Как зайците превземат Австралия
В Куинсланд, Австралия, е нелегално да притежавате заек за домакински любим, в случай че не сте магьосник. Защо? Защото за последните 150 години зайците са провокирали екологична злополука в Австралия.
Липсата на сезони и големите площи с ниска растителност са трансформирали континента в съвършен дом за зайците. Те обожават Австралия толкоз доста, че са унищожили 2 милиона акра растителност във Виктория, преди да даже да бъдат видяни в различен щат.
Днес повече от 200 милиона зайци обитават 6.5 милиона кв.км. от Австралия. Ако ви се коства много, би трябвало да знаете, че преди е имало три пъти повече зайци.
Кратка история на зайците в Австралия
Зайците се устройват в Австралия в края на 18-и век, когато Първият флот – 11 кораба с нарушители, основали първото европейско населено място на континента – ги докарва с храната през 1788г.
През 1840-те, доста хора отглеждали зайци, като в правосъдни мемоари постоянно се откриват случаи на обири на зайци. Пухкавите животни стават част от диетата на колонизаторите и фермери ги отглеждат в каменни ограждения. Това обаче не ги стопира и скоро зайците се популяризират на всички места.
Според историята, през октомври 1859г земевладелец на име Томас Остин внася 24 европейски заека от Англия и ги пуска в гората за да бъдат преследвани като дивеч.
Остин обичал да ловува в Англия и когато се преместил в Австралия, бил отчаян, че нямало по какво да стреля. Затова кара племенника си да му изпрати от Англия 12 сиви заека, 5 диви заека, 72 яребици и малко врабчета, надявайки се да оживи малко местността.
Племенникът на Остин обаче не съумява да открие задоволително сиви зайци, по тази причина изпраща и домашни зайци. Някои биолози считат, че това е повода популацията да експлодира – когато двата типа зайци се чифтосали, появил се хибриден тип, виреещ идеално в изискванията на Австралия.
И дивеч се появил. Десет години откакто Остин пуска зайците в гората, те са толкоз доста, че австралийците убиват по 2 милиона – всяка година – без това да засегне изключително популацията им.
Екологичен призрачен сън
Размножаването на тези зайци в действителност е нещо невиждано: специалисти споделят, че това е най-бързото разпространяване на бозайник в историята.
Това обаче си има своите екологични последици. Макар и голяма, Австралия не е изключително подобаваща за земеделие. Малкото годна за развъждане на култури земя, зайците опустошават, с цел да оцеляват.
Зайците пасат по табиет, а когато са в действителност доста, унищожават зелената завивка и вятърът отнася плодородния пласт почва.
Това е значимо, тъй като ерозията на почвата въздейства на способността й да всмуква вода, както и на растителността да се възвърне. С изгубването на пасищата пък понижават и популациите на овце и крави. Зайците са доста положителни в намирането на семената и младите стебла и ги изяждат до толкоз, че растенията по-късно са неспособни да се възстановят.
Фермерите стартират да водят добитъка си по-далеч, с цел да може да пасе, само че това пък води до проблем с изтощение на почвата. Всичко на всичко, казусът на Австралия със зайците нанася вреди на земеделието за милиарди.
Но злополуката не визира единствено земеделието. Биолози приписват на зайците изгубването на растението ефемофилия и разнообразни австралийски дървета.
Местни животни като свиненогият бандикут и елементарния торбест бандикут към този момент са изчезнали. Защо? Защото са търсели същата храна като зайците, само че не са могли да се конкурират с числеността им.
Намаляване на заешката популация
Дълго време австралийците разчитат на два метода за справяне със заешкия проблем: ловят ги с клопки и ги стрелят. Но през 1901г държавното управление взема решение, че чашата е преляла.
Започва построяването на три огради срещу зайци с вярата те да предпазят пасищата на Западна Австралия. Минават шест години и през 1907г повече от 3200км огради пресичат континента.
Първата ограда, дълга 1831км, се спуска отвесно надолу по цялата западна страна на Австралия и към момента е най-дългата непрекъсната ограда в света. Втората се разклонява от първата на 1165км до южното крайбрежие, а третата ограда се простира хоризонтално 260км.
Въпреки всички тези старания, начинанието е несполучливо. Твърде доста зайци съумяват да преминат, преди австралийците да приключват оградите, а тези, които не са съумели, просто копаят тунели подземен.
Тогава австралийското държавно управление взема решение да прибегне до фрапантни ограничения: пускат болестта миксоматоза върху заешката популация.
Болестта визира единствено зайците, като води до образуването на тумори по кожата и слепота. Особено ефикасна е, като инфектираните зайци умират след 14 дни.
За две години болестта редуцира популацията на зайците в Австралия от 600 милиона на 100 милиона.
Но природата постоянно намира метод. Останалите зайци не престават да се множат и доближават 200 милиона, като през днешния ден заболяването визира единствено към 40% от тях.
Домашните зайци обаче не развиват същия имунитет. Понеже държавното управление не позволява на ветеринарите да имунизират домашните зайци, доста деца се сбогуват с домашните си любимци.
В последна сметка заешката популация в Австралия е в пъти по-малка отпреди, само че продължава да е сериозен проблем за страната.
