на близкия античен град Каунос били зазиждани в дребни ниши. Ликия е обхващала южното крайбрежие на Турция, днешните Анталия, Мугла и Бурдур. Данни за тази цивилизация черпим от исторически свидетелства на античните египтяни и хетите.
През VI в. пр.н.е. Ликия става част от империята на Ахеменидите. Убедени, че митично крилато създание отнася духовете им в задгробния живот, ликийците се стремели гробниците им да бъдат допустимо най-високо в зъберите. А това мощно е зависело от персоналното им благосъстояние. Най-ранните от тях са от 5-и век прочие Хр. Те мощно наподобявали с релефите си фасадите на къщите в Ликия. С концепцията за безконечен дом събирали телата на покойници от едно и също семейство.
Както към този момент загатнах, сходни гробници има в Петра в Йордания, само че и в Киренайка в Либия. Онова, което отличава ликийските безконечни домове са големите размери, които в тази част на Турция са над 20. На очите на покойника поставяли монети, с цел да има с какво да заплати на лодкаря преместването си в отвъдния свят. А в гробницата оставяли всичко, което ще му е належащо за един комфортен живот там. Може би по тази причина гробниците са били ограбвани още в древността и в този момент туристите оглеждат единствено кухите им каменни обвивки. Скалните ниши са изсечени в мек едносъставен скален блок и имат четири лъвски глави на всеки ъгъл. В по този начин наречената Гробница на Царя са открити осем към момента неразгадани древноликийски фрази. Четирите фриза, които обрисуват контурите на отвора, символизират четири порти, през които би трябвало да се премине по пътят към другия свят и доста припомнят за вградените арки на средновековните християнски храмове. Смята се, че цифрата 4 е цифровото изображение на кръста. Ликийските гробници са обгърнати в тайнственост и бълбукат от въпроси без отговор.
Почитателите на историята (и на… Дядо Коледа) могат да отскочат до скалните гробници в град Мира, които са в същия вилает - покрай Анталия. Скалните ниши са издълбани в отвесна канара през 4-3 век пр.Хр., заобиколени са от буйна растителност и гледат непосредствено против амфитеатър от римско време.
Ако се чудите каква е връзката с Дядо Коледа късно – извънредно директна е. Негов първообраз е Свети Николай. Той проповядвал християнската религия в Мира до гибелта си през 345 година и от там идва името му Мирликийски. Светецът е служил като свещеник в дребна черква, чиито остатъци могат да се видят в непосредствена непосредственост до ликийските гробници. Обителта на Свети Николай в Мира е била разграбвана и разрушавана от трусове. За последно е въздигната през 1042 година, само че в руините ѝ могат да се разграничат непокътнати стенописи.
Преди да бъдат преместени в италианския град Бари, тук са се съхранявали мощите на светия човек. Той е раздал наследеното си благосъстояние на бедните и се е прочул с умеенето си да цери и най-нелечимите заболявания.
В памет на безсребърника, дал първообраза на Дядо Коледа, всяка година през декември хиляди туристи от целия свят се стичат в Турция, с цел да получат благословия и да прекарат Рождество Христово на слънчевия средиземноморски бряг на антична Ликия.
Докато обикаляхме на яхта местата, за които ви разказвах до в този момент с радостна компания и с Красимир Златанов, притежател на туристическа организация, подхванахме диалог. В него се включиха и останалите пасажери, а аз незабелязано пуснах репортерския диктофон, тъй като стана дума за най-удобните и преференциални способи за напредване на българите до турския бряг.
Палубата на яхтата е като лагерния огън – всички се събират и споделят съкровени мисли. Точно това ни се случи на нас в диалога с Красимир Златанов, който се трансформира в групово изявление на пасажерите.
Можете да го чуете в звуковия файл.
Снимки и видео: Магдалена Гигова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ